Черноморското крайбрежие е важен структурен елемент от територията на България със своя специфична характеристика и проблематика. Щастливото съчетание на уникални природни качества - топло море, златист пясък, прохладни гори, както и богатите вековни исторически и културни напластявания, го правят силно привлекателно място за отдих и туризъм и го превръщат в регион от национално и общоевропейско значение.
През втората половина на ХХ век българското черноморското крайбрежие претърпя качествена промяна с масовото навлизане на организирания отдих и туризъм, с което рекреацията стана една от основните функции на крайбрежието. В условията на плановото социалистическото стопанство и бързата индустриализация след войната развитието на отдиха и туризма по Черноморието придоби свой специфичен пространствен израз и зае достойно място в туристическата индустрия на Европа.
В края на века новите социално–политически и икономически реалности в страната ни наложиха своя сериозен отпечатък върху пространственото развитие на средата за отдих по крайбрежието. В неясния и трудно контролиран преход към пазарно стопанство се задълбочиха негативните особености и ефекти от развитието на масовия консумативен туризъм. Свидетели сме как за по-малко от десетилетие настъпи коренно преобразяване на крайбрежната ивица, основано на експлоатирането на рекреативния ресурс на морското крайбрежие. След бурното и неудържимо строителство на туристическа инфраструктура през първите години на ХХI век световната финансова криза се оказа една необходима пауза, която ни дава добър повод да анализираме и оценим случилото се по нашето Черноморие. Този анализ обхваща следните

основни аспекти на пространственото развитие на българския морски туризъм:
* степен на урбанизация - непрекъснатост и линеарност на застрояването по протежение на бреговата линия
* устройствени показатели на курортните територии, интензивност на застрояването
* структура на туристическата база – видове средства за подслон и настаняване
* естетичност и благоустроеност на урбанизираната среда.
В началото на анализа ще се спрем на някои регионални характеристики на черноморското крайбрежие (фиг. 1). Природо-географските дадености на територията, нейните релефни особености, както и историческото развитие предопределят формирането на две интензивно развити в социално-икономическо отношение зони около двата регионални центъра с национално значение – Бургас и Варна.

Около двете основни за нашето крайбрежие пристанища се оформят мащабни урбанизационни ядра,
привличащи активности от всички аспекти на обществения живот. Тези два града се явяват основните и най-важни комуникационни връзки на крайбрежието с вътрешността на страната. Комбинацията от тези две особености - активни градски центрове и лесна комуникационна достъпност, предопределя мащабно развитие на туристическата функция и усвояване на богатия рекреационен ресурс на териториите на север и на юг от Бургас и Варна. В тези два района е концентрирана около 80% от легловата база по цялото крайбрежие. Не случайно от планираните през 60-те години седем висококатегорийни и мащабни курортни комплекса – Албена, Златни пясъци, Камчийски пясъци, Слънчев бряг, Каваците, Алепу и Стамполу, са изградени само три, като и трите са в близост до двата градски центъра.
Като контрапункт на тези две централни ядра се оформят три "периферни" района - Добруджански, Старопланински и Странджански, които се характеризират с далеч по-слабо социално-икономическо развитие, но за сметка на това със съхранени в голяма степен природни ресурси. Тези "периферни" райони са със сравнително затруднена комуникационна достъпност, отдалечени са от активни градски центрове и имат характеристиките на изолирани територии. Въпреки първокласните природни условия за развитие на туризъм "периферните" характеристики на тези три района успяха отчасти да ги запазят от първата и най-мощна вълна на стихийната туристическа урбанизация в началото на новия век.
Разгледаните общи характеристики на Черноморския регион са едни от най-силно въздействащите фактори върху развитието на туризма в отделните туристически локализации на локално ниво. Те са основополагащи за степента на местния и чуждестранния инвестиционен интерес, за политическия и корпоративен натиск, за ангажираността на местната власт и местното население към туристическата дейност.

СТЕПЕН НА УРБАНИЗАЦИЯ
За целите на този анализ графично са показани урбанизираните територии по крайбрежието, разделени на следните три групи: традиционни населени места, курортни територии, изградени преди 1990 г., и курортни територии, изградени след 1990 г., като по този начин хронологично може да се проследи развитието на урбанизационния процес (фиг. 2, 3). Данните показват, че най-интензивно усвояване на нови територии за целите на туризма след 1990 г. наблюдаваме в района на кк Слънчев бряг, Созопол и на крайбрежието между Китен и Царево (фиг. 4). В тези три зони наблюдаваме и опасната тенденция за линеарно, непрекъснато застрояване по протежение на морския бряг. Туристическата агломерация Равда - Несебър - Слънчев бряг - Св. Влас - Елените се разпростира на повече от 20 км по протежение на брега. Подобни тенденции, но, разбира се, в по-малка степен се наблюдават в зоната на Приморско - Созопол - Каваците и Китен - Лозенец - Царево, където мащабът е по-дребен, брегът е по-динамичен и има все още доста незастроени територии. Разбира се, тук трябва да добавим и територията между Варна и Златни пясъци, където без съществено усвояване на нови терени се осъществи мащабна интензификация и уплътняване на съществуващото застрояване, което подчерта непрекъснатия фронт на застрояването, изграден още от епохата на социализма.
Урбанизираните територии заемат средно около 45% от дължината на бреговата ни ивица по крайбрежието, което за една туристическа страна като нашата, разполагаща с ограничен природен ресурс, е относително приемлив от екологична гледна точка показател. Това е добро съотношение, като се има предвид, че в други европейски крайбрежия този показател е чувствително по-висок. За съжаление в отделни отсечки и на нашето крайбрежие - като посочените край Варна, Бургас, Несебър, Созопол и Царево, урбанизираните територии заемат много повече от 50% от дължината на брега.

УСТРОЙСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ЗАСТРОЯВАНЕ
Устройствените показатели за плътност и интензивност на застрояването, заложени в законовите и подзаконовите нормативнитите актове, са изключително важен фактор, който предопределя характера на урбанизираната среда. Тези показатели най-пряко показват държавната политика по отношение на застрояването на крайбрежието. В таблица №1 е дадена хронологична съпоставка на показателите, заложени в Наредба №5 (от 2001 до 2003 г.), Наредба №7 (от 2003 г.) и Закона за устройството на черноморското крайбрежие (от 2008 г.), с техните изменения през годините. Умишлено в съпоставката не са посочени показателите на Наредба №3 за правила и норми на черноморското крайбрежие от 1995 г., тъй като те за съжаление на практика не бяха спазвани.

Таблица 1. "Еволюция" на устройствените показатели

Таблицата ни показва честата промяна на показателите и конюнктурната политика към крайбрежните територии от страна на законотвореца, продиктувано от влиянието на различните корпоративни и политически интереси, и пренебрегването на компетентното професионално мнение.

СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН И НАСТАНЯВАНЕ
Много показателно за пространственото развитие на туризма е съотношението между различните средства за подслон. Докато към края на 80-те имаме едно сравнително балансирано разпределение на легловата база между хотели (25%), къмпинги (4%), частни квартири (33%) и почивни домове (23%), то към настоящия момент хотелската форма на подслон доминира с почти 83% от общия брой на леглата. В преследването на по-голяма печалба и търсене на количеството за сметка на качеството на средата се създаде устойчива тенденция към изграждане на еднообразна база за настаняване с доминация на едрата хотелска форма за сметка на по-дребните и по-приемливи от екологична гледна точка форми като ваканционни селища и къмпинги. Постепенно се изгуби разнообразието на предлаганите средства за подслон, изгуби се и дребният мащаб на ваканционното селище, къмпинга, семейния хотел, чиито пространствени форми са по-гъвкави, по-малко енергоемки и с по-отговорно отношение към природната среда.
Тук е справедливо да отбележим, че годините на интензивно строителство доведоха до почти пълна подмяна на средствата за подслон, реновирани или нови, които достигнаха високо европейско ниво, покриващи съвременните стандарти. Големият застой в модернизацията на туристическата инфраструктура в началото на прехода беше преодолян за броени години през първото десетилетие на новия век.

ЕСТЕТИЧНОСТ И БЛАГОУСТРОЕНОСТ НА СРЕДАТА
Естетичността и благоустроеността на средата е от изключително важно значение за положителния имидж на туристическата локализация, за нейната позиция на международния туристически пазар и в крайна сметка за икономическия й просперитет. И докато естетичните качества на средата донякъде са обект на субективна преценка, то за благоустроеността й могат да се дефинират ясни и обективни критерии като чистота, озелененост, подреденост, поддържаност.
Естетическото въздействие на нашите туристически локализации като цяло е твърде разнородно, в него липсва единство и цялостно ансамблово звучене. Съществуващите курортни комплекси, които имаха сериозни за времето си постижения в архитектурно-естетическото им изграждане, през периода на преход и интензивно туристическо строителство бяха в болшинството случаи механично запълнени и уплътнени с нови хотелски обеми, което се отрази негативно на общия им облик. Малко туристически комплекси и селища (Албена, Русалка, донякъде Дюни) запазиха своята специфична структура, единна стилова характеристика и хармоничното вписване в природната среда.

Сред масовото хотелско строителство по крайбрежието се наблюдават някои положителни примери
като хотелските комплекси "Оазис" и "Свети Тома" (обр. 1). Тези малки комплекси са издържани на високо естетично ниво, но не могат да спомогнат за облагородяване и естетизиране на общата урбанизирана среда, те са самотни острови в морето на общата сивота и разностилие. Сполучливи архитектурни решения притежават и редица от новите хотелски сгради в големите курортни комплекси, но тяхното благоприятно въздействие е потиснато и компрометирано от прекаленото натрупване на обеми и от общото неблагоприятно въздействие на курортната среда, която е придобила характера на ординарна, гъсто изградена градска среда, характерна за големите градове.
Общата оценка е, че в повечето от примерите средата за отдих е неподредена, неблагоустроена и със съмнителни естетически качества. Висококатегорийни хотели са разположени в нискокачествено и откровено грозно и отблъскващо околно пространство (обр. 2). Далеч по-презастроеното и затова критикувано испанско крайбрежие е много по-привлекателно благодарение именно на подредената, благоустроена и стилово издържана среда.
В обобщение може да се посочи, че въпреки множеството единични примери за висококачествени хотелски обекти и комплекси по нашето черноморско крайбрежие на по-високо ниво на пространствена организация, курортен комплекс или локализация, в резултат от нерегламентираността в отношенията между основните участници в процеса пространственото развитие на туризма страда от фрагментираност и стихийност, от липса на единство, на цялостно изградена инфраструктура и благоустройство, от липса на ясна визия и посока за развитие. В туристическото развитие на нашето крайбрежие все още не е постигнат необходимият баланс между туристическия бизнес, управляващата класа и зараждащото се гражданско общество по отношение на разбиранията им за стратегическата визия за развитието на морския туризъм в страната. Комплексът от етични норми и ценности на устойчиво отношение към природния ресурс, уважение към миналото и загриженост за бъдещето, които трябва да ни ръководят в нашите действия, са все още далеч от днешните ни възможности.