Проф. Тулешков, как оценявате активността на храмовото строителство и реновации по българските земи днес?
- Налице е известна активност в областта на храмовото строителство, но много по-ниска например от тази в съседна Сърбия или по-далечната Украйна, въпреки че и там отдавна са в криза. Лошото за България е изключително ниското архитектонично ниво на новото строителство. Бих казал, че непрекъснато се създават лошо проектирани и изпълнени черкви, с неадекватен на съвремието образ.
Реновациите, особено на сгради - културни ценности, е безконтролна от страна на държавата и в преобладаващия брой случаи автентичността им направо се унищожава.

Вие имате богат теоретичен, практически и преподавателски опит - откъде започва работата на проектанта при подготовка на проект за култови сгради?
- Работата трябва да започва от пълното овладяване на теоретичните и практическите постановки на храмовата архитектура, както и на богословската книжнина, поне на свързаната с нея. Необходимо е и задълбочено познаване на историята на църковното строителство, започвайки от раннохристиянския период до наши дни, в това число и специфичното му развитие по българските земи.
Има и някои тънкости в проектирането, които за съжаление в България преподавам единствено аз.

Какви са най-общо изискванията при проектиране на християнски култови сгради?
- Въпросът е много широк и именно в отговор на него съм създал посочения по-горе Наръчник за православно храмово строителство.
Най общо обаче съм посочил, че има три основни нива:
+ Канонично, което представлява целия сбор от каноните на светата Православна църква. Това са сборът от Писанията на Стария и Новия завет, Правилата на светите Апостоли, Писанията на светите отци, Решенията на вселенските и поместните Свети църковни събори и още няколко. Най-общо обаче може да се каже, че в тях върху въпросите на архитектурата текстовете, без да са изчерпателни, не са композирани в блок, а са разпилени из някои от тези части на Канона. Всъщност най-много текстове има в един друг корпус от книжнина, който, без да е част от Канона, се е превърнал в строго спазвани изисквания. Познаването им обаче е безусловно необходимо, защото именно те са абсолютно задължителни.
+ Традиционно задължителното е онзи пласт от изискванията, който не е каноничен, но с течение на столетията, тъй като не противоречи на Канона, се е превърнал също в неоспорима норма. Например високият дървен иконостас с неговата архитектоника и конкретни елементи и иконни редове се появява едва към края на ХІV – началото на ХV век, но днешен православен храм е немислим без него.
+ Свободно допустимото в храмовата архитектура е всичко, свързано с неговия архитектурен образ и техническо съоръжаване. Неправилно се посочва от някои, че образът на храма трябва да бъде архаичен, защото иначе това било противоречало на Канона. Няма такова изискване в него обаче, а, напротив, цялата история на храмовата архитектура представлява един непрекъснат процес на изменения във времето. Може ли да сравним например черкви от ІV – VІ век с такива от Средновековието през различните му периоди, например със "Св. Александър Невски", или "Св. Параскева" в София?
Важното обаче е в образа на всеки храм, независимо от избрания от архитекта подход, да е налице едно – на външния наблюдател веднага да му стане ясно, че това е именно православен или католически, или протестантски, или, ако щете, и мюсюлмански, юдейски или какъвто и да било друг молитвен дом. А това е много, много трудна задача.
Освен това са необходими и редица технически познания, свързани със спецификата на храмовото строителство, които определят трайността и безупречното функциониране. Не може например да се положи мазилка върху бетон и след това да се полага върху нея живопис, защото продължаващото свързване на цимента ще създаде соли, които ще унищожат стенописите и т.н.
Въобще трябва да се смени подходът на възлагащите проектирането на храм към избора на архитект, защото не всеки с диплома може да извърши както трябва тази работа. Трябва да се търсят подготвени архитекти с качествени проекти зад гърба си.

Каква е спецификата при различните типове християнски храмове – православни, католически и протестантски?
- Това е също обширен въпрос, тъй като християнството в различните му изяви е създало собствени типологии и норми. Дори при подчинените на папата деноминации има разлики, например между католически и протестантски храм. Разлики има и във визията, като най-лесни за проектиране са протестантските, защото са изчистено зални, което позволява многобройност на решенията.

Къде е границата между творчеството и канона? Променя ли се архитектурата на строените в България църковни сгради през последните години? Навлиза ли например темата за енергийната ефективност в църковното строителство?
- На част от този въпрос съм се спрял по-горе. А на въпроса дали се променя архитектурата на строените през последните години в България отговорът е не – все така се проектират и строят сбъркани като архитектура и направо кичозни черкви. А за енергийната ефективност все не достигат парите по време на строителството. Освен това не може да се облича отвън един храм, защото това ще унищожи неговата архитектоника. Решаването на енергийната ефективност трябва да е заложено по подходящ начин още в проекта, с добре обмислени детайли.

По какъв начин се преподава/специализира проектирането на строителство и възстановяване на култови сгради в България?
- В България храмова архитектура се преподава единствено в Архитектурния факултет на ВСУ "Любен Каравелов" – София, където моите студенти изготвят като курсови задачи проекти за храмове.
Също така във ВСУ "Любен Каравелов" е единствената на Балканския полуостров задочна магистратура по опазване на недвижимото културно наследство, в това число и храмовото, за архитекти, ландшафтни архитекти и строителни инженери. Приемат се и бакалаври по урбанистика и архитект-инженери, които ще работят след това в управлението на процесите по опазване и извършването на реставрационни работи.
В изложбената зала на УАСГ се проведе изложба на 34 мои студенти с голямо разнообразие на съвременни качествени решения.