Michael Pryor, Mateusz Zwierzycki
Инструктори в Generative Morphologies v2 Workshop
Djordje Spasic
Гост-инструктор в Generative Morphologies v2 Workshop
Боян Михайлов, Радул Шишков, Георги Кунчев
Асистенти в Generative Morphologies v2 Workshop
Светлозар Розов, Константин Доганов
Водещи на интензивен курс част от Generative Morphologies v2 Workshop

***

Малко повече информация заMichael Pryor:
Майкъл Прайър е архитект и е много добър в сферата на изчислителния дизайн, участвал е в множество строителни проекти в Ню Йорк и Китай. Проектите варират като мащаб от интериор на ресторанти до големи музеи и центрове със смесена употреба. Има опит по отношение на всички фази на дизайн, от концепцията до администриране на строителството и управлението. Майкъл има 5-годишна бакалавърска степен по архитектура от Технологичния институт на Ню Йорк, където са му преподавали професори от Колумбия, Прат, "Купър Юниън" и известни архитектурни фирми. При завършването си Майкъл е получил наградата на Обществото на архитектите в Ню Йорк "Матю У. Дел Гудио" за отлични постижения в областта на проектирането. Майкъл се е обучил сам в областта на параметричния и изчислителен дизайн и често преподава във връзка с тези практики чрез семинари, събития в интернет, чрез онлайн общности и своя личен уебсайт.

Защо Generative Morphologies v2 - главната идея на работилницата?
Основната идея беше да се съберат двете основни идеологии, параметричното откриване на форми и итеративните цикли. Итеративните цикли се използват за да се генерират общи стратегии на проектиране, растеж, мрежи и т.н. Ние може да разглеждаме тези алгоритми, базирани на цикли, като основата на проектната "история". Вплетена в тези цикли беше и идеята за параметричното откриване на форми като естетически аспект или основа на проектирането. Важно беше да се предоставят на студентите инструментите, от които те имат нужда, за да участват в уъркшопа, но без да има вмешателство по отношение на техните лични решения, свързани с проектиране. Аз мисля, че самото проектиране е много субективно и не исках да налагам своите идеи за дизайн върху техните. Поради това резултатите от работилницата бяха уникални и вариращи за различните групи. Това стимулира много по-интересни архитектурни и проектни дискусии.

Повече за програмата и целите на работилницата...
Работилницата се фокусира върху перифразирането на концепцията на Корбузие за "Машина за живот". Понеже генеративното мислене води своя произход от мимикрията на биологичните процеси и това дава концепцията за изкуствен живот, нашето предложение беше да се фокусираме върху "Организъм за живот". Разглеждайки архитектурата като изкуствена екосистема, ние можем да мислим за сградите като за организми. За да вдъхновим семинара, ние предложихме за цел да се създаде теоретичен проект, който би покрил поне няколко от критериите, които се изискват за идентифициране на живот: хомеостаза, организация, метаболизъм, растеж, адаптиране, реагиране на стимули и възпроизвеждане. Затова ние искахме от участниците да проектират организъм, а не сграда (дори и ако това означава жертване на съответните функции).

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Работилницата надхвърли значително моите очаквания. Да видя какво студентите могат да постигнат, използвайки един непознат и сложен набор от инструменти в рамките на една седмица, беше наистина забележително. Ще призная, че в определени моменти в началото имаше съмнения за успеха на резултатите, но накрая всяка група представи много сериозни проекти. Това е характерно за всяка стратегия, свързана с експериментално проектиране - много е трудно да се каже в началото какъв ще е крайният резултат, защото голяма част от процеса изисква изследователска работа, която от своя страна генерира много неуспешни и частично завършени опити, за да се стигне до успех.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Използването на тези инструменти е ограничено от креативността и интелекта на хората. Създаването на код и визуалното програмиране не са само инструменти, а инструменти, които създават инструменти. Ако разглеждаме обикновеното проектиране, чертожната дейност или софтуера за моделиране като чук, необходим за изграждане на къща, кодирането и програмирането биха били мозъкът, който е осъзнал нуждата този чук да съществува. Поради това уменията, придобити по време на семинара, не се използват само в сферата на архитектурата, а могат да се използват за множество различни сфери на живота и работата. Практическото използване на тези умения следователно ще е да се създаде ефективно решение за всеки наличен проблем, който използва работната мощ на компютрите.

***

Малко повече информация за Mateusz Zwierzycki:
Матеуш е завършил архитектура в Университета по изкуствата в Познан през 2012 г. Фокусът му е върху параметричното и генеративното проектиране, което счита за естествен начин за мислене при проектиране. Матеуш популяризира проектирането чрез използване на компютри и ръководи много международни семинари; съавтор е на първият в Полша уебсайт за параметрично проектиране (projektowanieparametryczne.pl ). Разработил е множество допълнителни модули - Anemone, Starling, Squid и други скриптове и безплатен софтуер за общността на Grasshopper. В свободното си време е ентусиаст, занимаващ се с геометрия (awesomeshapes.tumblr.com).

Защо Generative Morphologies v2 - главната идея на работилницата?
Основната тема беше изкуственият живот – в компютърната наука това означава анализиране и възпроизвеждане на системи и механизми, които се наблюдават в природата, като фокусът е създаване на нови алгоритми, базирани на тези изследвания. Макар тази концепция да присъства в компютърната наука вече повече от 70 години, тя все още е актуална, дори повече, отколкото в миналото. Развитието на хардуера и софтуера накара архитектите да използват този подход в своята практика – това стана възможно благодарение на инструменти като езици за програмиране от високо ниво и методи на визуално програмиране (например Grasshopper, който ние използваме).

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Голяма част от участниците бяха студенти втора година и аз мисля, че е много важно такива млади хора да бъдат запознати с алгоритмичното проектиране. Почти беше невъзможно силите на участниците да бъдат изчерпани; те създадоха превъзходни проекти (често комбинирайки няколко скоро научени концепции) и поради това аз мисля, че събитието беше незабравимо.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Участниците бяха помолени да проектират "жив" организъм, а не архитектурен обект. Макар че този подход може да се стори дързък (поне за архитектурен семинар), целта беше участниците да се придържат към стриктно логическо мислене, да се задълбочи тяхното разбиране на анализа и на последно място те да развият интерес в областта на параметричното и алгоритмичното проектиране.

***

Малко повече информация заDjordje Spasic:
Djordje е архитект от Сърбия. Завършва Факултета по архитектура и строителство в Ниш, Сърбия, през 2010. Работил е в няколко архитектурни бюра в Сърбия. Участва в изграждането на Milkbox tools и също така е част от екипа, създал плъгина Ladybug environmental. Участва активно в grasshopper3d.com и Rhino3d forum.

Повече за програмата и целите на работилницата...
Смисълът на тези работилници не е човек да си тръгне експерт накрая. Важната част е въведението, ръководенето и обяснението на възможностите. След това зависи само от студента - да продължи да изследва и да трупа знания. Така че мога да кажа, че целите са да накараш студента да е любопитен, да го научиш на основата и след това да го оставиш да напредва още и още.

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Да обръщаш внимание на около 40 студенти в продължение на 10 дни, по цял ден, не е лесна задача. По време на краткия ми престой на работилницата като гост-лектор забелязах, че инструкторите напълно се справиха с тази задача. Комбинацията между лекции и практически упражнения работеше много добре. И все пак успехът на работилницата си остават самите студенти. Без тях, любопитството и търпението им нищо от това нямаше да е възможно.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
За моята част целта беше въведение в някои аспекти на устойчивия дизайн и по-точно плъгина Ladybug. Устойчивият дизайн не е нищо ново и за него се говори много в последните десетилетия. Това, което се променя сега, и използването на изчислителния дизайн като мощно средство за онагледяване на устойчивия дизайн. Занимавахме се с анализи на часовете на слънцегреене, соларната радиация, преобладаващите посоки на ветровете за естествена вентилация и термален комфорт. Всичко това е само началната стъпка в последващо изследване на темата за всеки от участниците.

***

Малко повече информация заБоян Михайлов:
Боян Михайлов е завършил архитектура в Щутгартския университет, понастоящем CAD специалист в дизайн лабораторията Joris Laarman Lab в Амстердам. Работил в дълготрайна колаборация с ICD (Institute for Computational Design) в Щутгарт в сферата на параметричния дизайн и дигиталното производство. Професионалният му опит също включва UNStudio в Амстердам и Magma Architecture в Берлин.

Защо Generative Morphologies v2 - главната идея на работилницата?
Основната идея на работилницата, която ме привлече, беше въвеждането на иновативни парадигми на проектиране в България посредством запознаването на студенти и професионалисти с актуален и интернационално използван софтуер, приложим за високотехнологични и интердисциплинарни проекти.

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Работата в групи определено беше предизвикателство за много от участниците - тъй като този формат явно не е достатъчно практикуван в архитектурните университети, работилницата беше и ценно упражнение по колаборация и работа в екип. Като цяло събитието оправда вече позитивните ми очаквания, които бях изградил при първата си среща с DesignMorphine - беше уникално по рода си и мащаба си в рамките на България и предполагаемо положи основите на нещо изключително амбициозно, което тепърва ще се развива в следващите години.
Беше доста показателно, че много от студентите идваха на уъркшопа за втора година, следователно ентусиазмът им към предлаганите теми се бе увеличил. Преподаватели, организатори и студенти се сляха в един общ, до голяма степен интернационален, колектив, който най-вероятно ще продължи да поддържа връзка и занапред.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Моите лични очаквания са спектърът на темите в бъдеще да се разшири от чисто дигиталното пространство към все повече физически приложения, свързани с развитието на иновативни системи от материали и методи на производство и прототипиране. С това работилниците на DesignMorphine могат да се разраснат в мащабна академия, която да обхваща всеки аспект на параметричния дизайн - от дигиталния модел до физическото му изпълнение.

***

Малко повече информация заРадул Шишков:
Радул Шишков е дипломиран архитект от катедра "Интериор и дизайн" в УАСГ, докторант с тема "Приложение на параметричното моделиране в интериора".

Защо Generative Morphologies v2 - главната идея на работилницата?
За мен главната идея на работилницата беше участниците в нея да се запознаят с широките възможности, които предоставя параметричният дизайн във всичките етапи на творческия процес и техните практически приложения в конкретната задача на работилницата .

Повече за програмата и целите на работилницата...
Програмата беше изключително амбициозна, бяха включени няколко различни аспекта - уникални методи за формообразуване и дизайн, теоретични постановки за влияние на реални външни фактори върху конкретен архитектурен образ, математически модели на взаимодействие между различни геометрии. Преподавателите в съответните части споделиха впечатляващите си умения с участниците и се погрижиха всичко това да бъде наистина разбрано и усвоено като умения .

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Самата работилница мина интензивно и поради големия интерес от страна на участниците програмата беше преизпълнена и крайните резултати от проектите бяха впечатляващи и иновативни. Личните ми очаквания бяха наистина надминати както от професионализма на преподавателите, така и от ентусиазмът и отдадеността на участниците, също организацията беше безупречна.
За мен лично цялото събитие донесе само положителни емоции, много нови знания и голямо поле за развиване на докторската ми дисертация.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Смятам, че практическата насоченост на такъв подход и умения, които бяха предадени по време на работилницата, е много голяма - от дизайн на конкретни архитектурни елементи във всякакъв мащаб до развиване на цялостна обвързваща концепция за различни проекти. Без съмнение такъв вид знания могат да дадат иновативна насока на архитектурата и ще бъдат определящ фактор в настоящето и близкото бъдеще.

***

Малко повече информация заГеорги Кунчев:
Завърших УАСГ 2013 г. Оттогава работя като архитект във Stephen George International – английска фирма с международен опит в сферата на проектирането и архитектурата. Благодарение на SGI имам възможността да работя по много мащабни проекти в България и извън нея. Архитектурата освен работа е и моето хоби. Участвам в български и международни конкурси с приятелите от "Ателие 3", с които имахме щастието и да спечелим един от конкурсите тук, в България. Горд съм да бъда част от екипа на Design Morphine. 2014 година бях един от участниците в работилницата.

Повече за програмата и целите на работилницата...
Основната идея на Design Morphine е да събира на едно място хора от целия свят, които имат интереси, свързани с архитектурата и дизайна. Място, където те да могат да обменят идеи и опит и да творят и създават. Това беше едва второто такова събитие, организирано от DesignMorphine, на което се видя, че идеята бързо набира популярност и се надявам скоро да излезе и извън България.

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Имайки предвид резултатите от миналогодишната работилница, тази година очакванията бяха много високи, а резултатите - още по-високи.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Идеята не е просто да научиш програмата и да започнеш да я използваш. Истински вярвам, че на такива работилници усвояваш начин на мислене, който може да има широки практически приложения и ползи.

***

Малко повече информация заСветлозар Розов:
Архитект. Завършил съм математическа гимназия в Пловдив и след нея УАСГ, София. В професионален аспект опитът ми се изчерпва в следните дейности: Студио ДИД, "ИнтеграКонсултпроект", "Тилев архитекти", Redvertex. В момента съм senior cg artist в Artray и работя успоредно по проекти на лондонското студио Ink. Имам и няколко месеца стаж като хоноруван преподавател в УАСГ по архитектурни конструкции на инж. факултет. Като цяло интересите са ми в областта на архитектурата, конструкциите, компютърната графика и визуализации, постпродукция, дизайн и реклама.