Инвеститорите трябва да внасят проектите си на едно гише

Арх. Калинов, кои са основните административни трудности, които възпрепятстват строително-инвестиционния процес?
- Съществуват доста неща в практиката, които трябва да бъдат променени в посока облекчаване на администрирането в строително-инвестиционния процес. В момента инвеститорите са длъжни да съгласуват проектите си с редица държавни, общински и контролни органи. Те трябва да посетят всяка от тези институции, да изчакат техните срокове за изпълнение на процедурите и едва след това да внесат необходимите документи в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ), където отново има срокове. Очевидно е, че системата е бавна и тромава. Нещо повече - всичко е оставено в ръцете на инвеститора и от неговите възможности, гъвкавост и личен чар зависи дали той ще постигне по-бързо или по-бавно намеренията си. Този непрекъснат личен контакт, който процедурите допускат, отваря врати за корупция.
Как може да бъде решен този проблем?
- Проблемът ще бъде преодолян, когато заработи електронното правителство. Тогава инвеститорът ще внася проектите си на едно гише. Цялата преписка ще се придвижва по служебен ред във всички институции, а няма да се носи лично на ръка. Всички документи ще бъдат на електронен носител и ще се заверяват с електронен подпис. По този начин ще се премахне тотално корупцията и ще се прескочи субективният фактор.
В края на процеса инвеститорът ще получава отговор на исканията си на друго гише заедно със сметката, която дължи за извършените услуги. Средствата отново ще се разпределят по служебен ред в различните институции, свързани със строително-инвестиционния процес.
До каква степен електронните услуги са навлезли в работата на НАГ?
- От дълго време се опитваме да въведем този тип обслужване в НАГ, но все още сме далеч от желаното. На този етап е много важно да сканираме огромния архив на дирекцията, който непрекъснато нараства. Това вече бе направено с част от него, но има още работа.
Идеята ни е хартиените документи да бъдат изнесени във външен склад, а в НАГ да останат само електронните им копия. Хартиените документи може да се използват само в изключителни случаи. Всичко ще бъде на електронен носител и ще се вижда само на мониторите на компютрите ни. Тогава в НАГ няма да има необходимост от тази огромна хартиена документация, която ни залива. Това е посоката, в която трябва да се развиваме.
Какви са основните проблеми, свързани с издаването на разрешителните за строителство?
- Тук основният проблем е свързан със забавянето на проектите, което обикновено се дължи на факта, че те не са направени достатъчно добре и имат пропуски. Забавянето идва от това, че се опитваме да накараме колегите да направят по-качествени проекти. Налага се да връщаме разработките по няколко пъти, докато не придобият законосъобразен вид. Това често отнема месеци, което не е нормално.
Тези проблеми ще отпаднат, ако надзорните фирми работят по-качествено. Тогава функциите на общинската администрация също ще намалеят. Сега обаче ни се налага да се занимаваме с всичко.
Сериозен проблем е, че държавата реши да даде контрола в строителството в ръцете на надзора. Това не е правилно. Системата е направена така, че този, който изгражда сградата, плаща и на надзора. Тази пряка връзка означава зависимост на единия от другия и категорично не дава добри резултати. Надзорната компания трябва да се избира чрез обществена поръчка от независим орган, който да й плаща за работата по конкретния обект. По този начин тя няма да има контакт със строителя и зависимост от него. Тогава строителният надзор ще бъде истински.
В момента МРРБ набира предложения за генерални промени в ЗУТ, които трябва да са готови през есента. Какви са вашите препоръки?
Промяната в ЗУТ трябва да бъде тотална. Да има ясна политика в каква посока се прави тя, какво цели, кой и как ще я извършва. Засега оставам с впечатлението, че промените отново се правят на парче. Това не е истинската промяна, която обществото очаква. Трябва да обясняваме на хората какво се случва и какво ги очаква, когато се предприемат важни промени в нормативната уредба. В България липсва грамотност по отношение на закона. Всеки, който иска да строи, смята, че знае как става това, и започва да го прави сам, без да се консултира със специалисти, което му създава сериозни трудности на по-късен етап. Не трябва да си мислим, че можем непрекъснато да променяме градоустройствените планове. Всеки трябва да знае, че промяната на такива документи е тежка и мъчителна работа.
Сериозен проблем е, че не се изработват силуетни планове на застрояването по улиците в градовете, които биха им придали обща визия. В момента архитектите се състезават да правят колкото се може по-ефектни и мащабни сгради. Това разностилие по софийските улици не е добро и може да се реши с изготвянето на силуети, които да определят допустимата височина на сградите, цветовото решение на фасадите и много други детайли. По този начин София ще придобие по-красив и уютен облик.
Предстоящите промени в ЗУТ въвеждат фигурата на "водещия проектант", който ще бъде отговорен за съгласуването и координацията на всички части на инвестиционния проект. Смятате ли, че има нужда от такъв специалист?
- Според мен тази постановка в закона ще бъде тотална грешка. Това е опит да се направи нова организация, която не е аргументирана и е изсмукана от пръстите. Вместо да опростяваме процеса, ние го усложняваме с нов участник. Ще се появи още едно лице, което ще оскъпи процеса.
Защо трябва да има водещ проектант? Никъде няма дефиниция какво точно означава това понятие. Не е ясно кой специалист от всички участници в процеса трябва да бъде водещ. Нещата не трябва да се случват по този начин.
Промените в ЗУТ ще дадат законов статут на паркоместата като самостоятелни обекти, с които могат да се извършват сделки. Какъв е вашият коментар?
- Нямам нищо против тази идея. В момента също се правят такива сделки. Нотариусите ще бъдат улеснени с приемането на законовите промени. Смятам обаче, че не е достатъчно изяснен въпросът как ще се индивидуализира дадено паркомясто. В масовите случаи тези обекти нямат конкретна индивидуализация с материали белези. Обикновено се използва маркировка, която лесно може да бъде премахната. Затова трябва да се помисли и в тази посока.
Предстоят промени и в Закона за кадастъра и имотния регистър. Според вас кои са основните проблеми в тази сфера?
- Проблемът е, че при изготвянето на цифровия кадастър бяха допуснати неуредици, които създадоха проблеми на хората. Оказа се, че има разлики в границите между съседните имоти с около 20 см до един метър. Вместо тези грешки да бъдат отстранени веднага служебно, държавата принуди гражданите да се занимават сами с проблема и да плащат за разрешаването му. Собственикът на имота трябва да плати на геодезист и той да направи промяната в кадастралната карта. Това е грубо потъпкване на правата на хората. По този начин изкуствено бе създадена работа на колегите геодезисти и това доведе до големи проблеми, тъй като българинът е много чувствителен на тема имот.
Интервюто взе Радостина Попова