Кратка визитка:
- Завърших бакалавър урбанизъм в УАСГ (2004 - 2009), после магистратура градски дизайн (Urban Design) в Hafen City University Hamburg (2009 - 2012), Германия.

Удовлетворена ли сте от образованието, което получихте в рамките на учебната програма?
- Като цяло да. Имам много критики към магистратурата относно съдържанието и структурирането на задачите, но в крайна сметка в целия й хаос успях да усъвършенствам способността си за самоорганизиране в неясна ситуация и бързо напасване на променящи се условия. Това си е безценен житейски урок. Обучението в Хамбург ми даде възможност да наблюдавам също и специалността урбанизъм (моята магистратура беше друга, но се застъпваше с тази по урбанизма). Оценката ми е, че програмата в УАСГ и в Хамбург е много сходна и акцентира върху едни същи предмети. Разликата е в изискванията към студентите и необходимия минимум за успешно вземане на изпит/заверка. Като цяло във висшата учебна система в България изискванията са прекалено занижени. Урбанизмът в УАСГ по времето, когато аз учих, беше свеж въздух на фона на една за моите разбирания много закостеняла система, в която апатията господстваше. Работата с определени професори ме вдъхновяваше много и спомогна за  моето личностно и професионално развитие в посоката, която търсех и желаех. Е, в други области не намерих това, което търсех, но всяко нещо си е опит.

Защо предпочетохте да следвате в чужбина?
- Не виждах възможности за реализация, така както си я представях. Исках да натрупам повече международен опит и да се уча в среда, която отговаря на разбиранията ми за образование и самоусъвършенстване. Исках да видя различни гледни точки.

Как си представяте професионалната си реализация след университета? Каква би била идеалната работна среда за вас?
- Преди две години и половина това беше много труден въпрос за мен. Не ми беше съвсем ясно как искам да продължа кариерното си развитие. Нещата обаче понякога от само себе си се нареждат (разбира се, само ако предварително си вложил много труд). По случайност попаднах в една много хубава фирма с огромен проект в чужбина, в който бях въвлечена от самото му начало. Става въпрос за новата фабрика на "Ауди" в гр. Пуебла, Мексико (https://www.youtube.com/watch?v=PYg0l1rSpnU&list=PL0QsLtNYjgei93DIcyp79iQ3hIMka-XKp&index=2). Компанията, за която работя, PSP Architekten und Ingenieure, Hamburg, е генералният "планер" на бъдещата фабрика, която между другото се строи едновременно от "Ауди" и "Фолксваген". От две години работя по проекта в областта "Управление на проекти" - контрол и документация на времевото планиране, и отчасти на финансите. Година и половина работих от Германия и от 4 месеца работя директно на място в Мексико. Работата все още ми харесва и ми е интересна, но е и доста изморителна и натоварваща. Хубавото й е, че ми дава възможност да контактувам с много различни участници, на различни нива (и на различни езици). За момента виждам по-нататъшното си развитие именно в сферата на организация и управление на проекти в областта на планирането, строителството и по възможност на културата. За тази цел обаче ще трябва още допълнително да се квалифицирам, но едва след като приключа с Мексико и в зависимост от следващия проект.

Какво би ви накарало да се върнете в България?
- Мащабен културно-социален проект, който да ме вдъхновява (звучи малко утопично, но не и невъзможно). Международният аспект за мен е особено важен, тъй като съм отвикнала да виждам нещата от едностранна перспектива.

С какви предизвикателства се сблъсквате като млади хора, опитващи се да се реализират в чужбина?
- Ежедневно себедоказване, особено в началото, когато си непознат за другите. Нужда от бързо ориентиране в непозната обстановка. Осъзнаване и възприемане на културните различия и превръщането им в плюс вместо в минус. Също така отнема много време и енергия да накараш другите около теб да се интересуват от твоя бекграунд и да се опитат да те разберат. В някои ситуации е плюс да си от България, в други е минус. За съжаление за момента минусите са повече от плюсовете, но затова работя - да докажа, че има и много плюсове, най-важният от които според мен е, че съм израснала в едно нестабилно време с много рискове и икономически и социално-политически кризи. Този опит е безценен за възприятието "оценка на макрориск" и за осъзнаването кое е важното в живота: социалната и семейната сигурност, финансовата обезпеченост (без да изпадаме в екстремности), стабилността на публичната система и нуждата от самоидентифициране с общото, за да има кой да го поддържа. Този опит помага да останеш на земята и да не се главозамайваш по "модни" или "пропагандни" идеи, както и да не изпадаш в шок, ако нещата не се случват, както си си ги представял. ;)