Арх. Булев, през последните месеци архитектите отново обсъждат как се провеждат архитектурните конкурси у нас. Защо?

- Темата винаги е била една от най-остро поставените и дискуирани от архитектурната колегия. По презумпция се приема, че конкурсът е творческо съревнование, в което трябва да победят архитектурните идеи. Преди 20 години, в много по-недемократично общество, по настояване на САБ конкурсите бяха свободно достъпни. Водеща роля имаха архитектурните критерии.
Без да пренебрегваме контрактуваните конкурси или конкурсите с подбрани участници, за нас по-добрият вариант е свободният конкурс. И преди невинаги се е журирало обективно, но имаше възможност да се коментира, да се отразява, да се спори върху предложеното за журиране, а отклоненията получаваха професионална реакция.
Сега архитектурните конкурси се обявяват по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Системата категорично не е добра за провеждането на конкурси в нашата област.

Защо критикувате възможността за архитектурни конкурси по ЗОП?
- Има голяма вероятност да липсват архитектурни критерии при формулирането на задачата. В ЗОП няма заложени естествени изисквания за архитектурната същност на плановото задание и програма. Конкурсите трябва да са максимално публични и открити за обществото и архитектурната колегия. Държим заданието да се обсъжда с архитектурната колегия, особено за големи задачи от обществен интерес. В състава на журито трябва да преобладават архитекти, специалисти по съответната проблематика, излъчени от професионалните ни организации, за да се отчитат пред нас. Не смятаме за нормално архитектурните продукти да се третират наравно с доставката на тоалетна хартия или на мазут. Това е абсолютно несъвместимо с понятието архитектура. В този дух, абсолютно необходима е специална наредба за архитектурните конкурси. Тя е изготвена от КАБ с участието на много наши колеги. Разбираме, че ще се обсъжда в Министерскя съвет. Много трудно обаче може да бъде съгласувана, защото не е ясно какво трябва да се съгласува. То е все едно да отидеш да си купиш костюм в железарски магазин. Финансистите, юристите правят нещата от своя гледна точка, тях не ги интересува качествената архитектура.

Все пак тези нормативи се правят в Министерството на регионалното развитие (МРРБ)?
- Не знам дали архитектурата е на почит там. В Министерството на културата САБ има редовни контакти, но не и с МРРБ. На времето, преди около 80 години, то е носело наименованието Министерство на обществените сгради и благоустройството. През годините е сменило много имена, но никога не е било така чуждо на архитектурата.

Припомете практиката за провеждане на конкурси в по-старата история на България?
- Международни конкурси в България е имало още в началото на 20-и век. Наскоро, по време на конференция в САБ за епохата на цар Фердинанд, колеги от БАН цитираха няколко конкурса в първите години на столетието. Практиката продължава и по-късно. По този начин, с конкурси, са построени сградите на Софийския университет, на Съдебната палата. В по-ново време бих припомнил международните конкурси за Централната жп гара в София, за операта, за паметника на хан Аспарух, за центъра на София, обявени през през 60-те и 70-те години.
Международни конкурси се провеждат и в другите страни. Голям форум беше организиран за центъра на Букурещ преди 15-ина години, за центъра на Загреб. Сещам се, че преди 5-6 години малка община в Северна Италия обяви конкурс за градоустройствена задача, организиран от Международния съюз на архитектите. За Вашингтонският мемориал в памет на жертвите от виетнамската война беше обявен свободен конкурс за символ на цяла епоха от историята на САЩ. Спечели го между 1500 проекта 20-годишна студентка, която дори не беше завършила образованието си. Първият проект на арх. Заха Задид, когато все още не беше известна, беше на международен свободен конкурс за знакова сграда на един от хълмовете в Хонг Конг. За центъра на Берлин преди 7-8 години бяха проведени серия от конкурси със свободно участие на архитекти от целия свят.
За организаторите начинът – ограничена процедура по ЗОП, е много удобен. Така бяха организирани няколко конкурса в Русия.

Защо критикувате конкурса за т. нар. Вторичен градски център на бул. "Цариградско шосе"?
- В общи линии реацията се фокусира върху него, защото е най-големият и по него все още да се реагира. Напоследък има остра професионална реакция срещу конкурсите, които провежда правителството. Става дума за задачи, които се осъществяват от отделни негови структури. Това са конкурсите за пленарната зала на Народното събрание, за спортната зала – възложител ДАМС, за т. нар. Правителствен център - вторичен градски център, обявен от МРРБ. Последния конкурс аз не бих нарекъл нито по единия, нито по другия начин. Това е предложение за визия за усвояване на територията на бившите казарми на Четвърти километър в София. Бих добавил и конкурса за националната комплексно-устройствена схема. Всички те бяха замислени, подготвени и обявени, някои журирани, а конкурсът за комплексната устройствена схема беше обявен повторно. Всичко става без контакт с професионалните организации на архитектите, което подсказва, че в най-високите нива на правителството същността на архитектурните конкурси не се приема по начина, по който ние ги разбираме.

САБ прие решение да обяви двуседмичен уъркшоп през април в "Св. Кирик и Юлита" – т. нар. отворена работилница за идеи ? Ще бъдат допуснати както млади архитекти, така и по-опитните генерации.
- Моето предложение пред Управителния съвет на САБ беше да се организира публичен дебат за конкурса за Правителствен център. Това е голяма реализация, която ще продължи десетилетие, десетилетие и половина. Не бива да се оспорва значимостта на територията - хубав терен на добро място, но с комуникационни проблеми. Това е може би най-доброто място в София за изграждане на цялостен ансамбъл с ясно изразена специфика. Беше подходящо да се проведе максимално отворен архитектурно-градоустройствен конкурс. Редно е архитектите да имат не само официална информация, но и интерактивна връзка във всичките й фази и етапи. Много колеги смятат, че чрез самата организация на конкурса е загърбена българската архитектура. При конкурс по ЗОП, има строг филтър с изисквания - проектантският обем през последните години да е с милиони левове, към стажа по специалнотта или броя реализирани обекти. Тези критерии изключват самостоятелното участие на генерации архитекти, бъдещето на нашата и световната архитектура. Разбира се, успех е, че бяха привлечени известни имена от световната архитектурна сцена.

За първи път като че ли са такъв голям брой?
- И четиримата архитекти - Норман Фостър, Заха Хадид, Масимилиано Фуксас и Доминик Перо са много известни, знакови, но не мисля, че те са достатъчни за мащабно градоустройствено решение. Процедурата по ЗОП и формирането на къса листа пречи на идеята да се приобщят българските архтекти към голямата задача, която може да бъде голям инструмент за стимулиране на нашия живот. Още имаме възможност чрез голям форум на пректантски идеи, свързан с усвояването на тази голяма територия. Много е важен проблемът със заданието. А то е направено набързо и има немалко недостатъци.
Имаме намерение да организираме голяма публична дискусия по темата за архитектурните конкурси и как да се провеждат, да изясним и въпроса с наредбата за конкурите. Основият й смисъл е да разбере обществото същността, значението й, нуждата от публични конкурси.

Бихте ли ни запознали с идеите за законодателни промени, които обсъжда САБ?
- Все повече колеги поставят остро въпроса, че проблемите на архитектурата се третират в различни закони и актове. Дали не става необходимо да се подготви Национална стратегия за развитие на архитектурата? Ние обмисляме специален закон за архитектурата, който да дефинира основни положения на архитектурната политика. Може да го наречем Закон за архитектурното развитие, за архитектурната политика. Архитектурата е обществено явление, което има нужда от институционализиране, каквото в момента генерално липсва. Действащият модел не е достатъчно ефективен. Видно е, че трябва да се изготвят правила на участие, някакъв кодекс. В Европейските директиви архитектурата е записана като човешко право. Наша задача е да помогнем това да се реализира.

Какво става с устава на САБ?
- Напоследък обсъждаме устава на САБ. Работата по него ще бъде пробен камък доколко архитектурната колегия е узряла да се обединява около определени принципи и да преодолее всеки да дърпа чергата към себе си. В стария устав е заложено само, че архитектурата е форма на изкуство. Но тя е много по-широко понятие. САБ има да реши проблемите със стопанисването на материалната на база, с Музея на българската архитектура, с взаимоотношенията ни с различните органи на управление. Много въпроси сега са коренно различни в сравнение с преди 20-30 години. Понятието архитектура в предложенията е формулирано достатъчно широко. Заложили сме възможност да приемем други специалисти – ландшафтни архитекти, дизайнери, всеки, който е свързан с архитектурата. Възможно е да има асоциирани членове, които да не гласуват решения. Трябва да се запази професионалната същност. От друга страна, самата архитектурна действителност и професионалният профил на хората, които правят архитектура, вече е разнообразен. Трябва да се намери баланс, както и между централизираното ръководство и участието на архитектите, правата на дружествата. Обсъждаме избора на председател на УС да става на конкурсен принцип с платформи, какви да са изискванията към централното ръководство. Това са темите за следващите два – три месеца преди общото събрание през лятото.

Интервюто взе Наталия Семкова