Проблемът с детските градини и яслите в общината е актуален и е важна тема към днешна дата. Причините за това са няколко: затварянето на детски заведения и придаването им на други функции в края на 90-те поради отрицателната демографска динамика; масово строителство, особено в южните квартали, без обезпечаването на цялата нужна инфраструктура, включително и детски градини и ясли; нарастването на населението в столицата през последните 15 години.

Всичко това води понастоящем до значителен дефицит на места в детските градини и ясли. При последното кандидатстване през 2021 г. около 12 000 хил. деца не са намерили място в общинска детска градина или ясла.

Дори хипотетично изготвената от СО „Програма за строителство на детски градини 2021 - 2023” да бъде реализирана в мащаба и сроковете, които са заложени, и дефицитът се запази в същите стойности (около 12 000 деца), проблемът ще бъде само частично разрешен.

Защо? Не е достатъчно общият брой налични места в детските градини и ясли да съответства на общия брой деца в голям град като София. Местоположението на детето и местоположението на детската градина са ключови. Това е видно дори към днешна дата, тъй като в съществуващата кризисна ситуация има около 1500 незаети места. Тоест, ако бъдат решени само количествените аспекти на проблема, без да се отчетат качествените и пространствени характеристики, то проблемът ще остане.

Какво би трябвало да се направи?

Факторите, определящи дали и къде ще бъде „обслужено” едно дете от детска градина или ясла, са много, но със сигурност един от тях е разпределението на детските заведения по територията и концентрацията на населението в различните части на общината. За да може да бъде предложено едно добро решение, е важно да се направи подробен анализ на съществуващата мрежа от детски градини и ясли, техния капацитет, местоположение и обвързаност с демографските характеристики на заобикалящата ги среда, синхронизация с Наредба №7/22.12.2003 и ОУП. След което да се премине към последващ анализ, който да идентифицира на база различни критерии оптималните пространства за нови сгради или разширения на съществуващи. Подобен подход би засегнал проблема по адекватен начин, задоволявайки нуждите на гражданите с оптимизирано решение и осигурявайки необходимата комфортна среда за децата.

Разрешаването на проблема с дефицита на места в детски градини и ясли не е свързан само с количествените измерения на този проблем - брой деца и брой места. От съществено значение е първо да се анализира капацитетът на съществуващите детски заведения, къде са разположени те, какъв обхват на обслужване имат, колко и кои хора обслужват и т.н.

Три са основните анализирани фактори: капацитет на детската градина или яслата, специфични демографски характеристики, пешеходна достъпност.

Капацитет: Детски градини в партерните етажи без открити пространства ощетяват децата

Капацитетът на детските градини е изчислен на база площта на техния имот, извлечен от кадастралната карта, отчитайки изискванията на Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която задава отношението между брой деца и площта на имота на детските заведения.

В контекста на настоящия анализ и територията на СО се взимат нормите за усвоени жилищни територии, съответно 20 кв.м/дете за яслени групи и 25 кв.м/дете за градински групи. На база на тези изисквания е пресметнат максималният капацитет на всяка съществуваща ясла и детска градина.

Тези нормативи не разглеждат капацитета на сградния фонд, а на дворното пространство. В контекста на детските градини дворното пространство е ключов фактор за оценка на поемния капацитет на даден имот. Настаняването на детски заведения в партери на жилищни и офисни сгради, без да е налично изискваното по наредба дворно място, следва да е само временно решение и да се избягва. Заложените законови изисквания към площта на детските заведения, и особено на дворовете им, целят да осигурят достатъчно дворно пространство за децата, така че да могат да играят на открито. Това е от изключително значение за тяхното физическо и психологическо развитие. Допускането на детски градини в партерните етажи без осигуряване на съответните открити пространства ощетява децата. Поради тази причина в анализа на дефицитите не са разглеждани филиали, намиращи се в жилищни блокове.

Не са взети предвид и частни детски градини, тъй като анализът разглежда хипотеза, в която градът и неговите граждани трябва и могат да бъдат обслужени от общински заведения, запазвайки и правото си на избор за частни. Всички терени биват разглеждани като подходящи както за ясли, така и за детски градини, с цел оптимизация на обслужващата мрежа на база необходимостта на населението в дадения район.

Пешеходен достъп: до 10 мин., до 650 м

Освен капацитета много важен фактор за използваемостта на една детска градина е достъпът до нея. Осигуряването на пешеходен достъп до детската градина е препоръчителният и устойчив подход. За да може или за да предпочете един човек да върви пеша, в повечето случаи границата е 10 мин. или около 650 м. Именно такава граница се залага и в настоящия анализ. Това означава, че детската градина трябва да е в непосредствена близост до ползвателите ѝ. Това не означава непременно да е в същия административен район или дори същия квартал.

Подобен подход е основополагащ за планирането и трябва да бъде в основата и на новата система за оценяване на потенциални терени за нови детски градини. Това осигурява не само удобство и спестява време на родителите, но води и до оптимизация на трафика в града.

Специфични демографски характеристики: всяка жилищна сграда участва с потенциален дял деца

Подробни актуални демографски данни, които са пространствено обвързани, не съществуват. За целта е използван подход, при който данните от ГРАО са обвързани с жилищните сгради от кадастралната карта. Като резултат всяка жилищна сграда получава два атрибута, които са свързани с наличието на деца в две възрастови групи: 0-3 години - яслени групи, 3-6 години - градински групи.

Важно е да се отбележи, че двата атрибута не показват броя деца, а дела на децата в съответната възрастова група за конкретна жилищна сграда. При анализа е допуснато, че само част от общия брой деца биха посещавали детско заведение:
- в групата 0-3 години това са 50% от всички деца поради факта, че яслата е след възраст от 9 месеца и предвид че немалко родители гледат децата си сами до около 2-3-годишна възраст
- в групата 3-6 години това са 90% от всички деца, предвид че не всички родители имат желание да запишат децата си на детска градина.

По този начин за всяка жилищна сграда се определя потенциалния дял деца X, които биха имали нужда от детска градина и/или ясла.

По райони: Най-добре обслужен район е "Надежда", най-зле - "Витоша" и "Банкя"

Анализът на обслужване в определения времеви обхват на пешеходна достъпност не е ограничаван от административните граници на районите или ГЕ. Въпреки това екипът на "Софияплан" пресметна обслужването, което се получава за всеки район, за да се получи по-ясна статистическа информация за обслужването на децата, живеещи в районите, и да бъде резултатът от помощ на районните администрации. Най-добре обслуженият район е "Надежда" с над 93% обслуженост на децата от общата бройка. Следват районите "Младост" с 82%, "Изгрев" с 81% и "Подуяне" с 80%. Най-лошо обслужени са "Банкя" и "Витоша", които са съответно с 21% и 27%.

Повечето жилищни комплекса са добре обслужени с детски градини

Жилищни комплекси (ЖК)

Повечето ЖК са много добре обслужени с детски градини и при 10 мин. пешеходен достъп дори остават с незапълнен капацитет, обслужвайки всички сгради (пример на картите по-надолу). Причината е, че това са добре планирани квартали със заложен предварителен баланс на територията, който има именно за цел да изчисли потенциалното натоварване на територията, включително социалната инфраструктура, и да предвиди необходимите пространства с техния подходящ капацитет и пространствено разположение. Всякакви намеси извън предвидените по план такива, като например изграждане на непредвидени жилищни сгради, могат да нарушат този баланс.

Крайградски селища

Няколко села в северната част на общината са без нито една детска градина и в повечето случаи разчитат на ДГ в гр. Нови Искър. В южната територия са разположени по-големи села, свързани в обща структура, които също не са добре обслужени - Панчарево и Кокаляне, а в Банкя градините са недостатъчно.

В повечето населени места извън София най-често има по една детска градина, която при пешеходна достъпност от 10 мин. може да бъде недостатъчна. Това не означава, че тя няма необходимия количествен капацитет да обслужи всички деца в населеното място. Този случай е много по-специфичен от останалите в компактния град, където гъстотата на населението и застрояването е много по-висока. Именно затова този казус трябва да бъде допълнително анализиран, като се разглеждат различни варианти за достъпност, алтернативни на автомобила. Това, че населеното място е с нискоетажни сгради, не означава, че човек би ходил повече от 10 мин. Важно е да се помисли за алтернативи, като например шатъл/бус, който да обслужва по-далечните къщи, и/или главна велосипедна алея по протежението на населеното място.

Пешеходната инфраструктура също не бива да бъде подценявана. Много често в подобен тип населени места тротоарите липсват или са тесни, хората се придвижват масово с автомобил, а паркирането се случва не в определеното за целта дворно пространство, а пред имота върху тротоара. За да се мотивират хората да ходят повече от 10 мин. пеша, е необходимо да се осигури комфортна и сигурна пешеходна инфраструктура до детската градина.

Център

Голяма част от центъра остава необслужена от детски градини, намиращи се на пешеходно разстояние до обитателите на центъра. Няколкото детски градини, които се намират в центъра, са в неговата периферия и са със сравнително малък капацитет. Прави впечатление, че в рамките на първи градски ринг има само 8 детски градини с общ капацитет около 430 деца при общ брой деца в рамките на ринга 2350. Това е едва 18% обслуженост. Причините за това са, че във времето, когато сградите в центъра са били изграждани, не е било мислено за детски градини, за разлика от училищата. Към днешна дата е много трудно да се обезпечат живеещите в центъра с детски градини, които да отговарят на всички условия, особено тези за дворна площ. За целта е много важно да се направи подробен анализ на центъра, в който да се изследват демографската структура, функционалността на апартаментите, делът на необитаваните жилища, потенциалът на училищните и вътрешните дворове и др.

Нискоетажни квартали

Много малка част от сградите в нискоетажните квартали в компактния град са обслужени. Наблюдават се големи територии, в които няма детски градини или са прекалено недостатъчни - "Горна баня", "Княжево", "Павлово", "Бояна", "Драгалевци", "Симеоново". Тук също може да бъде приложен подходът за крайградските селища от гледна точка на достъпност, въпреки че в някои случаи и количественият капацитет не е достатъчен и има нужда от допълнителни постройки/сгради.

Нови южни квартали

Най-голям е дефицитът на детски градини в т.нар. нови южни квартали. Новоразвиващите се територии с висок инвестиционен интерес като "Кръстова вада", "Малинова долина", "Манастирски ливади", "Витоша", "Хладилника" са почти на 100% необслужени, т.е. няма нито една градина. Населението на повечето от тези квартали вече надхвърля 10 000, а инвестициите и новото строителство на жилищни сгради не спира. Това са териториите, заради които градът истински се задъхва откъм социална инфраструктура. С построяването на всяка нова сграда се създават предпоставки за нови необслужени от детска градина деца. Данните показват, че към момента в гореизброените квартали има близо 2350 деца, които се равняват на 2350 необслужени деца, или 10 нови средно големи градини. Немалко от тези деца все пак биват записвани в детска градина, но такава извън границите на кварталите, което води до претоварване на съседните квартали и генериране на допълнителен трафик.

За ефективното управление на ресурсите и територията са необходими много и богати данни

Нашата цел е да покажем определена логика при анализ на територията и съответно обективен подход при нейното управление.

Както беше споменато в самото начало, заключенията от анализа трябва да се вземат като показатели за полезността на подхода, а не непременно за дефицит на обслужване в конкретна територия. При наличието на точни и достоверни данни за населението и особено за неговата демографска структура, би могло да се направи реалистично заключение за всяка част на територията. Настоящият анализ цели да покаже подход, а не липси.

Той недвусмислено доказва, че за ефективното и справедливо управление на ресурсите, включително територията, е необходимо използването на много и богати данни, както и въвеждането на технологични инструменти за работа с тях. Описаният тук проект е много малка част от концепцията за параметрично планиране. Това е проект, стартиран от ОП „Софияплан“ като предложение за подхода при актуализацията на ОУП на Столичната община.

Параметричното планиране е подход за планиране, при който всички елементи на плана, както входните параметри, така и получените устройствени показатели, се обвързват в обща логическа система на взаимозависимости. Този подход на планиране може да се формализира и съответно да бъде автоматизиран с разработване на софтуерен инструмент. Целта на подхода е да предложи на експертите и обществото инструмент, който е чувствителен и адаптивен към качествата на средата.

Планирането на социална инфраструктура - детски градини, изисква анализ и интерпретация на данните

Конкретните изводи, които можем да направим от представеното изследване, са следните:

- Когато се планират нови детски градини, подробно да бъдат изследвани демографските характеристики в дадената територия, достъпността, както и влиянието на съседни детски градини.

- Обвързване на социалната инфраструктура с жилищната динамика и устройствените планове - ОУП, ПУП, издадени разрешения за строеж, визи за проектиране и пр. Не е редно там, където територията е вече обслужена от детска градина, чийто капацитет е запълнен и няма място за нейното разширяване или изграждането на нова градина, да се издават разрешения за строеж за нови жилищни сгради. Прилагането на координирана жилищна, инвестиционна, регулаторна и социална политика е ключово за постигането на качествена среда.

- Необходимо е да се направят допълнителни анализи и да се подходи персонално към отделните типове квартали и населени места, така че да се намери оптимално и устойчиво решение.

Вижте пълния текст на доклада на страницата на Софияплан

Вижте статията в дигитален формат в брой 1/2022 на списание ГРАДЪТ