Инж. Александър Витанов, инж. Весела Недева и инж. Димитър Топлийски от фирма "Транспро" коментираха за "Строителство Градът" мястото на комуникаторите в изграждането на големи инвестиционни проекти с акцент върху сградите с бизнес предназначение. Те споделиха личен опит и посочиха общите изисквания според нормативните документи.

---
Две са важните неща, които следва да бъдат отбелязани при определяне на мястото на комуникаторите в строителството на инвестиционни проекти:
- осигуряване на транспортен достъп от уличната мрежа до съответния обект
- проектиране на паркингите на обекта с цел осигуряване на необходимия брой паркоместа според Наредба №04/2 в зависимост от вида на обекта.
Нашите препоръки към инвеститорите са, преди да започне проектирането на обекта, да се възложи проучване на влиянието, което ще окаже транспортният поток, който ще се привлича от съответната сграда върху уличната мрежа, каза инж. Весела Недева.
Това означава да се провери дали съществуващата улична мрежа ще поеме трафика, който се очаква да предизвика голямата бизнес сграда, търговска сграда, мол и др. От опита ни дотук и при работата ни по моделиране на трафика на гр. София установяваме, че много голям поток - пътници и леки автомобили, се генерира от големите търговски обекти, след тях са бизнес центровете, болничните заведения и т.н., добави инж. Витанов.
Ако натоварването е такова, че не може да се поеме от съществуващите улици, би следвало да се направи проект за промяна на съществуващата улична мрежа според предвижданията на Общия устройствен план. Но ако ОУП не е предвидил разширение на уличната мрежа, то тогава на този обект не му е там мястото, каза Александър Витанов.
Подобни проучвания в България не са практика, докато в страните от Централна Европа те са задължителни. Някои инвеститори се интересуват от местоположението, връзките с градския транспорт, с летището, жп гарата, Централната градска част, главните комуникации, преди да закупят терена, допълни инж. Димитър Топлийски. Според инж. Недева понякога те купуват по разни причини неподходящи терени и след това се борят по всякакви начини да направят мястото по-достъпно, което за съжаление често води до нарушаване на нормативни документи.

Достъпът
Събеседниците ни споделиха опит от работата се по проект "Акрополис" с инвеститор от Литва, чието развитие се замразява след кризата през 2008 г. Бъдещият търговско-развлекателен комплекс е предвиден на голям терен на бул. "Никола Мушанов" и "Житница". Инвеститорът възлага на английска консултантска компания преброяване в цялото каре между "Житница", "Никола Мушанов" "Акад. Гешов" и "Цар Борис ІІІ" и микросимулация на движението в зоната, за да се види как и дали трафикът ще може да се поеме от прилежащите улици. След направеното проучване на натоварването се предлага изграждането на два подземни подхода от главната улична мрежа към терена, който са имали намерение да усвоят. Тогава се оказва, че е необходимо да бъде разширена ул. "Никола Мушанов". Проучването установява, че без изграждане на двата подхода на посочените места и без разширение на ул. "Никола Мушанов" обектът няма смисъл да се реализира, защото ще бъде трудно достъпен заради задръстванията. Според проекта на литовците в терена на комплекса се предвижда етажен надземен паркинг със 7000 места.
За инж. Недева, Витанов и Топлийски това е правилната схема на работа.
Според проектантите от фирма "Транспро" ООД подходите към "България мол" на бул. "България" са добре направени и са съобразени с крайния етап на изграждане на бул. "Тодор Каблешков".
Сред добрите практики е и тунелният подход към The Moll на бул. "Цариградско шосе". В тази зона възниква друг проблем, напомня инж. Витанов.

Бизнес сградите до The Moll
привличат също много коли и трафикът по локалното на "Цариградско шосе" се увеличава драстично, особено в пиковите часове. И това е така, защото преди изграждането на бизнес сградите не е направено ново проучване за трафика, който те биха генерирали. Инвеститорите на The Moll търсят други решения за достъпа до своя обект, който да улесни клиентите им. Редно е да се изследва как те биха се отразили на движението по бул. "Цариградско шосе".
Сред лошите примери за достъп е магазин на "Кауфланд" на бул. "Тодор Каблешков", заради който е направено кръстовище със светофар, отстоящ на 150 м от този на бул. "Цар Борис III" и на 250 м от светофара на бул. "Бъкстон" - според нормативите това се допуска по изключение, но в случая разликата между норматива и изключението е твърде голяма и "задръстванията" са факт.  Според Наредба 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии минималното разстояние между възлите и кръстовищата в първостепенната улична мрежа е за клас ІА - 1000 м, за клас ІБ - 800 м, за клас ІІ - 400 м(този клас е и бъдещият бул. "Тодор Каблешков" според ОУП), клас ІІІА - 300 м, а ІІІБ - 250 м (клас ІІІ са бул. "Бъкстон", "Христо Ботев", "Патриарх Евтимий"). Явно трафикът не е проучен достатъчно и не е изследвано влиянието на този търговски обект върху двете съседни кръстовища. Като се добави и недобре направената организация на движението, която, вместо да осигури предимство на главния поток от бул. "Цар Борис" към бул. "Бъкстон", го подчинява на потока на влизащите и излизащите автомобили от паркинга на магазина, които определено са много по-малко на брой.
Наличието на такъв голям търговски обект се отразява и на натоварването на кръстовището при бул. "Бъкстон", което много скоро беше реконструирано и би било добре, ако при тази реконструкция бяха разширени с по една лента "гърловините" по бул. "Бъкстон", с което определено щеше да бъде значително подобрена пропусквателната му способност.
Инж. Недева и инж. Витанов повдигнаха още и въпроса за естетиката на градската среда, включително и транспортните надлези и подлези. Те са на мнение, че е редно да има комисия, която да оценява естетическите качества на обектите. Настояват общината да е по-взискателна и да държи на красотата както на сградите, така и на съоръженията на транспортната инфраструктура и общия облик на града, защото инвеститорите следват най-вече своя интерес.
Когато се правят

Подходи от уличната мрежа (входове и изходи)
се изисква представяне на Проект за организация на движението с вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. Той се съгласува в КАТ и Комисията по организация и безопасност на движението в Столичната община, в която влизат поне десетина специалисти. Издава се протокол, който отразява становището на комисията за конкретния обект. Проект за организация на движението се изработва и за

Подземните паркинги и гаражи
Големите бизнес сгради и търговски обекти са задължени да имат паркинги (не се прави изключение и при жилищните). Важно е движението в тях да е организирано, така че маневрите да са възможни.
Оразмерителният автомобил, чрез който се проверяват маневреността в паркингите, е с дължина 4.70 м и широчина 1.75 м, външният радиус на завой е 5.80 м, проходите за движение двупосочно са около 7 м (две ленти по 3.50 м), уточни инж. Топлийски.
По отношение на разполагането на колоните на подземните паркинги много често се изисква проверка на възможността за паркиране. В "Транспро" проверяват тези възможности чрез програмата AUTOТURN (виж схемата), подчерта инж. Топлийски.
Най-голям брой паркоместа са нужни за търговските обекти, следват бизнес центровете и жилищните сгради.
Според инж. Недева и инж. Витанов е необходима промяна в нормативната база, с която да се увеличи броят на паркоместа за обществени и жилищни сгради, особено в централната градска част.

Рампите
При подземни или етажни паркинги влизането и излизането, както и преминаването от ниво към друго също се подчиняват на определени правила. Максималният наклон на откритите рампи е 10% за големите гаражи, за по-малки се допуска 15% наклон. Когато наклонът е 15%, напомни инж. Витанов, е необходимо рампата да се подгрява през зимата или да е покрита. Съществуват два радиуса на вертикалните криви, които следва да се спазват, за да не се удря колата: при вдлъбнати криви - 20 м, при изпъкнали - 15 м. Отводняването на тези рампи е от голямо значение, напомни инж. Витанов.

По други теми
При подходите на улици от висок клас се правят задължително ускорителни и забавителни шлюзове. Вместо да се използват за шлюзове, често те се превръщат в паркинги. Такъв пример са например шлюзовете при бензиностанцията на OMV на бул. "България" в участъка между бул. "Тодор Каблешков" и бул. "Гоце Делчев". По-добрият контрол може да реши този проблем, смятат проектантите.
Тротоарите са пълни с коли. А и самите тротоари често не отговарят на нормативите по отношение на тяхната ширина. Нещо не работи. Има някаква системна грешка. Добре е да се работи по темата за паркингите - етажен паркинг, подземен с платформи с механично повдигане е добро решение не само за жилищните райони, но и бизнес зони и търговски центрове. При някои от тези платформи процесът е напълно автоматизиран, шофьорът не влиза в паркинга.
Милена ВАСИЛЕВА