Състоянието нa мpeжитe и ĸлючoвитe oбeĸти в тpaнcпopтнaтa инфpacтpyĸтypa, пpиopитeтни зa изгpaждaнe и oбнoвявaнe oбeĸти, финaнcиpaнe и пpoфecиoнaлнa пoддpъжĸa, дeцeнтpaлизиpaнo пpoизвoдcтвo и лoĸaлни възoбнoвяeми eнepгoизтoчници, yмни мpeжи и либepaлизиpaн пaзap в енергетиката, ІТ инфpacтpyĸтypa - цялocтнa cвъpзaнocт, ĸoмyниĸaция в peaлнo вpeмe и aвтoмaтизaциятa. Това са основните теми във фокуса на Ceдeмнaдeceтaта гoдишнa ĸoнфepeнция Ѕtrаtеgіс Іnfrаѕtruсturе аnd Іnvеѕtmеntѕ 2022 на 7 юли, opгaнизиpaнa oт ГPAДЪT Meдиa Гpyп в cтpaтeгичecĸo пapтньopcтвo c Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa - тpaдициoнeн фopyм зa oбcъждaнe на paзвитиeтo нa ĸлючoви инфраструктурни мpeжи в Бългapия - тpaнcпopтнa, eнepгийнa и тeлeĸoмyниĸaциoннa.

Bижтe цялaтa пpoгpaмa нa ĸoнфepeнциятa

Развитието на инфраструктурата е част от стремежа към стабилност, а диверсификацията е възможност за постигане на устойчивост на икономиката.

Инфраструктурата и зеленият преход остават основен приоритет на ЕИБ, обърна се към участниците във форума Лиляна Павлова, вицепрезидент, Европейска инвестиционна банка. 95 млрд. евро е предоставеното финансиране от ЕИБ по време на пандемията. От началото на дейността си в България ЕИБ е предоставила 5,5 млрд. евро за намаляване на регионалните различия и повишаване стандарта на живот на хората. В рамките на структурния програмен заем през 2021 г. ЕИБ подкрепи с 43,2 млн. евро модернизацията на железопътния път между Пловдив и Бургас. През 2021 г. ЕИБ и Столична община подписаха рамков заем на стойност 60 млн. евро за насърчаване на устойчивата градска мобилност в столицата. Две отсечки по метролиния 3 получиха безвъзмездна помощ от ЕС в размер на почти 450 млн. евро с одобрено финансиране за 260 млн. евро с перспектива за новите отсечки. Банката участва в модернизирането на Международно летище София със заем от 40 млн. евро по МСЕ. Механизмът за възстановяване и усточивост и Механизмът за справедлив преход остават във фокуса на политиката на ЕИБ в подкрепа на зелената трансформация и устойчивата инфраструктура, подчерта Лиляна Павлова.

Зелената трансформация поставя фокуса върху децентрализацията, изграждането на енергийно пасивни и активни сгради и климатичните проблеми, тясно обвързани с решение на предизвикателствата в енергетиката и транспорта като енергийната ефективност и независимост на локално ниво - регионално производство и съхранение на енергия, "зеленият" водород, износ и внос на енергия от ВЕИ. Потенциалът за експлоатация и строителство на нови ПАВЕЦ, изграждането на инфраструктура за зарядни станции за електромобили и оптимизацията на големите инфраструктурни проекти са на дневен ред, заяви Борислав Сандов, министър на околната среда и водите в оставка.

Завършването на АМ "Хемус" ще доведе до повишаване на атрактивността на Северна България и увеличаване на стандарта на живот. Необходими са действащи модерни пътни артерии север - юг като Видин - Кулата, Букурещ - Маказа, Констанца - Малко Търново. До 2026 г. България разполага с 6.6 млрд. лв. по ОПРР - 1 млрд. лв. за градско развитие на десет големи града, 2.5 млрд. лв. за други 40 градове, 3 млрд. лв. за справедливия преход, 770 млн. лв. за трансгранично сътрудничество, над 2 млрд. лв. за саниране, от които една четвърт за публични и офис сгради с нови включени възможности за саниране на покриви и инсталации, съобщи Гроздан Караджов, министър на регионалното развитие и благоустройството в оставка.

30 млрд. евро са достъпни за България до 2027 г. по различни програми на ЕС,

изтъкна Илияна Цанова, заместник генерален директор на Генерална дирекция Бюджет, ЕК. През 2020 г. ЕС договори най-големия финансов пакет от 2 трлн. евро за периода 2023 - 2027 г. и 800 млрд. евро с финансиране от капиталовите пазари за възстановяване на икономиката от кризата, като най-малко 30% - 605 млрд. евро са насочени в борбата с измененията на климата. Механизмът за възстановяване и устойчивост изисква минимум 37% зелени и 20% дигитални инвестици. От структурните и кохезионни фондове се очакват проекти за над 100 млрд. евро. Механизмът за справедлив преход ще мобилизира ресурс до 75 млрд. евро за зелен преход в специфични райони. Войната в Украйна изостри нуждата от енеригийна независимост на континента чрез инструмента RepowerEU - изграждане на ключова инфраструктура, интерконектори и LNG терминали, ВЕИ и др., като всяка страна от ЕС трябва да изготви план за енергийна независимост.

Изготвянето на проекти и планиране на модерни пътища в България е ключово за транспортното развитие на страната. В момента вече се реализират редица проекти с европейско финансиране - за подвижен жп състав за 1.7 млрд. лв., изготвят се планове за интегрирано развитие на общините с дефиниране на инвестиционни зони, но над 100 общини нямат общи устройствени планове. Предвидените в ЗУТ промени оптимизират правомощията на главните архитекти и процедурите по одобряване на инвестиционните проекти, коментира Йордан Терзийски, зам.-председател на Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление

Сесия 1: Енергия и климат

Климатична неутралност, енергийна независимост, децентрализирано производство, локални възобновяеми енергоизточници, умни мрежи и либерализиран пазар и тяхното осъществяване в българския контекст бяха във фокуса на сесията. Енергийният преход се осъществява на много нива, а децентрализацията променя модела. Регулациите в сектора дават много възможности, налице са технологичните опции за създаване на технологично коопериране. 51% от глобалните субсидии са свързани с изкопаемите горива, а реалните срокове за извеждане от експлоатация на свързаните енергийни мощности са всъщност доста по-кратки от предвижданията. Ролята на създаването на подходящия микс от ВЕИ, на агрегаторите, на свързаността на мрежите и технологиите за съхранение са ключови фактори, а регулаторната рамка ще осигури възможност за бизнес, коментираха експертите в рамките на дискусията.

Основни двигатели на секторите енергия и климатични промени са въвеждане на повече възобновяеми енергийни източници в комбинация с изключване на зависимите от въглеродни горива мощности, повишаване на енергийната ефективност и смарт мрежи, пазарно насърчаване на зелената трансформация като ключови за прехода. През 2021 г. стартира най-големият фотоволтаичен парк от 10 мВт за собствени нужди в България на "Аурубис", първият от четири етапа за общо 40 мВт мощност, а вторичният продукт железен силикат с нисък въглероден отпечатък, произвеждан от компанията, предоставя възможност за влагане в производството на продукти от бетон, за пътно строителство и др.

В сесията участваха Кари Пунка, управленски съветник PJ/Energy, ЕИБ, Сузана Лагарто, водещ икономист от PJ/ENSEC, ЕИБ, д-р инж. Емануела Манолова, Аурубис, Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера в оставка по климатичните политики, Виктор Минчев, Асоциация свободен енергиен пазар, Антон Иванов, Български енергиен и минен форум, Марияна Янева, Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Любо Георгиев, Сдружение за градски политики.

Сесия 2: Транспортна инфраструктура

Какво е състоянието на ключовите обекти в пътната и жп инфраструктура, кои са приоритетните обекти и как различните транспортни мрежи се допълват, коментираха участниците във втората сесия на конференцията с модератор Калоян Карамитов, Сдружение за градски политики.

Летище София да се превърне в петзвезден регионален аеропорт и въглеродно-неутрално съоръжение до 2036 г., обеща Хесус Кабайеро, изпълнителен директор, СОФ Кънект АД (Летище София). Трансформацията на Терминал 2 ще отнеме 5 години и ще възлезе на 140 млн. лв. - разширение, преструктуриране, нови паркинги, удвояване на броя на гишетата за обработка на пътници, нови ръкави за отвеждане до самолетите и търговски зони в рамките на атрактивни архитектурни решения, с ангажимент за планиране и изграждане на Терминал 3 до 2030 г.

До края на годината предстои избор на изпълнител на магистралната отсечка Русе - Бяла и обхода на Бяла, за отсечката Бяла - Велико Търново предстои тръжна процедура. АМ "Черно море" с дължина 113 км е в процес на изработване на проект с геоложки проучвания със стартирала ОВОС процедура и срок на завършване 2030 г. През 2023 г. предстои да започне строителство на нестартиралите участъци на скоростния път Видин - София, работи се по проекта на Враца - Монтана с обхода на Враца, целият път е със срок 2028 г. Тунелът под Шипка трябва да бъде с готов проект до края на 2023 г. със срок на завършване до 4.5 г. По АМ "Струма" се очаква развитието на участъка през Кресненското дефиле. По АМ "Европа" в предстои да бъде завършен участъкът Калотина - Драгома, информира инж. Златка Петева, директор "Изпълнение на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020", АПИ.

През 2030 г. се очаква влаковете да могат да прекосяват България от сръбска до турска граница със 160 км/ч., подчерта Марио Гълъбов, председател на УС, НКЖИ. До няколко години трябва да бъде подменен целия подвижен състав на БДЖ със средства от НПВУ срещу ангажимент за реформи.

Предстои приемане от Министерския съвет на Стратегия за развитие на комбинираните превози като предварително условие за развитие на интермодалността, вече се подотвя процедура за интермодалния терминал в Русе, каза Мартин Георгиев, началник на отдел Програмиране, МТС.

От 2019 г. ЕИБ като "климатичната банка" на ЕС

има за цел подпомагане на прехода към екологичен транспорт - насърчаване на жп проекти, увеличаване на капацитета на пътища при специфични условия - ОВОС и ОС и икономическа ефективност. Програмата за съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони JASPERS има за задача да съдейства за максимално адекватен подбор на проекти, съобщи Асен Антов, старши транспортен специалист, регионален транспортен консултант, ЕИБ. Държавните концесии за транспортна инфраструктура обаче нямат успешни традиции в България, може би поради регулаторни трудности, за преодоляване на което може да помогне специално разработено от експерти на JASPERS ръководство за ПЧП.

Бъдещата междинна метростанция между "Сливница" и "Обеля" е свързана с работата по модернизация на линията София - Волуяк. Приоритизирането на жп транспорта е въпрос на държавна регулация, анализ, комбиниране и планиране. Работи се по разраотване на комбинирани системи за таксуване между различни форми на транспорт, съобщи проф. д-р инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор, Метрополитен ЕАД.

Въвеждането на един реален заснет обект в дигитална среда дава много възможности за анализ, моделиране и тестове. Компанията Myx robotics има опит в реализация на редица проекти, сред които дигитални двойници на мостовете над Дунав и на градски зони в Русе, разказа Деан Безлов, мениджър бизнес развитие, Myx robotics.

Сесия 3: IT инфраструктура

ИТ инфраструктурата като все по-ключов фактор за доброто функциониране на другите "физически" инфраструктури, големите данни и изкуственият интелект като възможност за управление на ресурсите и по-добри екологични резултати са във фокуса на третата сесия с модератор Любо Георгиев, Сдружение за градски политики.

Европа изостава в политиките за развитие на дигиталната инфраструктура, 5G мрежи и модели - каква е стратегията на Европейската инвестиционна банка за насърчаване на сектора коментира в своето представяне Андрес Гавира Ецел, водещ инженер "Дигитална инфраструктура", ЕИБ.

Как с възможностите на държавата да бъде осигурена качествена дигитална защита на държавните структури и организации, как държавата да управлява по най-добрия начин човешкия експертен ресурс с опции за развитие, сертификация и каузи-предизвикателства, коментира Младен Петров, изпълнителен директор, ИА „Инфраструктура на електронното управление“.

Добавената стойност на данните и функционирането на нови реалности като пространство от данни коментира проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE - научна организация, която работи по създаване на динамичен цифров двойник на столицата.

Операциите с данни и облачна среда налагат работа с реална физическа среда и гаранции съобразно стриктни европейски регулации. Въпреки готовността на компании като А1, поради липсата на компетентности от страна на потребителите част от инфраструктурата за бизнес е пригодена за локална работа. Най-сериозният проблем е сертифицираният човешки ресурс, обясни Мартин Филев, мениджър ICT проекти за корпоративни клиенти, А1 България.

Над 2800 са локациите за съхранение на ИТ оборудване в държавния сектор с 14 хиляди организации и 280 структури, като нито техниката, нито локациите са на необходимото ниво. Изнасянето на тази инфраструктура в облак би било едно лесно и удобно решение. Държавата има собствен облак, към който мигрират все повече структури с идеята ИА „Инфраструктура на електронното управление“ да осигури сигурност на най-високо равнище. Очакванията са адресирани към НПВУ със задължителните 20% за дигитализация да подкрепи тези процеси, съобщи Васил Величков, съветник на вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова.

Bижтe цялaтa пpoгpaмa нa ĸoнфepeнциятa