Състудент и връстник съм на проф. Божидар Янев. Познавам го от 1965 година, когато бяхме в първи курс, но не бях от близкия му приятелски кръг.
Въпреки това съм бил до известна степен в течение на неговото професионално развитие, а вече по-късно имам с него и много повече контакти.
След завършването тук той получи и магистърска степен от Колумбийския университет и има редица други специализации.

Макар и далеч от страната, той сравнително бързо стана известен в средите на професионалистите. Носител е на редица престижни награди в областта на мостовете, стоманените конструкции и проблематиката на управлението на сложни инженерни съоръжения.

Имам редица лични впечатления от д-р Божидар Янев, който е и професор в престижния Колумбийски университет (един от най-авторитетните на източния бряг на САЩ), което е изключително признание за неговите професионални качества. Имал съм възможност да го наблюдавам как показва на група български колеги някои от нюйорските мостове. Тогава се убедих, че те за него са съдба, а не професия. Тези лични впечатления за мен са незабравими, защото виждах човека, който гледа на мостовете като на живи същества. Той ги чувстваше, чуваше как звънтят техните кабели. Това много ме е впечатлявало винаги.

Трябва специално да кажа, че Строителният факултет, който е изключително прецизен в подбора на учени и специалисти, които предлага на УАСГ за Doctor Нonoris Сausa на университета, беше изключително единен при гласуването на факултетния съвет за присъждане на почетното звание на Божидар Янев.
Неговата публична лекция след церемонията през 2008 година при връчването на доктор хонорис кауза беше не само изключително интересна, но и наистина завладяваща. Тя представяше не само един чисто конструктивно-технически, но и силно икономически, а донякъде и философски подход към мостовете.

Много впечатляващи бяха и двете му лекции на юбилейната научна сесия на УАСГ 2009. Не помня аула максима в УАСГ да е била така пълна на публична лекция.

Най-важното, което особено високо ценя у проф. Божидар Янев, е обстоятелството, че той е готов винаги да помогне не само на факултета, но и на специалистите у нас - по въпросите за дълготрайността и амортизацията на инженерните съоръжения, за управлението на процеса на установяване на физическото им състояние (инспекцията им), за дейността по поддръжката и ремонта им.
Тези теми са за нас изключително актуални и много могат да помогнат в нашите национални условия, където имаме нужда от нов подход при създаването и експлоатацията на инфраструктурните съоръжения.