С изключение на Лондон в Англия няма регионален стратегически план

Как работи местната власт в Англия
В много части на Англия административното управление се основава на разделение на местната власт на две нива:
окръжен съвет и областен съвет (district council), общински съвет (borough council), градски съвет (city council).
В някои части на страната има само едно ниво на местно управление, което изпълнява всички функции - единни органи (unitary authorities) в графствата, лондонските общини и общините на големите градове (metropolitan authorities).
Окръжните съвети са отговорни за услугите на своята територия в областта на образованието, транспорта, социалните грижи, управлението на отпадъците, пожарната и обществената безопасност, планирането, търговските стандарти, библиотечното обслужване.
Областните, общинските и градски съвети покриват по-малка територия от окръжните съвети и са отговорни за услуги като събирането на отпадъците, рециклирането им, събирането на местните данъци и такси, жилищата и издаване разрешителните за строеж.
Местното управление на едно ниво и общините на Лондон и на големите градове (metropolitan areas) осигуряват всички посочени по-горе услуги. В Лондон и в другите големи градове някои услуги като пожарна безопасност, полиция и градски транспорт се осигуряват съвместно от няколко общини.
Енорийските съвети (parish councils) и други съвети на ниво под това на областния съвет са избираеми и се занимават с местни въпроси, свързани с разпределяне на земя (allotments), комунални центрове, автобусни спирки, изграждане на площадки за игра и спорт и оборудването им. Те вземат решения относно подпомагане на местни организации със стипендии, предоставят консултации по планове, подготвени от общностите (neighbourhood planning). Тези съвети имат правомощието да издават фиксирани наказателни глоби с цел опазване на околната среда от замърсяване и неправомерно изхвърляне на отпадъци, разлепване на листовки и рекламни материали, графити и др.
Системата за планиране в Англия
Великобритания има напълно развита и много стриктна система за планиране на градовете и провинциите си. Централната власт ръководи и контролира системата за планиране, като публикува насоки и принципи на политики по устройство на територията. Местните власти регулират развитието на територията и формулират инструменти за постигането на политиките по устройство на територията. Също така съществуват голям брой агенции, спонсорирани от правителството, които изпълняват широк спектър от функции, засягащи защитата на територията и изпълнението на централните устройствени политики. Най-съществените характеристика на английската система за планиране са:
- Ясно и цялостно регулиране на земеползвонето и застрояването (с изключение на земеделски и горски земи), но в голяма част разделено от строителния надзор, контрола по замърсяванията и контрола по транспорта
- Лична преценка и гъвкавост при вземане на решения - националните насоки и принципи на политиката по устройство на територията са първостепенни съображения, но те не са правно обвързващи.
Няма устройствени планове на национално и регионално ниво,
но съществуват общи насоки към постигане на политиката по устройство на територията, публикувани от централната власт.
Решенията се взимат от политици след консултации на местните власти с професионалисти. Има сравнително малка намеса на съда при сложни и спорни казуси.
Професията за градско/пространствено планиране е независима със силно влияние върху образованието на тези специалисти и контрол върху програмите за подготовка на специалисти, достъпа до професията и професионалното развитие.
Основният принцип на политиката по устройство на територията
е постигане на устойчиво развитие.
Принципите за устройството на територията и пространственото планиране са изложени в закона The Localism Act 2011 (http://services.parliament.uk/bills/2010-11/localism.html). Този документ е подготвен от Министерството на общностите и местната власт (Communities and Local Government).
Регионални различия
Системата за планиране във Великобритания е една и съща в много аспекти, но се наблюдават и регионални разлики между Англия, Северна Ирландия, Шотландия и Уелс. Разликите се изразяват в това, че исторически събития са довели до появата на собствени правни системи и законодателство в Северна Ирландия и Шотландия, както и собствена административна система в Уелс, различни от тази в Англия. Този текст се концентрира върху главните характеристика на системата за планиране в Англия.
Действие на системата
Местните органи за управление (Local planning authorities) подготвят инструменти за постигането на политиките на правителството, отнасящи се до планирането. Тези инструменти се изразяват във формата на планове за развитие на територията или еквивалента на Общия устройствен план (ОУП) в България. Те са главните документи на една община, които решават конфликтите между нуждата от строителство и тази от опазване на околната среда и архитектурното наследство. ОУП в Англия трябва да предлагат стабилна основа за вземане на обосновани и последователни решения. Те също така трябва да отразяват националните политически цели за планиране. Отклонения от националните цели и приоритети са разрешени само ако бъдат подкрепени със сериозни аргументи, базирани на местните обстоятелства и характеристики.
Всички действия по застрояването, устройството на територията и смяната на класификации/предзназначение на териториите се осъществяват след получаване на разрешително (planning permission) от местната власт с изключение на постройки в категория разрешено строителство (главно малки едноетажни пристройки към еднофамилни жилищни сгради).
Решенията за издаване на разрешително за строеж се вземат от отдела за планиране към органа за местно управление (общината), след като е подадено предложение за развитие на дадена територия. Официално решенията се взимат от местните политици, базирани на препоръка от професионалист по планиране, работещ в местния общински отдел за планиране. Понякога решенията за малки предложения за строеж се вземат само от професионалиста по планиране (урбанист). Решението трябва да e съгласувано с ОУП (главния инструмент за постигане на политиките за планиране), освен ако моментните обстоятелства не индикират друго. В повечето случаи правителството изразява съображения в полза на устойчивото развитие. Въпреки влиянието на ОУП върху вземането на решения той не е законообвързващ документ и не дава права за строеж.
Отделите за планиране към общините имат изпълнителни правомощия, за да се уверяват, че строителството и класификациите/земеползването сe изпълняват според установения ред.
Ако разрешително бъде отказано от местния отдел за планиране, кандидатът може да обжалва пред Secretary of State (министрите отговорни за планирането) въз основа принципите на политиката за устройство на територията и пред съдия въз основа разпоредбите на закона.
Какъв е контекстът на подготовка на ОУП
Правителствените насоки относно планирането имат формата на национална рамка на политиката за планиране и правителствени циркулярни писма, както и други документи, свързани с постигането на политиката за планиране. Националната рамка за планиране излага правителствените политики за икономическо и социално планиране и опазване на околната среда. Политиките, представени в тази рамка, определят насоките за изготвянето на ОУП и на подробни устройствени планове (neighbourhood plans), както и вземането на решения за даване на разрешително за строеж. Темите, които покрива националната рамка за планиране обхващат обитаване, бизнес, икономическо развитие, транспорт и околна среда.
В Англия освен Лондон няма регионален стратегически план. Законът от 2011 г. (The Localism Act 2011) премахна регионалното ниво на планиране в Англия. В местата извън Лондон местните отдели по планиране подготвят политики за стратегическо планиране и адресират междуобщински стратегически въпроси чрез новопостъпилото задължение на общините да си сътрудничат през 2011 г.
Това задължение за сътрудничество между общините се отнася до стратегически въпроси като обща инфраструктура, използването на земя, което ще обслужва поне две общини - например земя, предназначена за жилища. Затова ОУП могат да се подготвят и съвместно.
В Лондон кметът продължава да подготвя стратегическия контекст по въпроси, които влияят върху развитието на града като цяло, например нова инфраструктура за градски транспорт. Регионалният план за Лондон се отнася само за местните отдели за планиране, които се намират във функционалния ареал на Лондон (Greater London). От тези отдели се изисква да се съобразяват с регионалния план. Стратегическият план задава рамката за местните документи за планиране в Лондон, като включва регионална визия, общи принципи за развитие, общи жилищни цели, както и идентифицира главни теми и общи локации за развитие.
Местните отдели за планиране могат да вземат под внимание предишни одобрени планове за развитие (ОУП), както и плановете, и стратегиите, които те подготвят, но не са законово обвързващи. Такива стратегии са Стратегията за устойчиви общности (Sustainable Community Strategy) и допълнителни документи - насоки за планиране (Supplementary Planning Documents/Guidance), отнасящи се до биологичното разнообразие в местността, изграждането на паркинги и насоки за проектиране на жилищни сгради.
Планове и доклади, изготвени от обществени групи или други институции (Neighbourhood plans/Village plans), които имат влияние върху устройството на територията, трябва също да бъдат използвани при изготвянето на ОУП. При вземането на решение за разрешително за строеж местните отдели за планиране биха могли да вземат предвид гореспоменатите документи, но те биха имали повече тежест, ако са актуални и ако са били обект на подробно обществено обсъждане.
Всеки един от документите, който представя политиката за планиране на правителството или на местната власт, подлежи на продължителна оценка за устойчивост (Sustainability Appraisal). Това е оценка на въздействието върху икономиката, околната среда и обществото, което ще окаже планът. Тази оценка се изготвя, за да подпомогне вземането на решения, съответстващи на принципите на устойчивото развитие. Местният отдел за планиране трябва да използва оценката за устойчивост, за да формира политиките и вариантите за развитие. След влизането в сила на всеки един документ местният отдел за планиране трябва да подготви доклад, който да изясни по какъв начин финалният документ е повлиян от оценката за устойчивост. От 2001 г. оценките за устойчивост трябва да съответстват на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда. Ако в Англия Европейската стратегическа оценка (SEA) е включена в оценката за устойчивост, тогава не се изисква отделна стратегическа оценка на околната среда, последната фокусирана повече върху компонентите и факторите на околната среда. Английската оценка за устойчивост също така включва ефекта на по-общите социални и икономически фактори, които имат ефект върху плана.
Критерии за проверка на документа за местно развитие (ОУП)
По време на одобряването на ОУП инспекторът от Secretary of State проверява законосъобразността на документа, неговата стабилност и обвързаност с националната рамка за развитие.
Оценката на ОУП за законосъобразност проследява процедурите по подготовка и консултация на документа и изпълнението на изискванията на The Localism Act и на други регулации. Това включва проверка за изготвена и приета оценка за устойчивост, за проведени обществени обсъждания и за съответствие с европейските норми и директиви относно еквивалентните на българските екологична оценка и оценка за съвместимост.
Що се отнася до стабилността и надеждността на изготвения план, инспекторът разглежда четири основни въпроса:
- Позитивно подготвен: планът трябва да е базиран на стратегия, в която обективно са оценени потенциалът на територията и потребностите на местните общности. Той може да доразвива идеи за неизпълнени инфраструктурни проекти, включително и от съседни общини, където това е приложимо. Също така планът трябва да гарантира постигане на устойчиво развитие.
- Ясно мотивиран: Планът трябва да е най-подходящата стратегия сред приемливи алтернативи, базирани на адекватни доказателства.
- Ефективен: Планът трябва да бъде постижим за периода, за който е изготвен, и трябва да бъде базиран на ефективно междуобщинско стратегическо сътрудничество.
- Обвързаност и съподчиненост: Планът трябва да е съобразен с националната политика за планиране.
Каква роля имат частните консултанти в процеса на планиране
Частните консултантски фирми в планирането работят с клиентите си, със заинтересуваните от проекта страни и с общините. Техните знания и експертиза целят проeктът да получи необходимата подкрепа и разрешително за строеж в случаите, когато се изготвят подробни устройствени планове. Професионалните консултанти в планирането
осигуряват точни и рентабилни консултантски услуги за гладко преминаване на един проект през процеса на одобряване, който често е много комплексен и скъп; прилагат иновативни и независими методи в решението на сложни въпроси в целия процес на планиране;
знаят как да направят работата си стойностна и как да издействат най-доброто за клиентите си от системата за планиране;
създават добри професионални отношения с общините и с обществото, което е заинтересувано от предложения проект; притежават застраховка за професионална отговорност, която защитава тях и клиентите им.
Всички тези консултантски услуги се изпълняват в съответствие с нормите на професионалната етика, без да се нарушават публичните интереси.