Проф.  Зорана Михайлович, неколкократно след встъпването си в длъжност миналата година вие определихте като приоритетни изграждането на пътни и жп проекти по коридор Х и коридор ХІ. Кои проекти по тези трасета са в изпълнение и кои предстоят?
Министерството засили контрола върху изпълнителите на терена, като по този начин увеличава ефективността на големите инфраструктурни проекти в Сърбия. Тази година ще продължим с изграждането на източно направление (към България) и южно направление на Коридор Х (към Македония), които ще бъдат завършени до края на 2016 г. Завършването на тази магистрала е от стратегическо значение. Република Сърбия в момента губи повече от 30 млн. евро на година, откакто предишните правителства не успяха да приключат с изграждането й по-рано.
Благодарение на стриктното наблюдение ние завършихме една отсечка от Коридор XI (от Уб до Лайковац - 12.5 км), която беше в строеж повече от четири години. Други три отсечки са в строеж (Обреновач - Уб, Лайковач - Лиг (50 км) и Лиг - Прелина - (40 км)), върху които китайски и азербайджански компании работят. Също така се водят активни преговори с китайски компании за концесията на част от Коридор XI, която ще включва изграждането на два участъка: Обреновач - Уб и Прелина - Позега.

Държавният секретар в министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Деян Трифонович каза пред медии, че пътните проекти по коридор Х и ХІ са на стойност близо 2 млрд. евро, а железопътните - близо 3 млрд. евро. Каква част от тях ще дойдат от предприсъединителните фондове на Европа, откъде ще намерите останалите средства?
Финансиране се основава предимно на кредитни споразумения с международни финансови институции (Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка), както и други двустранни споразумения като тези с Китай и с Азербайджан. Европейският съюз участва чрез средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) само под формата на надзор на строителството на Коридор X, който е на стойност 10 милиона евро, и включва следните раздели: E 75 Грделица - Царичина долина, Царичина долина - тунел "Манайле", тунели "Предеяне" и "Манайле"; E80: Чифлик - Пирот и паралелният път Бела Паланка - Пирот.

Подписахте меморандум за разбирателство с Китай и Унгария за проучване и изграждане на бърза жп линия Белград - Будапеща? Какви са подробностите около този проект?
Предпроектното проучване и проектът ще бъде завършени до юни, което ни позволява да започнем работата по модернизация и изграждане на бърза железопътна линия Белград - Будапеща до края на годината. В зависимост от резултатите на предпроектното проучване моделът на финансиране ще се определя според интересите на всеки участник. Този проект е важен за целия регион и особено за Сърбия, като се има предвид колко морално остаряла е нашата железопътна мрежа.

Европейската банка за възстановяване и развитие подкрепя сръбски проекти. Кои са основните от тях? За кои сте договорили бъдещо финансиране?
Приоритетни проекти, финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), включват Коридор X, на трасето Ниш - граница с Република България (Цървена река - Чифлик, Чифлик - Пирот-изток, Пирот-изток- Димитровград) и магистрала Е-75, Белградски околовръстен път.

Какви са възможностите София и Белград да бъдат свързани с път и железница?
Участъкът по магистралата от Ниш до Димитровград (българска граница) по Коридор X ще бъде завършен до края на тази година, а целият Коридор X на територията на Република Сърбия - до края на 2016 г. Изпълнителите работят ефективно през последните няколко месеца независимо от закъснението, което е съществувало в миналото. Водят се и активни преговори с кредиторите за реконструкция (и електрификация) на железопътната линия при същите секции.

Какви са шансовете Западните Балкани да се свържат транспортно със страните от ЕС?
Завършването на Коридор X ще позволи на Сърбия да се възползва от географското си положение, като стане ключов транспортен възел между Западна Европа и Изтока. Големите инфраструктурни проекти също са важен импулс за икономически растеж и създаване на работни места. Ние работим в тясно сътрудничество с други страни в региона, т.е. Албания, и за създаването на нови проекти, за които ние се опитваме да спечелим подкрепата на ЕС.
Що се отнася до нашите съвместни регионални усилия за изпълнението на редица инфраструктурни проекти, ние силно вярваме, че Западните Балкани скоро ще имат значително по-добра транспортна връзка със страните от ЕС. Някои от примерите са проектите, които обсъдихме, например: бърза железопътна линия между Белград и Будапеща, завършването на Коридор X, електрификация на железопътната линия от Ниш до българската граница. Освен това страните от Югоизточна Европа са съсредоточени върху гранично-пропускателните проблеми, особено за железниците, както и за бъдещите съвместни инвестиции. Обсерваторията на транспорта на Югоизточна Европа (SEETO), регионална организация на транспорта със седалище в Белград, играе важна роля в този процес.
Интервюто взе
Милена ВАСИЛЕВА