Г-н Иванов, година по-късно след много обсъждания какво е общото посрещане на предложената от бранша реформа? Ще бъде ли ВиК стратегията изпитание за сектора, както каза г-н Симидчиев?
- Сама по себе си стратегията не е изпитание. Но ситуацията във водния сектор е такава, че за да се постигнат необходимите подобрения, трябва да бъдат положени доста усилия, воля и желание от страна на всички участници в процеса. Това всъщност е голямото изпитание. Били сме свидетели на подобни реформи, които са се случвали циклично – на всеки четири години по времето на различни управления. И сме наблюдавали как след изтичането на дадения период работата по подобряването на ВиК сектора е спирала без наличието на реални резултати.
Стратегията към днешна дата е налице. Документът набелязва доста добре кои и къде са основните проблеми в развитието на отрасъла водоснабдяване и канализация. Повечето специалисти смятат, че той е добър, но се чуват и критики относно това, че не е достатъчно експлицитен в предложените намерения. От разговорите, които съм провел с представители на Световната банка, става ясно, че от институцията умишлено не са задали крайни и конкретни решения по всичките проблеми. Вместо това предоставят възможности, от които правителството може и трябва да се възползва за ефективното изпълнение на плановете към стратегията, като насочи усилията си в една или друга посока.

Поводът за нашия разговор е Шестата международна конференция "Намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи" на 11 и 12 ноември. Само ниските цени на услугата ли пречат за решаването на проблема? Има ли механизми в сектора, които да са подходящи и не толкова скъпи и да зависят от ефективността на компаниите или от други фактори?
- Да, ние за шести път организираме конференция по темата, която се провежда със съдействието на Европейската асоциация по водни ресурси. И за съжаление всеки път отчитаме едни и същи факти - загубите на ресурс по водопроводната мрежа у нас са много големи. През последните две години се наблюдава известен напредък в решаването на този сериозен проблем. За постигането на крайните цели обаче е необходимо системно полагане на много усилия за дълъг период от време, като добрите резултатите не зависят само от цената на водата. Много често положителен ефект се постига с оптимизирането на дейностите. Ще дам пример за това. Част от т.нар. загуби, които ние, експертите, наричаме неотчетени водни количества, са резултат от кражби или от сгрешени количества употребена вода. С подобряване на организацията в работата може да се постигне повишаване на фактурирането и отчетността. А това неминуемо ще доведе до падане на общия размер на тези неотчетени водни количества, които към момента в България достигат повече от 60% средно.
Важно е да отбележим още, че всички населени места в страната са изправени пред заплахата от водна криза. Причина за това е недостигът на средства, предвидени за поддръжка на водоснабдителната система. И това се е превърнало в традиция, породена най-вече от желанието за запазване на по-ниската цена на водата.

Какво е състоянието на водната инфраструктура в България и как лошото качество на водопроводите може да повлияе на услуга водоподаване? Към днешна дата допускат ли се слабости в опитите за подобряването на мрежата?
- Подземната инфраструктура у нас е в окаяно състояние заради липсата на инвестиции за нейното подобряване от десетилетия назад. Над 50% от водопроводите в България са етернитови и функционират повече от 30 години, което подсказва, че те са пред разпадане. Много ясен пример за това как лошото качество на водопроводите влияе върху услугата като цяло е случващото се в Омуртаг. Старото съоръжение там, което довежда водата до града, вече се е разпаднало, а новото е реализирано с некачествени тръби. Резултатът е силно затруднено снабдяване на населеното място с вода заради големите загуби на ресурса по новоположения водопровод.

В страната се реализират или са в процес на подготовка редица интегрирани водни проекти. Какво може да се направи, за да бъде избегната ситуация подобна на тази в Омуртаг?
- Влагането на некачествени тръбопроводи в мрежата може да бъде предотвратено чрез осъществяване на стриктен контрол както върху качеството на готовите материали, така и в процеса на тяхното изпълнение. Във връзка с това Българската асоциация по водите започва важна инициатива за въвеждането на "Знак за качество на БАВ" на пластмасовите тръби. Обозначаване с лесно разпознаваема маркировка ще удостоверява, че даден ВиК продукт отговаря на необходими европейските изисквания. Използването на качествени материали несъмнено ще доведе до редица позитиви в дългосрочен план. Част от тях са намаляване загубите на вода, спестяване на значителни средства на общините за отстраняване на аварии в сектора, предотвратяване на неудобствата за населението при разкопаване на улици, опазване на околната среда и др.
Желанието ни е да подпомагаме процеса на изпълнение на водните проекти и да гарантираме устойчивост след реализацията на обектите. Затова и се нагърбваме с отговорната задача да инспектираме доставяните в страната ВиК продукти. Наблюденията ни до момента показват, че при издаването на сертификат за определен продукт действително има извършен първоначален контрол. Проблемът обаче идва по-късно и се изразява в липсата на последваща проверка, която да удостовери, че материалът, с който е спечелена обществената поръчка, е същият и отговаря на първоначалните характеристики.

Какъв положителен опит от съседни балкански държави ще бъде показан на конференцията или може да препоръчате в областта на борбата със загубите на вода?
- Подобни на нашите проблеми съществуват навсякъде по света и справянето с тях е едно от основните предизвикателства в отрасъл водоснабдяване и канализация за всяка държава. Изходната точка обаче е различна. В Германия например, ако неотчетените водни количества са над 12%, това се възприема като голям проблем. Докато ние осъзнаваме, че съществува такъв едва тогава, когато сме достигнали доста по-високи показатели за наличието на физически течове и търговски загуби на вода. Опитът на различните държави за справянето с проблема показва наличието на сходства в прилаганите инструменти, но и демонстрира разлики в обемите на инвестициите. Без вложени средства няма как да се постигат добри резултати. Подмяната на водопроводите, зонирането на мрежата и оптимизирането на налягането в системата изискват сериозни инвестиции, които налагат повече приходи във ВиК дружествата, което от своя страна означава по-високи цени на услугата.

Подготвени ли са ВиК дружествата в България за реформа  като ръководство, като ноу-хау? Те ще трябва да се състезават пред ВиК асоциациите, за да получат обслужването на дадената територия?
- ВиК дружествата имат готовност да посрещнат реформата и да участват в нея. Държавата от своя страна би могла да ги интегрира повече във всички настоящи и предстоящи процеси. Към момента на ВиК операторите не се гледа като на главни участници, а като на потърпевши от ситуация. Смятам, че ръководителите на тези дружества трябва да са авангардът на цялата реформа. Да са тези, от които зависи как точно ще се случват нещата, да имат повече правомощия и отговорности. За целта при назначаването на управители всички ние трябва да сме сигурни, че това са подходящите хора. Само добрите кадри могат да покажат качество на работа.
Идеята за конкуриране пред ВиК асоциациите като цяло е добра. Това, което ме притеснява, е евентуална възможност за възникване на конфликт, породен от договорирането между асоциациите и оператора и централния регулатор, който ще определя цените. Практиката показва, че подобно раздвояване води до понижаване на качеството. Причината е в това, че при непостигане на желаните цели отговорността се прехвърля на другия. За да се избегне подобен конфликт, или държавният регулатор трябва да получи по-големи правомощия и отговорности и да бъде солидарно отговорен при неуспех на някой от ВиК операторите, или асоциациите трябва да определят както инвестициите, така и цените, а регулаторът в някаква степен да им предоставя консултантски услуги. Сегашната концепция за развитие на водния сектор обаче не възприема подобни възможности. Надявам се, че няма да загубим още няколко ценни години, преди да разберем, че двойният модел на регулиране не е подходящ за България.

Каква е ролята на БАВ в процеса на обсъждане на предложената стратегия за ВиК?
- Стараем се да даваме становище по всички законодателни инициативи, които имат отношение към водния сектор. Важно е да отбележа, че изразяваме позиция само тогава, когато тя е неоспорима за всички членове на БАВ, защото всяко едно мнение има тежест. Ние сме голяма организация, с над 120 корпоративни и повече от 330 индивидуални членове и всеки от нас има правото да изрази собствена позиция.
Безспорно становище на БАВ е това, че отрасъл водоснабдяване и канализация се нуждае спешно от специализиран закон. Изготвянето му ще означава, че секторът се разглежда като значим и приоритетен по начина, по който е и енергетиката например. Факт е, че към момента ВиК отрасълът се управлява по силата на различни допълнения в редица закони, което означава, че на него не се гледа сериозно. Смятам, че това трябва да бъде  променено. Имаме консенсус за това колко необходим е той и съм убеден, че приемането му е възможно, в случай че усилията на експертите бъдат концентрирани в тази посока. За мен специализираният закон за отрасъл водоснабдяване и канализация ще бъде израз на реалната реформа в сектора.

Предстои ли процес на окрупняване на ВиК дружествата като част от предвижданията на стратегията?
- Окрупняването може да бъде полезно, но все още няма ясни доказателства за това. В България има само две области, в които съществува силна раздробеност на ВиК дружествата. В повечето части на страната обаче това не е така, което не подсказва със сигурност, че окрупняването ще даде бързи резултати. Да, то може би ще доведе до икономия от мащаба и ще засили финансово някои ВиК оператори. Но, както е известно, големите компании невинаги са ефективни по отношение на детайлите - те подхождат стратегически, докато малките фирми могат да бъдат по-гъвкави спрямо всеки клиент.
Смятам, че на окрупняването не трябва да се гледа като на задължение, защото то има и предимства, и недостатъци. Пазарният принцип също е вариант, защото би предоставил възможност на кметовете на населени места, в които има общински дружества, сами да преценяват дали да присъединят малките фирми към големите компании.

Пилотният проект за ПЧП в Плевен като че ли приключи засега без последствия?
- Не мога да разбера защо се нарича пилотен, при условие че в София вече има една концесия, от която проектът в Плевен не се различава съществено.
Мисля, че концесионирането е доста тежка форма за управление и има примери за това, че твърде често повишава цената на услугата като цяло. Тенденциите в Европа вече показват избягване на концесиите. В България те също не се възприемат като добър модел поради една или друга причина.
При нас и навън все по-често се търсят по-леките форми на публично-частно партньорство. Чрез този модел на сътрудничество се постигат по-добри ефекти най-вече защото не е необходим контрол и е възможно прилагането на по-голяма гъвкавост. Някои дейности могат да бъдат изпълнявани от частни специализирани компании. И е възможно привличане на определени експерти за конкретни задачи, което се случва и в момента. А ролята на частните фирми в действителност би могла да се окаже много по-голяма, що се отнася до оптимизацията на работата в сектора.

Подготовката на водния кадастър и регистъра на ВиК дружествата - какво е тяхното значение за сектора?
- За да можеш да управляваш нещо, трябва първо да го познаваш. Една от основните задачи, разбира се, е да се изготви инвентаризация и да се опишат съществуващите активи в България, които ВиК операторите всъщност трябва да управляват. Би било добре и ако има система, която да оценява и тяхното състояние, тъй като инвестиционните намерения биха се осъществявали по-лесно, базирайки се на нещо подобно.
В някаква степен този въпрос се припокрива от създадените регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация, които към момента се обсъждат и предстои официално да влязат в сила до края на годината. Въпросният регистър, който ще се подобрява с годините, може да бъде изграден на база тези планове.
От моя професионален опит мога да споделя, че откриването и актуализирането на информационната база данни за активите, които съществуват на територията на София, продължи над 10 години. Причината е в изграждането на редица съоръжения във ВиК инфраструктурата, които не са надлежно отразявани.

Наскоро бяхте в САЩ - какви са загубите на вода там, каква е собствеността на ВиК дружествата, формата на стопанисване на активите?
- Посетих САЩ по покана на американското правителство. Поводът беше темата за публично-частното партньорство, на което там се гледа положително. Концесионирането обаче се възприема като много рисков модел за ПЧП. То се прилага, но рядко, защото е смятано за много негъвкаво, прекалено тежко за направа и контрол. По отношение на водния сектор различните щати и градове избират или те да са собственици на експлоатационното дружество, или го отдават под някаква форма на публично-частно партньорство, различна от концесия.

Интервюто взе Николай Тодоров