Проф. Цанков, последният ни по-голям разговор на спортна тема беше за "Арена Армеец". Кои са проектите в спортния сектор, по които сте работили оттогава досега?
- По принцип, спортните обекти се числят към категорията сгради с масово събиране на хора – посетители, зрители, фенове. Успоредно с това, този тип сгради и съоръжения следва да имат акцентно, запомнящо се присъствие в околната среда и в тази връзка архитектурата на сградата и конструктивното решение следва да бъдат авангардни, естетични, икономични, надеждни и сигурни, а защо не и предизвикателни, т.е. не рутинни, а уникални, самостоятелни, за конкретната цел, строителни решения. Всичко това изисква творческо мислене, т.е. задълбочена проектно-проучвателна дейност, за която е нужно време, дискусии, а защо не и спорове, но креативни и всичко това с цел създаване на един краен продукт, който да радва, с който да се постигне удовлетвореност за обществото като цяло.

През последните няколко години "Иркон" е работил по следните спортни обекти:

1. СОК – Камчия (сграда на годината 2012):
Проектът се ръководи от Компания за мениджърски проекти с ръководител инж. Красимир Македонски, архитект е арх. Иван Тодоров, като концептуалния проект е дело на наши колеги от Москва. "Иркон" разработи цялостния конструктивен проект за отделните сгради:
Блок А – Покрит плувен басейн с олимпийски размери и кула за скокове;
Блок Б – Приемна сграда със зали за загряване;
Блок С – Манежна зала с размери в план 100/42 м.
Стоманените конструкции са проектирани с приложение на Стомана клас S355J0 +N + БДС EN 10164 – Z 15 със затворени профили. Изискванията за Z стойностите са резултат от напрегнатото състояние във възлите, поради което бе указано на доставчика на затворените профили. За една част от конструкцията са приложени болтови стави, а за друга се лагерува чрез еластомерни лагери.

2. Спортна зала Русе (открита през юли 2015):
Архитектурният проект е на ателие "Серафимов архитекти". "Иркон" съвместно с водещия конструктор на стоманената конструкция инж. Васил Митев има задължението да разработи стоманената покривна конструкция във фаза РП и да разработи технология за монтажните работи, включваща централна монтажна кула и хидравлични крикове, необходими за прецизното изпълнение на покривната конструкция. Същата представлява "велосипедно" колело с диаметър 72 метра. Конструкцията лагерува посредством 24 ролкови лагера. Стоманобетонната конструкция е проектирана от инж. К. Милев.

3. Стоманена козирка на стадион "Г. Аспарухов" – ПФК "Левски" (изгражда се):
Архитектурният проект е дело на АДА - ООД, гр. София.
Стоманената конструкция на козирката е проектирана от "Иркон" – инж. М. Генчев, като са приложени кръгли затворени напречни сечения от стомани - класове S355J2H и S235J2H.
Главните носещи елементи на козирката са пространствени трипоясни ферми с директно присъединяване на прътите от решетката към поясните тръби.
Размери на козирката в план са 35,4 м х 126 м, конзолното излизане на козирката е 27 м.
Стоманобетонните трибуни са проектирани от инж Г.Цвятков.

4. Стадион Лудогорец - Разград (сектор Б открит през май 2015):
Архитектурният проект е дело на "Проин плюс", гр. София
Стоманена козирка над сектор Б е проектирана от инж. М. Генчев. Главните греди на козирката са проектирани от съставени напречни сечения с променлива височина Стоманените обтегачи на козирката се присъединяват към стоманобетонните колони чрез едноболтови стави. Стоманобетонната конструкция е проект на инж. Т.Димитров.

И както е зададен въпросът и за други проекти, ще се спра на следните обекти:

- Рехабилитация на Централна гара София:
Приемното здание е проектирано в периода от 1964 - 1972 г. и е завършено 1972 - 1977 г.
Архитектурният проект за рехабилитацията е разработен от арх. Галин Василев – "ПроАрх". "Иркон" – проф. М. Цанков и инж. Ив. Йоцов, проектира Стоманената покривна конструкция, включително с X-образните колони, като конструктивните елементи са оразмерени и усилени съгласно изискванията на пакета еврокодове. В план размерите на покривната конструкция са 66/214 м, като има обособени пет конструктивни блока, разделени с фуга. Стоманобетонните конструкции са разработени от инж. П. Михайлоев.
Голямо предизвикателство за екипа са характерните за тази сграда Х образни колони.

- Пътният мост в район "Младост" в столицата (в експлоатация от 2013 г.) е един пример за проектно решение, отговарящо на три водещи критерия:
1. Да осигурява необходимото премостване и комфорт на движението с кореспондираща сигурност и дълготрайност на строителната конструкция;
2. Да се изгражда по технология, която минимално прекъсва регулярния градския трафик и не пречи на нормалния живот в района;
3. Да е естетически издържан и да се вписва безконфликтно в околната градска среда.
Мостът е стоманен с две ленти за движение и служебен тротоар. Относително по-тясното платно бе наложено от наличната земя, определена за реализирането на кръстовището. Мостът е проектиран във вертикална крива, а северния му край завършва и с хоризонтална крива. Той е три отворен, рамков мост с дължина около 80 метра, който преодолява отвори съответно по 20, 40 и отново 20 метра. Основния проектантски екип е от "Иркон" – инж. Д. Герашки, инж. Й. Йоцов, с водещ проектант д-р инж. Цветан Георгиев, като за целите на проекта бе привлечен и проф. П. Стайков.

Може ли да припомним основните предизвикателства проектно-конструктивни предизвикателства при спортни обекти?
- Предизвикателствата произтичат от голямото разнообразие на видовете спорт (индивидуални, отборни, на открито, на закрито и т.н.). Всичко това диктува необходими размери както в план, така и по височина. Към тези изисквания следва да се прибави и броят на зрителите, съответните обслужващи площи (свързани с безопасността, евакуацията, комфорта), както и транспортната логистика (собствени и прилежащи паркинги). Следователно задачата е комплексна както като функция, така и като архитектурно-конструктивна и строителна (изпълнителска) дейност. Всеки спортен обект следва да е разпознаваем, емблематичен за града или в национален мащаб, отчитайки европейското членство на страната ни. Този вид обекти показват техническото и технологично развитие на нацията и по-специално на сектор "Строителство", отрасъла, в които работят широк спектър от кадри от нискоквалифицираните общи работници до най-висококвалифицираните архитекти и инженерни проектантски кадри.

Може ли да коментираме процедурите за обществените поръчки?
- В началото бяха споменати редица проекти, които дават ясна представа за размери, конструктивна композиция, и всичко това подчинено на определена функция с кореспондираща надеждност и сигурност.
Тук обаче искам да засегна и казуса, свързан с процедурите и критериите за оценка по линията на обществените поръчки. По понятни причини няма да назова обекта, за който едно сдружение, в което "Иркон" е част от общ проектантски екип, получи най-високата оценка за техническо решение, но поради по-важния ценови критерий задачата бе възложена на друг екип, на който пожелаваме успех. Личното ми мнение (то се споделя и от много колеги) е, че критерия за най-ниска цена не следва да доминира. Особено когато става дума за емблематични проекти, такива, с които се създава околна среда и въздействат положително на обществото. Един мой приятел – архитект, казва много правилно, че проектираната и построена сграда остава трайно в околната среда, т.е. това не е една картина, която, когато решиш, можеш да замениш с друга.

Има ли промяна или развитие в сроковете за прилаганите стандарти за проектиране - еврокодовете?
- Проектната нормативна база е динамична и отразява развитието на техническите науки, съпроводени с натурна експериментална дейност, както и "технологичната култура" на изпълнителите. Понастоящем у нас има действащи Национални норми за проектиране. От началото на 2012 г. прилагането на еврокодовете е решено с нормативен акт, според който до края на 2014 г. същите са задължителни за инвестиционни проекти по обществени поръчки и със средства от еврофондовете. Според този документ за останалите проекти до края на 2014 г. могат да се прилагат и Националните норми или еврокод, ако възложителя поръча. В началото на тази година излезе наредба, с която отново се дава възможност за проектиране на определени сгради по старите норми, като при това в тази наредба не се определя срок на действие!
На всички нас следва да е ясно, че България е пълноправен член на Европа и като такъв следва да спазва приетите общи за европейския съюз нормативни документи с отразени в Националните приложения специфични особености! Това е факт, с който проектантските кадри следва да се съобразяват. Според мен проектантската колегия следва да:
- преодолее психологическия фактор от въвеждането на еврокодовете;
- погледне на еврокода като на възможност, а не като на пречка;
- участва активно в редовно провеждащите се обучителни курсове;
- се запознава своевременно с наличната помощна литература и да участва в редакциите на националните приложения.
Моето мнение е, че евросъюзът беше създаден от бизнеса с цел свободно движение на стоки, капитали и хора. Именно затова се въвеждат и единни норми в проектирането, които са със статут на стандарт.