70% от общата енергийна консумация е в резултат от начина, по който съществуват и функционират градовете ни, като равнището на консумация на енергия е свързано и с плътността на застрояване.
Това заяви арх. Димитър Паскалев от Архитектурно бюро "Архитектоника".

Според него устойчивото бъдеще може да бъде гарантирано чрез намаляване на въглеродните емисии с 20% до 2020 и с 80% до 2050 година, защото именно нарастването на нивата на въглеродния двуокис застрашават живота на Земята.
За съжаление у нас новите енегроефективни сгради са едва 1% от общия сграден фонд и трябва да се мисли в посока обновяването му.

Професор Веселина Троева от катедра "Градоустройство" в Университета за архитектура, строителство и геодезия е на мнение, че в България има достатъчно много специалисти, които познават темата за устойчивото развите и зелените градове.

Един от проблемите според нея обаче е, че се разработват общи устройствени планове и много подробни устройствени планове, но без да се планира ефективно транспортната система, а и пешеходните връзки, които да стимулират този тип придвижване.
Освен това в оценките за въздействие върху околната среда и въобще в нормативната ни уредба отсъства енергийната ефектиност.

"Причината да нямаме успех е липсата на опит в интегрираното планиране.
Необходимо е да се стартира с икономическо и социално обновяване на средата и регионите. Следващата точка за устойчивото планиране е Земята и нейното опазване, включително и за транспортно-комуникационната мрежа, но трябва да си отговорим първо на въпроса кои територии да обновавяме и какво очакваме от тях", заяви още професор Троева.