ИПИ: Предложения за подобряване на икономическото развитие на българските региони
Икономическо и социално развитие на основните градове и области в България разгледа Светла Костадинова, изп. директор на Института за пазарна икономика.
Данъците в България не са ниски - преките данъци са ниски, но косвените нарастват всяка година, например осигурителната тежест се увеличава ежегодно. Ресурсът човешки капитал, гъвкавост, мобилност, квалификация в България е почти изчерпан. Това са някои от заключенията на Института за пазарна икономика, който предлага някои решения - стоп на опитите за централизирано решаване на местни проблеми, фискална децентрализация: данък общ доход отива в общините – обвързване на данъчните постъпления с местната икономика - 2% от ДОД да отива директно в общината, да следва личната карта, провеждане на административно-териториална реформа най-късно през 2022 г. Поставянето на акцент върху инфраструктурата в Северна България и особено свързаността с Южна България ще доведе до ускоряване на развитието на региона.
Някои от заключенията на ИПИ по развитието на общините са, че повечето малки общини липсва административен капацитет, налице са затруднения при провеждане на политики и дори при усвояване на европейски средства. Местната власт се превръща във водещ работодател и са налице абсурдни нива на съотношение между брой на общинските служители и местното население (1 на всеки 25 в Община Трекляно), което е заплаха за местния демократичен модел и е резултат от невъзможност за осигуряване на достатъчно собствени приходи.
Заплатите растат навсякъде, макар темпът да е различен, показва изследването. Пазарът на труда стои добре на национално ниво – рекордно висока заетост, рекордно ниска безработица. Все още заетите (като брой) са по-малко от годините преди кризата, но достигането на тогавашните стойности е трудно предвид намаляващото население. По-нататъшното повишаване на броя на заетите ще зависи от активизирането на икономически неактивни лица и тяхната (пре)квалификация, както и от обръщането на тенденцията към нетна емиграция и дори внос на работна ръка от чужбина