Тенденциите при градските отпадъчни води се развиват в правилната посока
Само 11 от 27-те столици имат подходяща система за събиране и пречистване на водите, въпреки че стандартите са определени преди повече от 20 години

Последните данни за пречистването на отпадъчните води в Европа показват подобрения в събирането и обработката, въпреки че все още има големи различия между държавите членки, съобщиха от Европейската комисия. Лидерите в тази област, като например Австрия, Германия и Нидерландия до голяма степен постигат минималните стандарти на ЕС за пречистване на отпадъчните води, а няколко други държави ги следват с малка разлика. По-новите държави членки, започнали работа в областта от по-ниско равнище, също са подобрили като цяло събирането и обработката, независимо от по-ниската степен на съответствие. Този напредък е свързан със значителна инвестиционна подкрепа от ЕС, която възлиза на 14.3 милиарда евро за периода 2007-2013 г.
Докладът показва, че преобладаващата част (91 %) от замърсените води от големите градове на ЕС се подлага на по-щателно пречистване, което е значителен напредък по отношение на положението, отразено в предишния доклад (77 %).
Освен това благодарение на по-доброто пречистване на водите и по-редките изхвърляния на необработени канализационни води в околната среда безспорно се подобрява качеството на водите за къпане. В началото на 90-те години само в около 60 % от местата за къпане качеството на водите е било отлично, а днес тази цифра е 78 %.
Съгласно законодателството на ЕС, установено през 1991 г., държавите членки са задължени да разполагат със системи за събиране на отпадъчни води от населени места и трябва да гарантират, че водите, влизащи в системите за събиране, преминават през подходяща "вторична" обработка за отстраняване на замърсителите. Отпадъчните води, които влизат в чувствителни зони (например места за къпане или резервоари за питейна вода) трябва да се подлагат на допълнително по-строго пречистване.
Последният доклад обхваща периода 2009 - 2010 г. Основните констатации в него са:
Събираемостта е на много високо ниво, като 15 държави членки събират 100 % от общото си количество замърсена вода. Всички са запазили или са подобрили предишните си резултати, въпреки че степента на съответствие остава под 30 % в България, Кипър, Естония, Латвия и Словения.
Степента на съответствие за вторично пречистване е 82 %, което е увеличение с 4 пункта спрямо данните в предишния доклад. Съществуват обаче огромни разлики между ЕС-15, където показателите са в диапазона 90-100 %, и ЕС-12, където средната степен на съответствие е 39 %.
Степените на съответствие по отношение на по-строгото пречистване за борба с еутрофизацията и за намаляване на бактериологичното замърсяване, което би могло да се отрази на човешкото здраве, са 77 % като цяло. Държавите членки от ЕС-12 са достигнали средно едва 14 %, а Австрия, Германия, Гърция и Финландия - 100 % изпълнение.
Делът от територията на ЕС, определена като чувствителна зона, се е увеличил с два пункта в сравнение с предишния доклад, и е достигнал почти 75 %. Най-големите увеличения са във Франция и Гърция.
Докладът показва, че преобладаващата част (91 %) от замърсените води от големите градове на ЕС се подлага на по-щателно пречистване, което е значителен напредък по отношение на положението, отразено в предишния доклад (77 %). Но в приложение към доклада, в което се сравнява положението в 27 европейски столици, е изразена загриженост: само 11 от 27-те столици имат подходяща система за събиране и пречистване на водите, въпреки че стандартите са определени преди повече от 20 години.
Директива за пречистването на градските отпадъчни води
Населените места в целия Европейски съюз трябва да събират и пречистват своите отпадъчни води съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води. Непречистените отпадъчни води може да са замърсени с вредни бактерии и вируси и по този начин да представляват риск за общественото здраве. Те съдържат и хранителни вещества, като азот и фосфор, които могат да навредят на пресните води и морската среда, като предизвикват прекомерен растеж на водорасли, възпиращи развитието на други видове - процес, известен като еутрофизация.
В директивата се предвижда биологична обработка на отпадъчни води, наречена "вторично пречистване", а във водосборните райони на особено чувствителните зони - и по-строго пречистване. За държавите членки от ЕС-15 всички сроковете, посочени в директивата, вече са изтекли, но страните от ЕС-12 разполагат с удължени срокове, последният от които изтича през 2018 г.
За прилагането на директивата основна роля играят кохезионните фондове и Европейският фонд за регионално развитие. През 2009 г. 3.5 милиарда евро са отпуснати за инфраструктурни проекти за отпадъчни води, а през 2010 г. - 9.7 милиарда евро, като Полша е получила 3.3 милиарда евро, Румъния - 1.2 милиарда евро, а Унгария - 600 милиона евро. За целия програмен период 2007 - 2013 г. приносът на ЕС към инвестициите в областта на отпадъчните води се изчислява на около 14.3 милиарда евро.
Степените на съответствие са по-високи в случаите, когато разходите са били възстановявани и е бил прилаган принципът "замърсителят плаща". Комисията насърчава спазването на стандартите чрез постоянен диалог и, когато е необходимо, чрез процедури за нарушение, някои от които датират от 1997 г. Процедури за нарушение срещу 10 държави членки все още са в ход.