За общините остава открит въпросът, свързан с нереалистичните ангажименти, които са поети от нашата страна по време на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. Към настоящия момент няма яснота за реалните механизми (национални и европейски), с които ще се реализират съответните мерки, свързани с тези ангажименти. В ход е наказателна процедура от страна на Европейската комисия за налагане на финансови санкции поради неспазване на поети договорни задължения по закриване на старите общински сметища.

А въпросите за това как ще се справим с тази ситуация са твърде много:
* Например какво ще се случи, ако закрием съществуващите 113 стари общински депа до края на 2014 г., а новите регионални системи са все още в строеж?
* Друг основен проблем, който безпокои всички общини както в сектора на управлението на водите, така и при управлението на отпадъците, са цените на услугите, които трябва да се заплащат от българските гражданите За никой не е тайна, че използването на нови технологии за третиране на отпадъци и за пречистване на води, както и прилагането на нови екологични стандарти в предоставяните услуги ще доведат до значително повишаване на цената. Също така не е тайна, че подобно поскъпване на услугите трудно ще се приеме от данъкоплатците, особено в случаите, когато повишеното екологично качество не е реално осезаемо в ежедневието на гражданите.
Затова смятаме, че

България трябва да е отворена за добрите европейски практики
в управлението и на двата сектора – води и отпадъци. Защото иначе ще продължим да преследваме самоцелно кабинетно начертани стратегии, които трудно се реализират на местно ниво.
В повечето европейски държави националната политика насърчава изграждането на малки пречиствателни станции, за ограничен кръг ползватели, които да отговарят на спецификата на населението и на населените места. Дори в подобни случаи държавата е склонна да поема част от стойността на тези съоръжения под формата на държавна субсидия. Така се спестява ненужна инвестиция на ресурс в скъпоструващи мащабни съоръжения.
По подобен начин стои и въпросът за

Изграждането на скъпоструващи депа и още по-скъпи инсталации към тях.
За предходния програмен период България си беше поставила за приоритет изграждането само на регионални системи за управление на отпадъците, без да се стимулира изграждането на по-малки съоръжения, които обслужват само 1 или 2 общини - например за изгаряне на отпадъци или друг вид обезвреждане. Надяваме се през този програмен период ОПОС ще бъде по-отворена за подобни инвестиции, което също ще допринесе в голяма степен за постигане на целите за рециклиране.
С други думи, от гледна точка на общините отговорът за успешното управление на водите и отпадъците се крие в гъвкавото съчетаване на мерки и инициативи, позволяващи адекватни местни решения, подкрепени от ефективна национална политика. А това изисква общи, консолидирани усилия и на местната, и централната власт в името на качествени и достъпни услуги за гражданите и бизнеса.
Становището е предоставено от НСОРБ