Инж. Александрова, какво е състоянието на канализационните мрежи в българските населени места?
- При зачестилите обилни валежи това лято много населени места, включително и курорти, бяха под вода. Основната причина в повечето от случаите е нерегулираното изпускане на язовирите, най-вече микроязовири, стопанисвани от частни концесионери. Другата причина за заливане на улиците в населените места е липсата на изградена канализация. Напоследък тенденцията в България и на МОСВ е да се проектира и изгражда приоритетно само битова канализация, което според мен е много голяма грешка, тъй като този диаметър тръби (ф300) не може да поеме по-обилните дъждовни води.
Канализацията трябва да е или смесена, пълна разделна – битова и дъждовна, а в някои случаи и комбинирана. В зависимост от конфигурацията на съответното населено място изборът на схема е строго индивидуален. Освен това при селищата с по-стръмни терени, дори да имат перфектно изградена канализационна система, ако нямат охранителни канавки, попадат външни води от поземления фонд извън регулация. Това е един елемент, който голяма част от ВиК проектантите го пропускат, а и повечето от възложителите – най-вече общини, го пренебрегват, дори и да е включен в проекта. Необходимо е да се изпълнява канавка с параметри съгласно проекта (като ров) в зависимост от особеностите на терена, за да може до известна степен да се прегради достъпът на външни дъждовни води, пръст и кал до населеното място, като поеме и отведе по-голямата част от тях. Проблем е, че ВиК операторите не поддържат канализационната мрежа. Те са в непрекъснат конфликт с общините, тъй като каналите са в прерогативите на водните дружества, а дъждоприемните шахти – на местните власти. В равнинните населени места причина за заливането на канализирани улици е или некачествен проект, или лошо изпълнение. Ако са спазени всички норми за проектиране, би следвало при един проливен дъжд поведението на канализационната мрежа в цялото населено място да е едно и също. По норматив канализацията се оразмерява за 5-минутен интензивен дъжд, ако е над тази норма – би следвало да има известно задържане на вода, но без да стават наводнения. 
 
Смесена или разделна канализация е по-подходяща у нас?
- По принцип разделната канализация е по-скъпа инвестиция и се прилага в по-развитите страни. Моето мнение е, че за нашата страна най-подходяща е смесената битово-дъждовна канализация. Недостатъкът й е, че става известно разреждане на водите, постъпващи в пречиствателната станция, но това е технологично решим проблем.
Предимство на смесената канализация е, че по време на дъжд се промива и съответно се самопочиства. Като инвестиция: диаметърът на тръбата при смесена канализация е аналогичен на диаметъра на дъждовния при разделна (до ф800 - 1000 мм), т.е. при изграждане на разделна канализация имаме в повече битовия тръбопровод (ф300 мм).
При изграждането само на битова канализация, особено в равнинни терени, малкият диаметър на тръбите обуславя утаяване на отпадните води и води до затлачване. В този случай поемането на по-обилни дъждовни води е почти невъзможно и със сигурност създава предпоставки за наводнения, тъй като в канализацията се заустват и води от покриви и плочници, без това да се предвижда в проекта.
Като проектантска фирма с опит ние практикуваме поставяне на напречни дъждоприемни решетки, които да отвеждат водите в долната част на стръмната улица, така че първата порция да не постъпва в канализацията, а директно в приемника.     
За малки населени места не е достатъчно прокарване на канализация само по главната улица, каквато е най-честата практика. Това нерешава проблема с отвеждането на повърхностни води от територията на населеното място.
 
Какви са най-подходящите материали и решения с цел дълготрайност?
- Най-широко използваните в съвременните канализационни системи са гофрирани тръби и гладки (полипропиленови, полиетиленови) или стъклопластови, особено за по-големите диаметри. Произвеждат се и керамични тръби, но те са по-скъпи и още масово не се прилагат. Налице са много компрометирани мрежи, изпълнени с гофрирани тръби – смачкани тръби, разместени в мястото на връзките, което води до течове. Причината за това е лошото качество на тръбите и неспазване на технологията на полагане.
Трябва да се влагат само ново поколение тръби, от доказани производители, които да осигуряват достатъчно висока водоплътност. Проблемът с използването на некачествени тръби за съжаление не може да се контролира от проектантите, тъй като оразмерителните параметри на всички продукти са едни и същи, но качеството им е различно. Всичко зависи от "интереса" на възложителя... При провеждане на обществените поръчки за изпълнители не се изисква от кандидатите да посочват в офертите си кой точно вид продукт ще използват, а чак след сключване на договора им се посочва доставчикът.
 
Какви пречки създава липсата на подземен кадастър?
- Липсата на подземен кадастър силно затруднява рехабилитацията на съществуваща канализационна мрежа. Необходимо е наличие на цифров модел на кадастъра с триизмерни координати на всички комуникации. В общините, където е налице някакъв воден кадастър, той не е пълен – съоръженията са означени само ситуационно, без коти в дълбочина. Пълното заснемане на съществуващата канализация също е затруднено, защото са асфалтирани шахтите и няма достъп до тях. Наскоро в гр. Левски проектирахме подмяна на съществуваща канализационна мрежа и се оказа, че над 50% от съществуващите ревизионни шахти са асфалтирани. Освен, че липсва кадастър в общините, те не разполагат и с екзекутивни чертежи на надлъжните профили на канализиционните мрежи. Това е много сериозен проблем, тъй като не може да се разкопаят всички улици, за да се извърши заснемане. В развитите европейски страни вече се е наложило като стандарт прилагането на данни от електронно-оптични въздушни измервания за създаване на специализиран кадастър на пътна инфраструктура, за откриване на подземни комуникационни мрежи, както и за локализиране на археологически обекти.