Македония е на път да се откаже от участие в АЕЦ "Белене" след като този вариант не е предвиден в Националната енергийна стратегия, изработена в Македонската академия на науките и изкуствата по поръчка на македонското правителство.

В нея македонското участие в проекта АЕЦ "Белене" се преценява като резултат от политически, а не от експертни оценки.
"В случая с Белене ставаше дума преди всичко за желание на някои български политици, отколкото за реалност", отбелязва акад. Глигор Каневче, ръководител на групата, подготвила проекта за Национална енергийна стратегия на Македония.

Документът ще бъде внесен за разглеждане от правителството на Никола Груевски на някое от следващите му заседания, отбелязва БТА.

В интервю за ежедневника "Дневник" акад. Каневче посочва, че България вече е затворила финансовата схема на проекта АЕЦ "Белене", като държавата е взела 51% от собствеността, а останалите 49% са за инвеститора RWE.
"Тук няма място за трети инвеститор", смята академикът, който допълва, че "да откупувате енергия с предварително дадени пари трябва да означава, че сте много богата държава". "Ние сега нямаме възможност да платим за ток, който ще получаваме след пет години", добавя акад.Каневче.

Като алтернатива акад. Каневче предлага Македония да изгради своя атомна електроцентрала в района на платото Мариово, при което "биха били ангажирани голям брой наши фирми".
Според него "става дума за армия от хора при строителството" и "поне 1000 работни места в атомната електроцентрала". Това дава предимство на "домашния вариант" за АЕЦ в Македония, посочва академикът.

В същото време акад. Каневче предупреждава, че ако правителството реши да строи АЕЦ, това означава, че подготовката трябва да започне веднага, ако "искаме да имаме атомна централа през 2025 г".
Според него съвременният цикъл от идеята до реализацията на атомна централа е 15 години.

Около три милиарда евро инвестиции в енергетиката са нужни на Македония до 2020 г., за да бъде гарантирана нейната енергийна сигурност, се твърди в Националната енергийна стратегия.
В документа се признава, че в момента държавата е до голяма степен зависима от вноса на енергийни източници и на ток, което е "голям товар за търговския дефицит на страната".