ГИС е универсален език, на който може да комуникираме

Г-жо Цонева, какви възможности предоставят ГИС технологиите в устройственото планиране?
- ГИС технологиите предоставят огромно поле от възможности за използване в устройственото планиране, това зависи до голяма степен от предмета, спецификата на работа, както и от наличната оперативна информация. В зависимост от обхвата на работа ГИС технологиите могат да се използват при разработката на общи устройствени планове на градове и общини, на пространствени концепции за развитие, на общински планове за развитие, както и за различни секторни анализи като демографски, икономически, комуникационно-транспортни и други анализи и изследвания.
Въпреки разнообразието от възможности за приложението на ГИС в устройственото планиране от съществено значение е наличието на необходимата информация, нейното коректно внедряване в системата, както и постоянно й актуализиране. Разбира се, дори и да се набави най-подходящата информация без експерти, които да могат да я структурират, да определят какви са стъпките, необходими, за да се постигне целта на разработката, както и да направят последващите анализи и заключения, резултатите, получени чрез използването на ГИС технологиите, ще останат неприложими и лесно оборими.
Какви са основните ползи и предимства на ГИС системата?
- Едно от най-основните предимства на ГИС технологиите е, че съчетават пространствени графични елементи с база данни за техните характеристики и специфики. Това ги прави удобни за моделиране и анализиране, което е предпоставка за по-информирано и качествено вземане на решения в устройственото планиране.
Друга полза от ГИС технологиите е, че позволяват да се изработват уеб базирани платформи, които се управляват лесно и са достъпни за голяма част от хората, използващи интернет пространството.
ГИС са универсалният език, на който може да комуникираме както с нашите международни партньори, така и помежду си – професионалисти, различни институции и граждани.
Бихте ли ни разказали как прилагате ГИС във вашата професионална практика?
- Системата, разработена от ЕСРИ и прилагана в практиката от общинското предприятие "Софпроект-ОГП", ни предоставя необходимия ресурс от инструменти и функции, чрез които ние поддържаме и актуализираме базата данни към ОУП на СО. Тя ни дава възможност да съставяме подробни демографски прогнози за оразмеряване на социалната и техническа инфраструктура на новопредвидените в ОУП терени за урбанизиране в Столичната община. По този начин създадохме актуална и структурирана база данни към Общинския план за развитие на Столичната община.
Освен това ЕСРИ системата ни помага при разработването и поддръжката на нашия уеб сайт, като предоставя удобна и интуитивна платформа за ползване на внедрените от нас данни относно ОУП на СО, което го прави достъпен за гражданите,увеличава популярността на сайта ни и осигурява прозрачност и публичност на информацията.
ЕСРИ системата ни подпомага и при участието в международни проекти, тъй като натрупаната база данни от нас във формата на системата е съвместим с този на нашите партньори, което улеснява комуникацията помежду ни и ни позволява да правим съвместни изследвания и анализи.
Може ли да дадете конкретен пример, който илюстрира работата ви с ГИС?
- Като цяло ежедневно в работата ми се налага да използвам възможностите, които предоставят ГИС технологиите, тъй като основната база данни, с която оперирам е инкорпорирана в ГИС среда, а именно – Общия устройствен план на Столичната община. Благодарение на него изготвяме подробните демографски прогнози, предоставяме данни в различни формати на различни институции, както и на гражданите, също така актуализираме непрекъснато уеб базираното приложение на ОУП на СО.
Конкретни примери, които биха заинтересували вашите читатели, са двата европейски проекта, в които Столичната община участва и които изискват приложение на ГИС технологиите. Първият, по програма INTERREG IVC, Aqua-Add - "Оползотворяване на добавената стойност на водните ресурси за местно и регионално развитие", в който водещият партньор създаде ГИС базирано приложение, което се опитва, отчитайки различни фактори да оцени нематериалните ползи от реализирането на даден проект. За целта всяка от страните-партньори по проекта трябваше да предостави съответната информация в ГИС формат и след това водещия партньор да ги внедри в приложението и с негова помощ да изгради няколко сценарии, които да бъдат, от една страна, основа за анализи от експертите в областта на планирането и, от друга, да се ползват от всички участници в процеса на планиране, като по този начин да се вземат по-информирани и оптимални решение при проектирането.
Вторият проект, който все още е в действие, е по 7-а рамкова програма ЕС, TURАS - "Урбанистична гъвкавост и устойчивост". Тук целта бе създаването на единна уеб базирана пространствена база за териториите – обект на изследване, на чиято основа да се направят различни анализи относно съществуващото положение, която да послужи за последващи анализи и заключения. Освен това се изискваше да предоставим данни относно степента на урбанизиране в три от районите на СО, за тази цел използвахме възможностите на ГИС технологиите като съвместихме информацията от различни източници и успяхме да направим сравнение между тях и по този начин да изпълним поставените ни задачи. На базата на нашите резултати водещият партньор по проекта успя да изведе редица закономерности относно настоящото и бъдещото развитие на територията.
- Какви са вашите препоръки по отношение на оптимизация на ГИС системата?
- Това, което ми се иска и с което почти всеки ден се "сблъсквам", е несъвместимостта на системата с файловете във формат .CAD и .ZEM, както и някои от координатните системи, с които оперираме на местно ниво. Би било много полезно, ако се намери начин да се отстранят тези различия, тъй като голяма част от изходната база данни ни се предоставя в тези формати и при конвертирането им се губи част от информацията.
Интервюто взе Радостина Попова