Г-н Гюров, район “Панчарево” не спира да привлича пазарен и инвестиционен интерес. Кои са ключовите му предимства?

- Район “Панчарево” е различен от всички останали райони на Столичната община. На територия 364 743 дка са разположени 10 бързо развиващи се населени места с еднофамилни къщи и жилищни комплекси. В урбанизираната територия на района има над 970 дка зелени площи, градинки и паркове. Тук са и голяма част от Природен парк "Витоша", Плана планина, Лозенската планина, някои от които са защитени територии, има разнообразие от туристически маршрути, ски зона “Алеко” е част от района. На територията му се намират средновековната крепост Урвич, биосферният резерват “Бистришко бранище”.

Тук са стратегическите водни обекти язовир „Искър“ и язовир „Панчарево“.

Ние имаме важната роля да опазим, съхраним и развием цялото това природно богатство, с което разполагаме.

Предимствата, за които питате, са видими за всички. Разположен в тази изключително привлекателна природна среда, районът е магнит за хората, които искат да живеят здравословно, в близост до природата, в извънградска зона, но в същото време -  съвсем близо централната градска част на столицата.

Желанието на хората да живеят в тези условия естествено рефлектира в сериозен инвеститорски интерес. В момента има множество проекти в реализация и такива, чието осъществяване предстои. Те са за жилищни комплекси от отворен и затворен тип, комплекси от редови и свободно стоящи къщи ниско строителство.

Много важно е за развитието на с. Кокаляне например да се завърши процедурата по приемане на ПУП, която се бави доста време. За всеки жител на селищното образувание трябва да е ясно, че никакви проекти за канализация и благоустрояване не могат да започнат при липса на ПУП и приложена улична регулация.

По време на пандемията районът привличаше още повече хора, които, изтощени от изолацията и спрени да пътуват извън страната, избираха да бъдат сред природата именно тук. Това създаде много работа за комуналното ни звено, което поддържа зелените площи. Генерирането на повече отпадъци пък принуди сметоизвоващата фирма консорциум “Титан София-изток 1” да въведе по наше настояване нощни смени, да промени графиците за събиране на сметта. Партнираме добре с експлоатационните дружества. Обсъждаме в оперативен порядък всички възникващи проблеми и търсим решения.

По време на пандемията още повече се задълбочи проблемът с паркирането.

Напливът през уикенда е чудесна възможност за развитие на малкия местен бизнес. Но нерегламентираното паркиране не може да продължи, защото е проблем за местните жители.

Отдавна търсим начин за решаване на този проблем. Една такава възможност виждам в обособяването на нови платени паркинг зони на едно или повече нива чрез запазване на съществуващата едроразмерна дървесна растителност и облагородени зелени площи.

Освен това е задължително контролът да се завиши, да се налагат глоби за неправилно паркиране, за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Предложих на Столичната община да бъдат въведени зелени патрули по велоалеята и зоната за отдих край Панчаревското езеро. Досега това не се е случило. Столичният инспекторат е в перманентен недостиг на хора, а и работещите са силно демотивирани.

- Какво се случва в района и в отделните зони?

- Сред безспорните приоритети в работата на екипа на районната администрация са развитието на образователната инфраструктура и промяната на цялостния облик на населените места. Иска ми се те да станат по-чисти, по-подредени, по-красиви.

По отношение на образователната инфраструктура направихме много. За да отговорим на дългото очакване на жителите в района да бъде решен проблемът с недостига на места в детските градини и ясли, започнахме процедури за изграждането на две нови детски заведения - в с. Бистрица и с. Казичене, за които получихме финансиране от Столичната община. Обявихме обществени поръчки, проведохме процедурите, избрахме изпълнител. В момента тече срокът за проектиране.

Сключихме договор и с изпълнител на ново детско заведение в с. Железница. За да започне изпълнението на договора обаче, очакваме осигуряване на финансиране от Столичната община.

Другите проекти, по които усилено се работи, са проектирането на разширяване на съществуващите училища в с. Панчарево, с. Железница и с. Горни Лозен. В инвестиционната програма за 2021 г., която предложихме за финансиране от Столичната община, сме предвидили мерки за всички функциониращи училища в района с оглед запазването им и преминаването към обучение на едносменен режим. Предвиждаме разширения на училищата с изграждане на нови физкултурни салони и библиотечни центрове, които освен от учениците да се ползват и от местното население. За всичко това е нужно финансиране, което липсва в бюджета за тази година.

Остава сериозен проблемът в с. Герман. Там има най-много неприети в детската градина деца. Недостигът е много сериозен, въпреки че това е селото с най-нови училище и детска градина. Изградени през 2015-2016 г., те вече са с изчерпан капацитет, защото са строени, без проектите да се базират на анализ на демографските процеси. Ние сме включили изграждането на ново детско заведение в инвестиционната си програма, но днес пак сме в ситуация, в която трябва да убеждаваме Столичната община, че е необходима нова инвестиция в това село.

- Кои са основните проекти - ключови инвестиции в района, и в кои зони?

- Както казах, районът е сред най-предпочитаните за живеене и за бизнес. Освен множеството жилищни сгради, които се строят, има и инвестиционни намерения за изграждане на голяма болница и фармацевтичен производствен обект в с. Казичене, има и много други намерения.

И тук се сблъскваме с проблема с вилните зони. Част от проектите в нашия район се реализират на терени именно във вилни зони. Това са буферни зони, където транспортните връзки са изчерпани. Много от жителите са принудени сами да изграждат улици, за които обаче няма регулация. Урегулирането на тези територии е съвместна отговорност на района и на собствениците на имотите. В редица случаи при инициатива от Столичната община голяма част от процедираните ПУП пропаднаха поради нежелание от страна на собствениците части от имотите им да се отчуждят за улици. От друга страна, в бюджета на Столичната община периодично се предвиждат недостатъчно средства за отчуждителни процедури.

Един от най-големите проблеми за хората в района е липсата на канализация. Той е с многогодишна история. Опитахме се да включим в Плана за възстановяване и развитие проекти, които са допустими и са в напреднала фаза. От всички наши предложения бе прието само това да бъде продължен проектът за изграждане на канализация в с. Панчарево и с. Кокаляне. Това не отменя сериозните ни ангажименти по отношение другите села: Кривина, Казичене, Лозен, Бистрица, които имат някакъв хоризонт за реализация на канализация. Ще продължаваме да търсим начин това да се случи.

За съжаление с. Железница, с. Плана и с. Пасарел за момента са недопустими.

- Как се постига баланс и синергия между публичния и частния сектор при развитието на зоната и превръщането й в предпочитано място за живеене и работа?

- По отношение инвестициите в района не бих казал, че има особен баланс. Публичните инвестиции изостават значително от частните. Строят се много жилищни сгради. Но за публична инфраструктура средствата все не достигат. Не се изграждат нови пътища и техническа инфраструктура, а старите са сериозно компрометирани. Причината е системната липса на финансиране.

С екипа ми възнамеряваме да предложим промени в законодателството и нормативната уредба. Смятам да предложа да бъдат увеличени таксите за издаване на строителни разрешения. Както вече обясних, свидетели сме на огромен инвестиционен натиск. Според мен би трябвало да се възползваме от тази енергия, за да генерираме повече средства за благоустрояването на селата в района. Ако таксите бъдат увеличени, делът на район “Панчарево” в приходната част на бюджета на Столичната община ще се увеличи сериозно. Тогава ще поискаме пропорционално и справедливо финансиране на района - за да има нови пътища, тротоари, градинки, детски заведения и др.

- Какъв е моделът при изграждане на техническата и транспортна инфраструктура?

- Работим за пълно синхронизиране на програмата за капитално строителство на Столичната община с инвестиционните програми на експлоатационните дружества “Софийска вода”, “Овергаз”, ЧЕЗ и др. Това означава, че там, където се подменят тръбопроводи, газопроводи и др., трябва да има финансиране за пълно преасфалтиране на улиците.

За съжаление всичко се прави в условия на недостатъчен финансов ресурс. През годините нашият район е бил системно недофинансиран и логично проблемите са се натрупали до такава степен, че днес някои от тях изглеждат нерешими.

Имаме съществуващи пътни връзки, които са абсолютно недостатъчни за трафика, особено през уикенда.

Ул. “Самоковско шосе” е основен проблем. Настилката е напълно компрометирана. Миналата година заради изграждането на Околовръстния път беше забавена и напълно отменена предвидена рехабилитация. Вследствие на извънредното натоварване настилката се разби допълнително. По трасето от Горубляне до Кокалянско ханче има откровено опасни участъци.

От встъпването ми в длъжност водим постоянна кореспонденция по въпроса и с АПИ, и със Столичната община. Към момента за ремонт са възложени 6500 кв.м, което е напълно недостатъчно, тъй като и с настоящите ремонтни дейности не се осигурява нормална транспортна проводимост. Ние предложихме АПИ и общината да извършат съвместно проучване на нивелетната равност и носимоспособността на пътната основа. Но и това още не е направено.

Има споразумение между Столичната община и АПИ. Очевидно някой не си изпълнява ангажиментите по него. Иначе по програмата за текущите ремонти би трябвало този път поне да се приведе в безопасен вид. Тези основни пътни артерии са много натоварени и силно амортизирани. Ако няма скорошни сериозни инвестиции, кризите ще се задълбочават.

Напоследък сме свидетели на нова негативна тенденция. От нас се иска да ползваме отпуснатите ни чрез бюджета на Столичната община средства за ремонти, за поддръжка на улици, които са или от четвъртокласната общинска, или част от републиканската пътна мрежа.

Само си представете, ако ние с нашите средства трябва да възстановяваме силно компрометираната настилка на ул. ”Самоковско шосе”, каквото предписание имаме от Столичната община! Това означава целият ни бюджет да бъде изразходван и пак ремонтът да не е с обемите, които очакват жителите и гостите на района. Ако това се изпълни, всички села ще бъдат лишени от средства за поддръжка на улиците.

Аз твърдя, че в екипа ми отлично знаем как трябва да се поддържат пътищата. Когато са изграждани улиците в селата от района, условията са били различни. Те не са предвидени за преминаване на тежка техника. А сега за сериозното строителство в района инвеститорите използват тежка строителна механизация, която допълнително унищожава настилката.

Смятам, че и тук има законодателна и нормативна непълнота. Няма механизъм, по който инвеститорите да бъдат санкционирани и задължавани да възстановяват разрушените вследствие на тяхната дейност улици.

Затова смятаме да внесем предложения за промени в нормативната уредба. Според нас при определяне на маршрутите за доставка на материали и транспортиране на строителни отпадъци до регламентираните депа трябва да се налага допълнителна такса за амортизирането на пътната инфраструктура. По този начин ще се гарантира и стриктен контрол, тъй като един от основните проблеми, с който се сблъскваме, е нерегламентираното депониране на земни маси.

При поддръжката на транспортната инфраструктура се ръководим от правилата на Столичната община с предимство да се възстановяват междуселищните връзки, улиците, по които се движи градският транспорт, улиците с обществена значимост. На практика тези приоритети изчерпват целия наличен ресурс за ремонти. А всеки жител иска неговата вътрешноквартална улица също да бъде поддържана.

Хората са недоволни, че постоянно се кърпят едни и същи улици. Но трябва да е ясно, че ние можем да работим единствено по програмата за текущите ремонти. За да осигурим нормална пътна проводимост, нямаме друг полезен ход. Смятам, че трябва да има ясни правила за разпределение на средствата по линия на текущите ремонти. Отреденият бюджет по договора за текущи ремонти между Столичната община и избрания изпълнител за поддръжка на пътната мрежа в зона 7 трябва да се използва за вътрешноквартални улици в селата. А с отделни възлагания да се ремонтират общинските пътища. Средствата, които се отпускат като бюджет на района, също да се изразходват само за рехабилитация на вътрешноквартални улици и тротоари в селата.

Според мен моделът на финансиране на районите е несъвършен. Непрекъснато работим в условия на ограничено финансиране и непрекъснато нуждите са много по-големи от възможностите.

Аз съм изключително взискателен по отношение на пътните ремонти. Както казах, нужно е да има синхрон между инвестиционните програми на експлоатационните дружества "Софийска вода", "Овергаз", ЧЕЗ и др. и инвестиционната програма на Столичната община или на АПИ. Така в рамките на една инвестиционна година ще се прокарат водопровод и газопровод, след което ще се асфалтира улицата. Чрез този модел на ремонт с едно-две разкопавания ще гарантираме по-малко запрашаване, по-малко неудобства за хората и по-добро качество.

Иска ми се да работим с по-голям размах при наличие на достатъчно ресурс.

- Какви са вашите прогнози за развитие и какво може да бъде направено за подобряване на инвестиционната среда?

- Бих могъл със сигурност да кажа, че район “Панчарево” ще продължи да бъде един от най-бързо развиващите се райони на София. Той ще продължи да бъде предпочитан от млади, активни хора, които да планират тук живота си, отглеждането на децата си, бъдещето си.

Амбицията на екипа ни е той да се затвърди като основна крайградска зона за отдих.

Смятам, че ще продължи разрастването на индустриалните зони в с. Казичене и с. Кривина. Между другото това са села с огромен потенциал, които за момента са силно подценени.

За нас ключов приоритет е транспортната свързаност. Селата в район “Панчарево” не са традиционни села, а са селища от нов тип. Те се разрастват много бързо и невъзможността им да участват самостоятелно като бенефициенти на еврофинансиране е пагубна за развитието им. Ако и през новия програмен период не можем да работим по европейските програми, проблемите ще се задълбочат още повече.
Ако продължи изграждането на нови жилищни и индустриални сгради и паралелно не се изграждат нови ел. мощности, нови довеждащи водопроводи, улици, пътища, разочарованията ще бъдат сериозни, а социалното напрежение ще продължи да расте.

За радост голяма част от инвеститорите са достатъчно ангажирани и социално отговорни. Много от тях осъзнато инвестират в елементи от техническата и транспортната инфраструктура, което е положителна тенденция, ясно изразена напоследък. Затова ние държим на стратегическото партньорство с инвеститорите клас А, които са наши съмишленици в мисията да направим района по-добро място за живеене. С реконструкцията на Южната дъга се очертават много нови хоризонти и това със сигурност ще повиши интереса към района.

По отношение подобряването на инвестиционната среда с екипа ми идентифицирахме възможности за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. Много от процесите са изкуствено усложнени, много от сроковете ненужно дълги. Хората имат усещането, че документите се бавят, че администрацията е мудна. Но всъщност те не познават тежките процедури, дългите  срокове, в които различни администрации трябва да се произнесат, за да се придвижи една преписка. Затова подготвяме предложения за промени в нормативната уредба, които да доведат до значително облекчаване на процеса на комуникация между гражданите и администрацията.

Друг проблем е, че нашите села са се превърнали в луксозни спални, чиито собственици само генерират трафик по пътищата. Хората живеят на село, но работят в столицата, ходят на театри и концерти там, отиват да се видят с приятели в заведения там, децата им учат там, лекуват се в болници в града. Затова трябва да се мисли за културни центрове и заведения за социално общуване в района, за повишаване качеството на образованието и здравеопазването по места. Концентрацията на всичко в централната градска част спира развитието на периферията.

Смятам, че това е резултат от недалновидното политическо управление през последните десетилетия. Икономически интереси управляваха град, респективно държавата. Според мен беше редно да се работи за развитието на Самоков, Елин Пелин, Божурище, Перник, Костинброд и др., тези сателитни градчета, които осигуряват функционирането на столичния град. Това можеше да е осъзнат процес, при който да се изградят надеждни транспортни връзки, за да се предотврати масовото преселение и концентрация в София.

Пълният текст - в брой 4 на списание ГРАДЪТ