Павлина Вардулаки, Jitesh Jadhav
Инструктори в Dynamic Mutations Workshop
Мартина Розати, Константин Доганов
Асистенти в Dynamic Mutations Workshop

Малко повече информация за Павлина Вардулаки:
Павлина Вардулаки е съосновател, творчески директор на DesignMorphine, директор на DesignMorphine SummerSchool 2015, инструктор на работилницата Dynamic Mutations и преподавател в Архитектурната асоциация, Лондон. Павлина е завършила втората си магистратура с отличие в Лабораторията по дизайн на Архитектурната асоциация в Лондон - Architectural Association Design Research Laboratory. Дипломният проект HyperCell, разработен от Павлина и нейния екип, част от студиото на Theodore Spyropoulos, участва във FutureFest 2015" - събитие, организирано от Nesta, Великобритания. През 2012 г. Павлина завършва първата си магистратура по обществени сгради при проф. д-р арх. Благовест Вълков и се дипломира като студент на годината в УАСГ. Павлина е участвала в поредица от световни конференции, сътрудничества и работилници, като например сътрудничеството на AADRL с екипа на FerrariDesign през 2014 г., работилницата, организирана от ZahaHadidStudioVienna en [Coded] Fields" през 2013 г., сътрудничеството на Louis Vuitton с Архитектурната асоциация Building fashion в Париж и други.

Защо Dynamic Mutations - главната идея на работилницата?
DynamicMutations е работилница с иновативен подход на дизайн, базиран върху концепцията на "мутацията", проучвайки нейния потенциал и възможности в сферата на архитектурата и дизайна чрез използването на софтуерната програма Autodesk Maya. Мутацията се среща като термин в биологията, за да опише трансформации на организми, които са били изложени на екстремни условия. Тя работи на клетъчно ниво, където клетките започват да се размножават с бързи темпове и позволяват на организма да изяви възможности, които не е имал преди.

Повече за програмата и целите на работилницата...
Autodesk Maya бе избрана като най-подходяща програма за тази работилница поради факта, че има огромни възможности, и затова се използва и във филмовата индустрия. Тя е инструмент за създаване на въображаеми пространства, които могат да бъдат променяни и адаптирани към нови идеи с лекота. Днес все повече и повече архитектурни студиа като Zaha Hadid, Greg Linn, Asymptote и други признават потенциала на програмата във формирането на архитектурни концепции, предлагайки нови логики на дизайн.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Извън преподадените софтуерни умения се стремяхме да представим нов начин на мислене и проектиране на участниците, да ги насочим да изследват своите собствени методики, докато работят в екипи, в които съществува постоянен диалог между самите участници и преподавателите. Всички умения, които бяха преподадени, са важни за архитектите както за проектирането на един обект, така и за защитата и представянето му.
Друга от основните цели на работилниците бе да отворим вратите към един нов, свеж начин на мислене, който стимулира въображението и креативността.
Следващата стъпка беше работата в екип. Според мен това е едно изключително важно умение, с което човек не се ражда, а се учи.

Малко повече информация за Jitesh Jadhav:
Jitesh се дипломира в JJ College of Architecture, Indiа. В момента завършва магистратура към Design Research Lab, the AA School of Architecture, London. Работил е по много проекти с жилищна и търговска функция с важно значение за Индия като Crescent Bay High-rise Residential, Parel, India; Navroze High-end Residential, Pali Hill, India; Crescent Redevelopment Residential Project, Bandra, India; Brachs Residential Project, Andheri, India. Областта на интереси на Jitesh са изчислителните процеси като активен участник в развитието на дизайна.

Повече за програмата и целите на работилницата...
Динамичните мутации бяха замислени като три различни части - две като интензивен курс и един основен семинар за детайлно изследване. Интензивните курсове бяха замислени така, че професионалисти, както и студенти да могат да участват; интензивният курс трябваше да запълни уикенда добре с много информация относно средствата, които щяха да се използват. На участващите студенти бяха дадени задачи за проектиране, като те трябваше да разработят свои собствени проекти, така че това, което разработват, да е свързано с проектна цел; такъв обикновено е случаят, когато практикуваме в реалния свят.

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Резултатите от работилницата бяха със сигурност впечатляващи и надхвърлиха нашите очаквания.
Всички неща, които бяха представени на участниците, бяха нови, но начинът, по който те възприеха всичко за толкова кратко време, беше наистина впечатляващ. Всички участващи студенти бяха талантливи и това, от което се нуждаеха, беше само възможност да развият своите умения и да подобрят своята работа. Готовност да научават нови неща беше видяна при всички студенти и това им помогна да разработят уникални проекти по свой собствен начин. Бих искал специално да поздравя студентите Теодора Тодорова, Христо Тритаков, Атанасиос Манусаридис, Димитър Петков, Мартин Кънчев, Невена Трифонова, Ботьо Димитров, Нона Цекова и Цветан Цеков. Тези студенти представиха наистина впечатляващи проекти.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Цялата идея беше да се предоставят на студентите знания и умения, които са прототипни и могат да се използват за всеки проект, и затова те трябваше да разработят проект, който може да се насочи от техните собствени идеи и критерии за проектиране.

Малко повече информация за Мартина Розати:
Мартина Розати е завършила с отличие архитектура в Университета на Флоренция през 2013 г. с проект AirMotion (въздушно движение), едно предложение за международното летище Тианжин в Китай. След завършването си тя е започнала сътрудничество с Университета на Флоренция като асистент-професор в областта на вътрешния дизайн (лабораторни дейности). Мартина е участвала в няколко работни групи, като например за посещение на училище АА в Рим – "Форма на (динамично) неизвестно" – през 2013 г., "Екологични модели" и "Включване" – проведени от Артуро Тедески в Милано през 2012 г. През 2014 тя е работила в Дубай върху няколко проекта с голям мащаб. В момента Мартина завършва втора магистратура в AA School of Architecture, London.

Повече за програмата и целите на работилницата...
Работилницата е организирана така, че учещите да могат напълно да разберат визуалните процеси на софтуера Maya; как да моделират основни и комплексни форми, как да използват различни средства за анимация, но също така се представя и въведение в сферата на физически симулации и вграденият език на Maya, за да може да се адаптира основната функционалност на софтуера. Сложността на проектите също така изисква разработката на друг допълнителен софтуер за извеждане, анимиране и редактиране на видеоматериали.

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Резултатите надхвърлиха моите очаквания, бяха просто изненадващи; великолепни идеи и концепции на проектиране, с които се достигна степен на сложност и комплицираност отвъд рамките на въображението. Беше демонстрирана невероятна способност да се работи на различни нива – от ниво клетка до ниво организъм – като винаги се успяваше да се преодолеят възможните трудности, свързани с техническите и концептуалните въпроси.

Малко повече информация за Константин Доганов:
Завършил съм магистърска степен по архитектура в УАСГ през 2012 г. в катедра "Сградостроителство". В дипломната си работа "Сграда - Град на бъдещето", за която получих грамота за иновативни идеи от КАБ, търся решение на съществени проблеми като презаселването на големите градове, отдалечаването на човекоестествената среда и заличаването на природата в глобален план.
В момента работя основно като фрилансър 3D визуализатор към големи архитектурни и интериорни студиа, както и като интериорен дизайнер и преподавател по 3DsMax и AutoCAD. Старая се да намирам време, за да участвам в различни международни конкурси и да обогатявам познанията си по различните програми, с които работя.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Двете програми са коренно различни като подход и начин на мислене. С първата (Maya) човек може да си отпусне въображението и буквално да създаде всеки обем, който може да си представи. Програмата дава пълна свобода на въображението и е много удобен инструмент за измисляне и създаване на всякакви сложни и интересни форми. Подходът с Grasshopper пък е коренно различен. Всяка геометрия и обем са абсолютно точно математически и параметрично обосновани от самото начало.
Двете програми са нещо като пълни противоположности една на друга - но и в това им е голямата сила. Когато човек комбинира силните страни на всяка от тях, той може да създава всичко, което може да си представи. С едната измисля и създава дизайна, с другата го оптимизира и преработва (обосновава конструктивно и математически).