През следването студентите много бегло биват запознати с модерните тенденции в областта на архитектурата
Арх. Емилия Манева, възпитаник на УАСГ, KMAN Studio
Вие завършихте УАСГ наскоро. Доволна ли сте? С какво се занимавате в момента?
- Когато завърших университета, имах пред себе си два варианта - да кандидатствам за работа извън България или да се опитам да се реализирам в моята страна. Избрах да остана тук и заедно с колегата ми арх. Али К стартирахме собствено студио за дизайн и архитектура KMAN Studio.
Ако трябваше отново да учите - пак на същото място пак същото нещо ли? Къде се реализират в момента вашите състуденти?
- Ако имах шанса да избера отново образованието си, нямаше да сменя професията, но щях да сменя държавата, в която да получа знанията си. Когато завърших УАСГ, осъзнах колко неподготвени за реалната професионална ситуация излизат младите дипломанти. Допълнително тяхната способност да се конкурират извън България не е толкова добра. По време на следването студентите много бегло биват запознати с модерните тенденции в областта на архитектурата. Основно се търсят функционалност и реализируемост на студентските проекти вместо концептуалност и иновативност. Малко от необходимите софтуери, нужни в нашата професия, се преподават и се изискват от студентите по време на следването.
Повечето от моите състуденти започнаха работа в местни архитектурни бюра.
Какви са перспективите пред вас - конкретно в професията и като цяло за строителния сектор?
- След завършването си младите архитекти остават напълно изоставени в света на истинската професионална среда. Не потърсих работа извън страната си, опитах се да се развия тук, но в момента перспективите ми в професионален план отново са свързани с емигриране от страната или със смяна на професията. Оказа се, че в България дизайнът и иновативността не са критерии при избор на архитект. Дори и да има по-добри перспективи за строителния сектор, като цяло младите архитекти не могат да получат удовлетвореност от работния процес.
Можете ли да коментирате образованието по архитектура/строително инженерство в България? От какво сте най-доволна и от какво - най-недоволна по време на вашето следване?
- По време на следването си все още вярвах, че образованието в УАСГ подготвя конкурентоспособни в световен план архитекти. Сега знам дори колко струва да си "поръчаш" една дипломна работа за специалност "Архитектура". Знам колко нереално са оценени част от студентите и как да завършиш този университет става достъпно за всеки, който само е пожелал да стане архитект. За мен е излишно да коментирам плюсовете и минусите на този университет, докато в него продължава да се допускат подобни грешки.
Доволна ли сте от съотношението теория/практика по време на учебния процес? Какво ви липсваше?
- Невъзможността да се покажат на младите студенти нови технологии, разпадащите се лаборатории на УАСГ, до които студентите почти нямат достъп, липсата на софтуер и хора, които да го преподават – това са неща, които тепърва трябва да се развият в УАСГ. Голям проблем пред образователната ни система са затвореността на учебните модули, остарелият начин на мислене, подходът, че преподавателят преподава едно съдържание, което студентът трябва да възпроизведе.
Вие контактувате с чужди студенти и колеги. Имате ли поглед върху чужди образователни системи за висше образование в областта? Можете ли да ни разкажете кое най-много ви впечатли?
- Преди една седмица заедно с няколко мои колеги имахме възможността да посетим Тhe Architectural Association School of Architecture, London. Бях впечатлена от технологиите и работилниците, до които студентите имат достъп. Една от най-големите разлики в сравнение с архитектурното образование в България са проектните задания, които студентите получават. Задачи, които стимулират креативността, иновативността и изобретателността на студентите. В УАСГ всяка година се въртят едни и същи задачи още от времето, когато архитектурата беше само тухли и бетон.