Арх. Георгиева, вие завършихте УАСГ наскоро. С какво се занимавате в момента?
- Изцяло положителен или отрицателен отговор на въпроса дали съм доволна от обучението в УАСГ ми е трудно да дам. Връщайки се назад, се радвам, че успях максимално да взема като знания всичко, което ми беше предложено от нашето висше образование, което все пак има предимството, че е почти безплатно.
В момента съм съдружник в архитектурно студио с още двама колеги, с които завършихме заедно. Наред с проектите се стараем да продължаваме да учим и да се развиваме, като каним колеги от чужди университети, организираме работилници, свързани с най-новите тенденции и технологии в архитектурата.
Наскоро бяхме поканени от колеги от АА School of Architecture, London, да им помогнем за техен проект, което ни даде възможност за месец да се потопим в атмосферата на един от най-добрите университети в света. Преди това по наша покана проведоха работилница в България и това, което най-много ме зарадва, е фактът, че оцениха българите на много високо професионално ниво.

Ако трябваше отново да учите - пак същото на същото място? Къде се реализират в момента вашите състуденти?
- Радвам се, че завърших архитектура, и отново бих я избрала, защото това до голяма степен ме изгради като личност. Може би ще уча в България, водена от носталгични чувства и финансови причини, но от днешна гледна точка добре осъзнавам, че бих била по-конкурентоспособна в международен план, а и не само, ако се дипломирам в някой от добрите европейски университети. В момента съм на мнение, че по-добрият вариант е отрано да се инвестира в елитно образование, а не след завършване да се търсят допълнителни магистратури и специализации. Стъпвайки на солидна основа още от начало, след като се дипломираш, ще имаш възможност веднага да надграждаш нивото си, а не тепърва да запълваш пропуснатото.
В момента в страната ни, излизайки от университета, е доста трудно да се реализираш - някои от колегите ми са в архитектурни бюра, други се занимават с 3D визуализации, много от тях работят и извън нашата сфера.

Какви са перспективите пред вас - в професията и за строителния сектор?
- Перспективите за младите архитекти в страната не са много ясни за съжаление. Някои от нас, завършвайки, дори нямат възможност реално да стигнат до строителния сектор и започват реализация в друга сфера. Докато икономическата ситуация е толкова нестабилна, едва ли бихме могли да се надяваме на добри перспективи за строителния сектор. В такива периоди е добре да се инвестира в повишаване на квалификацията, което за съжаление е трудно за току-що завършващите архитекти.

Можете ли да коментирате образованието по архитектура/строително инженерство в България? От какво сте най-доволна и от какво - най-недоволна, по време на вашето следване?
- Смятам, че нашето образование по архитектура успява да подготви бъдещите професионалисти на едно сравнително добро теоретично ниво. Това, което на мен ми липсваше, е връзката с практиката, както и недостатъчно застъпените нови технологии и тенденции. Светът на архитектурата е много динамичен и се надявам за в бъдеще българското образование да успее да навакса.
Друго, което откривам като съществена разлика спрямо чужди университети, е недостатъчно застъпената работа в екип, както и изграждане на презентационни умения - способността да представиш проекта си по-най-добрия начин пред широка публика. Смятам, че това е много важно, нашата кариера, излизайки от университета, винаги е свързана с работа в екип от хора.

Доволни ли сте от съотношението теория/практика по време на учебния процес? Какво ви липсваше?
- Както вече споменах - един от недостатъците на образованието ни е именно съотношението теория/практика. Получаваме солидна теоретична подготовка и, излизайки от университета, не знаем как се случват нещата на практика. Единственият шанс на студентите да се докоснат до реално случващото се на обекта е да стажуват в някое бюро, но това спрямо икономическото състояние на бранша е все по-трудно. Дори дипломирани архитекти трудно си намират работа.
Това е сериозен проблем, дискутиран е многократно. В чуждестранните университети има различни модели за въвеждане на сериозни практически занимания и се чудя защо толкова години в България проблемът все още стои на дневен ред.

В момента УАСГ въвежда елементи на електронното обучение - как ще го коментирате? Това вече май е от първа необходимост?
- Докато аз бях студент, тази система не беше развита, дори достъпът до обучение по някои софтуерни продукти беше само чрез допълнителни курсове. Това наистина са неща от първа необходимост, особено в света на архитектурата, който става все по-дигитален.
По отношение на дистанционното обучение - при студентите по архитектура е приложимо за предварителна подготовка по някои предмет или следдипломно обучение. За мен връзката с преподавателите и колегите е от огромна необходимост. Кариерата ни се развива, работейки в екип, и е важно докато учиш да изградиш тези качества. Също така да умееш да представиш проекта си пред много хора, да получаваш критики и да отстояваш качествата, които си заложил.

Вие контактувате с чужди студенти и колеги. Имате ли поглед върху чужди образователни системи за висше образование в областта? Можете ли да ни разкажете кое най-много ви впечатли?
- Откакто завърших, имах възможността да се запозная по-отблизо с два европейски университета. Определено останах много впечатлена от АА School of Architecture, London и разбрах защо в много от световните класации е на първо място за обучение по архитектура.
Това, което най-много ме впечатли, е фактът, че по време на целия курс на обучение се работи в екип от още няколко студенти. Също така липсва изпитът под формата, която ние познаваме. Най-общо казано, теоретичната подготовка се състои в лекции на различни световноизвестни професионалисти, запознаване с най-новата литература по тематиката и предаване на писмени разработки.
Проектите се разработват, без да се застъпват един с друг, в екип от няколко човека. Всеки проект има няколко презентации пред останалите колеги и преподаватели, като по този начин се развиват умения да представиш разработката си, да чуеш градивна критика от много хора и да отстояваш това, което си заложил.
Работи се основно в университета, докато при нас е точно обратното - работиш по проектите си основно вкъщи сам, контактът с колеги и преподаватели е за кратко по време на лекция.

Вие бяхте координатори в "Академия Градът". Какво беше за вас "Академия Градът" през дебютния й сезон?
- "Академия Градът" през първия си сезон беше интересна и динамична, радвам се, че участвах в нея. Начинът, по който беше заложен форматът, даде възможност за приятелски контакт между участниците, менторите, партньори от страна на фирмите и нас като координатори. Смятам, че участниците научиха много, за някои от екипите беше достъпна информация, която по принцип не се преподава в университета. Посетиха много обекти, видяха нещата на практика - нещо, което също не е сериозно застъпено в обучението. Един от екипите посети завода на AMF в Германия - бяха много впечатлени и на мнение, че награда като тази си заслужава участието в проекта и старанието да я спечелиш.

Как очаквате да се развие инициативата?
- Сигурна съм, че проектът ще се развие много добре занапред, и една от най-малките предпоставки е фактът, че подобни инициативи почти липсват в страната ни.
Новият формат залага участие със собствена разработка на студенти и архитекти до 30 години - най-ценното за мен е целта да се получи платформа за комуникация между всички студенти и млади архитекти, учещи както в страната, така и извън нея.
Наред с наградите, които не са за подценяване, важен е фактът, че на едно място ще се съберат много талантливи хора и редица стойностни нереализирани проекти ще бъдат презентирани от авторите им пред широката публика. Те са визията на бъдещите сгради и градска среда и по един или друг начин някой ден може би ще бъдат реалност.
Интервюто взе
Николай Тодоров