Честита годишнина, арх. Диков! Посрещате 60-ия юбилей с много работа - коя е най-сериозната задача пред вас в момента?
- Точно тази годишнина не ми е толкова приятна, но това е животът - годините си текат и трудно ги хващаш, като се обърнеш назад, виждаш колко бързо са минали.
По отношение на задачите - както и сега, така и от няколко години насам основната ми задача е София и се старая съобразно моите възможности и способности да се опитвам да направя така, че столицата да става по-красив и по-удобен град.

Как започна вашата работа като главен архитект?
- Станах главен архитект в началото на март 2006 г., кмет беше Бойко Борисов, след конкурс, на който се бяха явили 13-14 човека. Кандидатурите се разглеждаха от доста представителна комисия. Вие тогава публикувахте разработената професионална визия на допуснатите 7 кандидати за развитието на София. Би било любопитно някои от хората, които сега се занимават с развитието на столицата, да прочетат това, което писах тогава - практически не съм си променил мнението по отношение на задачите, които трябва да се свършат. На първо място бях поставил общия устройствен план. Тогава гражданските сдружения искаха всички кандидати да подпишат една декларация - че ще работят за прозрачно проектиране и планиране на града и т.н., с което и тогава, и сега съм съгласен. Единствената точка, която не подписах и с която не бях съгласен, беше тяхното искане да се спре работата по ОУП и да се започне наново. С всички недостатъци на плана към 2006 г. София имаше нужда от този общ план, за да успеем да предпазим града от много опасности, които можеха да се случат, ако го нямаше.
В рамките на 2006 г. успяхме съвместно с гражданските организации да изработим Закона за устройство и застрояване на София, който регламентира законово процесите, които ще вървят в столичния град. В този закон имаше изискване за актуализация на ОУП, която се прие през 2009 г. Само да припомня - последният ОУП на София преди това беше от 1961 г. и 45 г. столицата се развиваше без ОУП.
По време на моята работа като главен архитект София получи два плана, от които втория мога да идентифицирам с моето сериозно участие в актуализацията, която успя да запази много зелени площи и много градски територии.
Многократно съм казвал, че в близките 15-20 години София няма да има нов план. Изготвянето му е изключително тежък процес, София винаги е била възел на ужасно много интереси, а балансът е в общия план. Той със сигурност не се харесва на всички, но е една стабилна и прозрачна основа, по която може да се работи и да се контролира работата на администрацията.
След частичните избори през 2009 г. кмет стана Йорданка Фандъкова. И с Бойко Борисов, и с г-жа Фандъкова работим разумно и добре съобразно изискванията на закона и с професионалните ми виждания. Има много критики от всички посоки, но предполагам, че всеки непредубеден софиянец вижда, че в последните 7-8 години София много се разви към по-добро, много неща се направиха, много се подредиха. Много задачи остават - в края на краищата и градоустройството, и строителството са свързани с много пари, които невинаги са налични и често не достигат, така че в рамките на това, което имаме като финансови възможности, направихме много.

Каква е вашата визия за София и как се развива реално градът?
- Градът реално се развива според мен разумно, недостатъчно добре главно поради финансови причини. Искам специално да подчертая, защото доста се говори за откритост и гражданско участие - смятам, че по-открито планиране на град едва ли е имало и едва ли има в момента в България. Всички планове се подлагат на обществени обсъждания, вземат се мненията на гражданите, някои планове се коригират по един, два, три, четири пъти, докато се стигне до разумно решение. Всички граждани имат достъп, плановете са в интернет. Ние също се учим в движение - през последните няколко седмици имаме неприятен случай - гражданите установиха различия между одобрения план и плана в сайта на НАГ. Вероятно това са нормални технически грешки. Сега правим нова система на качване на тези планове в сайта. От две години и половина качваме само сканирани изображения с подпис и печат на одобрени документи от общинския съвет, за да е гарантирано, че няма да има разминавания.
Трябва да се признае, че общият устройствен план на София за първи път за българска община беше качен в сайт с абсолютно публичен достъп. По този начин във времето успяхме да постигнем диалог с гражданите - невинаги достатъчно коректен диалог, но в края на краищата това е пътят - гражданите да знаят и да си изказват мнението, а администрацията да се съобразява.

Архитектура и археология - как ще се променя София в тази посока?
- В последните пет години ние започнахме реално да изваждаме на показ това, което столицата има като археология, така че да бъде видяно от гражданите и гостите на София. Много години се говореше за археология, но реално от 50-те години, откогато са големите обекти по столичния център и беше разкрита голямата археология, досега единствената археология, която се проучваше, беше при епизодична работа по обекти. Сега започнахме да работим в публични пространства, да експонираме археологията в същинския център - пл. "Света Неделя", южната част на ларгото, зоните по "Дондуков" около софийския амфитеатър, така че археологията тепърва ще има важна роля в столичния център като част от градската атракция и среда.
По отношение на отношението архитектура - археология със сигурност архитектурата ще се съобразява все повече с археологията и на всеки обект да бъде дадена възможност да се покаже, изследва, експонира.

Преди 10 години се проведе юбилейната изложба "Двама мъже около 50-те" за Вас и арх. Венелин Жечев. Много неща се случиха за 10 години, кое е най-важното?
- За мен най-важното е, че за съжаление за 7-8 години спрях да проектирам. Ако сега трябва да направя ретроспекция няма да мога да покажа нещо повече от това, което показах тогава. От друга страна, това, което правя, ме удовлетворява в почти същата степен, защото винаги съм казвал, че в архитектурната професия, като се обърнеш назад, можеш да видиш какво си свършил за разлика от други професии.
Ретроспекцията за мен като архитект не е особено радостна, но в същото време имах удовлетворението да работя за града си.

Как се промени архитектурата в столичния град?
- Много се промени, особено през последните 3-4 години се явяват качествени сгради. Преди години говорех, че в архитектурата, не в строителството, все повече ще се цени качеството, и колеги и предприемачи слушаха с недоверие. Архитектурата е търговски продукт. Във времената на строителния инвестиционен бум преди 5-6 години каквото се произведеше, всичко се продаваше. Сега вече, и особено предприемачите, осъзнаха, че се продава само качественото, и то не само като материали и продукти, а като архитектура, функция, удобство - като интелектуален продукт. Убеден съм, че качествените архитекти ще оцелеят и имат бъдеще.

На какъв етап е постигането на проектната готовност на София за следващия програмен период?
- Работим сериозно. Имаме известни забавяния във връзка с поети ангажименти от Столичната община и от мен за въвеждане на по-сериозно конкурсно начало при проектите. Подготовката на процедурите изисква много работа, много съгласувания, но за мен това е бъдещето. В най-скоро време ще има серия от конкурси - обществени поръчки на конкурсен принцип, което да осигури на Столичната община готовност с публични проекти за следващия програмен период 2014 - 2020 г.

Дискусиите и недоволните от решенията за градски проекти са много - имате ли кратък коментар?
- Ще припомня един афоризъм на един от зам.-кметовете на София - най-много в света са мераклиите, след тях са недоволните, чак след тях са китайците. Аз се опитвам да използвам това недоволство, да отсявам рационалните елементи от негативизма. Никой не може да каже "никога не греша", но умният човек се учи от грешките си.
Мотивира ме усещането и желанието да бъда полезен за града. Ще напусна в момента, в който получа убеждението, че вече не съм полезен, или когато кметът поиска да си подам оставката - аз имам професия и административната позиция не е моята кауза.

Вашето най-голямо постижение?
- Децата ми - стандартен отговор, но с годините все повече го оценявам.

Най-голямото разочарование?
- Хейтърството, което се вихри у нас. Всеки демонстрира едно огромно недоволство, а в същото време много малко хора си задават въпроса - като съм толкова недоволен, какво правя, за да са доволни другите?

Архитектурата за вас - на 20 г. и сега?
- Имам един любим цитат за музиканти, но той е валиден и тук - един музикант казвал на 20 години "аз", на 30 години - "аз и Моцарт", на 45 години - "Моцарт и аз", а на 60 г. - само Моцарт.

Пропуснатите шансове за София?
- По този въпрос не ми се говори - толкова много шансове пропуснахме през тези 23 години на преход, че ме боли и като гражданин, и като главен архитект на София. Това е един изключително болен въпрос и България и София изпуснаха огромни шансове да станем един модерен град в една модерна държава. Много се крадеше в София, особено в края на деветдесетте и началото на този век, изключително много. И София, и България имаха възможности да натрупат ресурс от промяната на собствеността, а вместо това тя се разграби. А ние непрекъснато говорим, че няма пари. Надявам се в един момент да се осъзнаем като народ и да променим отношението си, защото в противен случай не ни чакат добри години.

Най-неотложните неща пред София?
- Много са, но на първо място бих сложил завършване на борбата за финансиране на третия метродиаметър и започване на реализацията му. С неговото изграждане София ще бъде един модерен европейски град по отношение на транспорта, а в днешно време транспортът е основно мерило за удобството на един град.
Следващият от много приоритети съм убеден, че трябва да бъдат парковете и публичните градски пространства в центъра. Вече имаме планове, но трябва много да ускорим работата по поддръжката, реновирането и благоустрояването на съществуващите паркове и да изградим поне още 1-2 нови през следващите няколко години. Надявам се да започнем парк "Възраждане", има да се прави разширението на Северния парк, на Западния парк, трябва да се прави Източният парк при "Младост", който фигурира в плановете повече от 50 години и не е направено нищо, парк "Лозенец", който също фигурира отдавна, парк "Въртопо".

Интервюто взе Николай Тодоров