Магистралата Калотина – София е най-важната за България

Едва сега започват да се реализират транспортните перспективи и стратегии за валоризиране на стратегическото положение на българската столица, подчерта главният архитект на столицата Петър Диков като представи транспортните приоритети на столицата. Той акцентира върху овладяването и разпределянето на транзитния трафик от страна на четирите основни магистрални отсечки, които влизат в града, в сравнение с решаване на сходни проблеми в Букурещ и Белград.
Магистралата София – Калотина е особено важна за свързването на България със Западна Европа, но нейните отсечки са на различен етап на оценка на въздействието върху околната среда.
Довършването на магистрала Марица продължава коридор 10 , но и тя зависи от магистралата София – Калотина. В момента сръбската страна усилено изгражда тяхната част от Белград до границата със срок на реализация до 2013 г.
Магистрала Хемус има нужда от доказване на ефективността при съвременните условия като връзка между три балкански столици.
Тунелът под Шипка не е стратегически добро решение за България, заяви още арх. Диков. Вместо това с парите за тунела могат да се направи прохода Хаинбоаз на 710 м надморска височина до магистрален габарит. Проблемите при тунела са много повече и от гледна точка на подходите от юг и от север, което още повече ще оскъпи проекта.
Пътят от София до Лом е перфектен от Враца до Лом, но от Ботевград до Мездра не може да бъде завършен като проект. Лом – София – Солун е стара перспектива като транспортна ос.
Необходими са 150 млн. лева за проектиране за столичните транспортни връзки със страната.
Необходимо е спешно да се преосмисли стратегията за развитие на пътната мрежа на България. Държавата спешно трябва да осигури средства за проектиране, за подготовка на пакет за кандидатстване за инфраструктурни проекти, които струват от 2 до 4% от цената на самото строителство. Развитието на кохезията с територията на съседните държави и с Европейския съюз е от ключова важност, подчерта като изводи в заключение арх. Петър Диков.