През ноември 2019 г. Венеция беше наводнена по най-сериозния начин от 50 години. Фотографии показваха площад "Сан Марко" под вода като придошлите води с 2 метра дълбочина заплашваха да нанесат непоправими вреди на исторически обекти като едноименната базилика на площада. Историческата сграда е наводнявана шест пъти за 1200 години, четири от които през последните 20 години. Морското ниво около града се е повишило с 20 см през последните сто години, а теренът потъва с около един милиметър годишно. Околните терени представляват плитка блатиста лагуна. Околните острови играят предпазна роля до 1960 г., когато е създаден Canale dei Petroli, осигуряващ достъп на танкери до порта близо до Венеция. Строителството на нови сгради на мястото на стари сгради също увеличава риска от потъване на града.

Последното наводнение, което обхвана 85% от града, привлече вниманието към проблема. Решението като че ли е в проекта MOSE - незавършена схема от 78 шлюза, стартирала през 2003 г., проектирана да запечата цялата лагуна от високите води в рамките на 15 минути. Проектът за много милиарди евро страда от преразходи, корупционни скандали и пресрочване и съмнения за екологични вреди. Алтернативните предложения включват възстановяване на природната среда и прекратяване на индустриалното драгиране и удълбочаване на лагуната и използване на холандския опит.

MOSE представлява интегрирана система от мобилни врати при Лидо, Маламоко и Киоджа, която ще даде възможност за временно изолиране на градската лагуна от Адриатическо море при приливи. Той се реализира заедно с други мерки като брагоукрепване, повдигане на височината на кейовете, на настилките и благоустрояване на цялата лагуна. Целта е предпазване на града и района от приливи с височина до 3 метра.

Изпълнител е Consorzio Venezia Nuova, възложител е Министерството на инфраструктурата и транспорта чрез Venice Water Authority. Строителството започва през 2003 г. на трите входа на лагуната и до 2013 г. над 85% са реализирани. След редица закъснения, надвишаване на разходите и скандал след пропускане на срока през 2018 г. пълното завършване е планирано за 2022 г. Съкращението на наименованието на проекта - MOSE, е и намек за библейската фигура на Моисей, известен с разделяне на водите на Червено море.

Планираните мерки са изключително комплексни, особено в градската среда на Венеция, където при предвидените повдигания на нивото трябва да бъдат взети предвид деликатния архитектурен и исторически контекст. Целта е да се забави влошаването на морфологичните структури в резултат на ерозията от морската вода, реконструкция на солените зони, възстановяване на малките острови, драгиране на каналите и проливите. Острови, използвани допреди като сметища, се почистват.

Центърът за контрол на водите ще бъде раположен в историческата сграда на Арсенала във Венеция. Ще бъдат инсталирани четири мобилни бариери с обща дължина 1.6 км, 18 км линейни съоръжения, 78 шлюза, най-малкият от които 18.5 на 20 на 3.6 м, а най-големият - 29.5 м на 20 на 4.5 метра.

Общата стойност се оценява на 5.496 млрд. евро, което е с 1.3 млрд. евро повече от първоначално планираното.

До 1936 г. най-високите регистрирани води във Венеция са били 137 см, но след това случаите на по-високи от 140 см води зачестяват, според мнозина поради климатичните промени, и на 12 ноември те достигат 187 см, когато 85% от града са наводнени. В същото време градът потъва поради движението на тектоничните плочи под италианския бряг.

Към момента проектът остава недовършен, а реализацията му е съпровождана от различни проблеми - забавяне, надвижаване на бюджета, възражения от страна на екологичните движения и съдебни дела, проверки по Nature 2000, обвинения в корупция. През 2014 г. 35 души, включително кмета на Венеция Джорджо Орсони, са арестувани за отклоняване на средства в размер на 20 млн. евро, а проектът е работите са предадени на специално управление.