София се освобождава от производствени зони в компактния град

Изменението на общия устройствен план на София (ОУП) отново стана обект на разгорещена гражданска позиция през миналата седмица, изявена на две пресконференции на неправителствени организации и финално обществено обсъждане на окончателния проект и Екологичната оценка към проекта. Полюсните гледни точки се движеха от позицията изменението е по-добрият в сравнение с действащия план до отрицанието планът не ни харесва, защото нашият имот е отреден за озеленяване.
Проектът за изменение на ОУП е изработен от общинското предприятие "Софпроект – ОГП" с директор инж. Петър Терзиев. Екологичната оценка е дело на колектив с ръководител проф. д-р арх. Веселина Троева.
И като участник в изработването на плана, и като отговорност да се прилага аз стоя зад него, каза главният архитект на София Петър Диков. Този план защитава по-добре гражданския интерес, допълни главният архитект. По думите му критиките за постановки, заложени още в плана "Нейков", че не са развити, са неоснователни, защото днес времената са други – тогава имаше общонародна собственост, а сега, от една страна, е интересът на собственика, а, от друга, на бизнеса. Затова намирането на баланса на интереси е една от основните цели на изготвянето на плана.
Общият устройствен план беше завършен през 2003 г., но беше приет и реално влезе в сила през 2007 г. За този период настъпиха много промени в социално-икономическия живот, в демографското развитие, в пазара на недвижими имоти, настъпи преструктуриране на производствените зони. Голямото нарастване на населението задълбочи дисбаланса между центъра и периферията, или компактния град и околоградския район. Развитието на инфраструктурата на околоградския район, който се предвиждаше да разтовари центъра, за четиригодишния период, в който планът не бе приет, не се осъществи, а в същото време южните територии се застроиха активно. Това от своя страна е свързано с другия негатив в устройственото планиране на територията – "устройство на парче" (изготвянето на планове за отделни имоти). Така един проблем води след себе си други.
Както "Строителство Градът" писа изменението на приетия нов общ устройствен план се извърши по силата на Закона за устройството и застрояването на Столичната община след решение на Столичния общински съвет през 2007 г. Промените обхващат няколко направления – зелена система, транспортно-комуникационна система, преструктуриране на жилищните комплекси, осигуряване на терени за специални нужди.
Какво показва направеният баланс на територията в сравнение на плана от 2003 г. и изменението.
Сравнителният анализ на баланса на територията между общия устройствен план от 2003 г. и настоящото изменение на плана показва, че урбанизираните територии са нараснали от 33.7% на 34.7% от територията на общината. Увеличението е за сметка на земеделски територии, които са намалели от 28% на 27% от територията на общината.
Общо териториите за обществено обслужване и смесените многофункционални зони нарастват от 4.9% на 5.8% от територията на общината, като това нарастване е най-силно изразено в компактния град, където тези територии нарастват от 18.3% на 21.8%. Това увеличение се дължи на намаляването на производствените територии – от 10.1% на 7.7%, в компактния град.
По този начин делът на производствените територии в града става сравним с другите европейски столици, каза арх. Яни Вълканов, експерт в общинското предприятие "Софпроект – ОГП".
В околоградския район производствените територии също намаляват от 2.9% на 2.7%, като за цялата община намалението е от 4% на 3.5%. Жлищните територии нарастват незначително като цяло (от 11.5% на 11.7% от територията на общината), но това увеличение е по-значително в околоградския район (от 6.3% на 6.7%), докато в компактния град намаляват от 39.5% на 38.6%. За териториите за озеленяване за общината има увеличение около 320 ха, от които около 50 ха за компактния град и приблизително 270 ха в колоградския. По този начин делът на териториите за озеленяване нараства от 17.1% на 17.3% в компактния град и от 5.6% на 5.9% в околоградския район.
Териториите за спорт и атракции са нараснали с около 2 ха в компактния град и около 72 ха в околоградския район, или общо около 74 ха в общината като цяло. С приблизително 154 ха общо са намалели териториите за специални нужди, от които 60 ха в компактния град и 94 ха в околоградския район. Горските и защитените територии не са променили дела си.
В изменението на ОУП са предвидени общо 6340 ха за далекоперспективно развитие. Те са главно за смесени многофункционални зони (приблизително 2500 ха) и жилищни територии (2000 ха). За озеленяване, спорт и атракции са предвидени 1540 ха.
Предложенията
Според общността на Софийски граждански сдружения – инициатива "Граждани за зелена София", чиито представители участваха и в състава на работната група по координация и контрол на изменението, необходимо е да отпаднат зоните за застрояване от двете страни на всички улици. Гражданите настояват да има зони за озеленяване около кръстовищата на всички улици. Те предлагат да се осигури минимално количество зелени площи на жител – 50 кв.м, от които 20 кв.м за широк обществен достъп. В плана е необходимо последователно да се нанесат съществуващи и предвидени зелени площи, се посочва още в становището на неправителствената организация. Според тях не трябва да се привнасят нови смесени многофункционални зони във вече изградени територии. По отношение на жилищните зони гражданите предлагат също да се проведе постепенно снижаване на височините на застрояване от центъра към периферията и от вътрешността на застроените територии към парковете. Според тях поради опасност от пренатоварване и влошаване качествата на жизнената среда в града трябва да се ограничи отреждането на зони Оз1 и Оз2.
Критиките
Една от най-често отправяните критики по време на общественото обсъждане от граждани бе за гара "Пионер". В изменението е предвидено нейното закриване. Според арх. Петър Диков дебатът за изграждане и развитие на околоградската железница, който се е водил още през 1978 г. и по-същество е изисквал взимането на решение между метрото и железницата (чийто защитник е бил арх. Христо Генчев), вече е закъснял и в днешните условия не може да се осъществи.
Собственици на 1800 земи от Казичене протестираха срещу отреждането на нов терен за гробищен парк върху землището на квартала.
Между Бистрица и Железница, на мястото на биокоридор на едри хищници е отредена вилна зона. Тя трябва за бъде включена в границите на "Натура 2000", посочиха от коалиция "За да остане природа в България".