Сгради

През призмата на ценността се избират методите за опазване, възстановяване, реставрация

Споделяне

Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столичната община

Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столичната община

Сигурност на обитаване, сеизмична безопасност при възстановяване на сградите паметници на културата и политиката на Столичната община

Нашата философия винаги е била да се осигури целево защита там, където има най-голяма нужда. Водени от тези съображения, преди няколко години успешно инсталирахме подземна сеизмична защита на храма - кръстител на града "Св. София". В хода на изпълнението на проекта бяха проведени спасителни проучвания около сградата и беше изграден наново подземен обект на "Топлофикация". Специална укрепена конструкция бе изработена за трасето на ул. "Вашингтон" в района на Западна порта на Сердика. Най-забележителни от технологична гледна точка бяха работите по реставрацията на "Лъвов мост", където тунелът на метрото се намира непосредствено под моста и съжителстват структури от няколко епохи, а двадесеттонната стъпка на римския пост бе успешно извадена на кота нула. Ще подкрепим организационно и инсталирането на сеизмична защита на храм-паметника "Св. Ал. Невски".

Програма "Културно наследство" в столицата

Акцентът на програмата винаги е бил частни културни ценности. Идеята е да се подпомогнат собствениците им както административно, така и финансово - за дейностите по проектирането. Убедени сме, че по програма "Красива България" този приоритет също трябва да бъде подсилен. Общественият интерес диктува запазването на историческите сгради в оригинален вид и обществото е редно да инвестира в това. Освен това смятаме, че освен освобождаването от данък сгради за културни ценности, използвани за жилищни нужди, такива облекчения трябва да се предвидят и в други случаи - когато ценността е с обществено предназначение, например офиси, търговски обекти и т.н.

Положителният опит в чужбина

Най-ценни се явяват случаите, когато е постигнат разумен компромис между частния и обществения интерес, например в случая с най-стария квартал на Париж - "Маре", където срещу дългосрочно ползване общината реставрира и поддържа частни обекти. В българското законодателство e разумно да бъдат прокарани такива възможности, например при следващ голям ремонт на закона за културното наследство. И отново да подчертаем - повече стимули в програми като "Красива България". Трябва да се разширят и данъчните облекчения за такива собственици, които добросъвестно полагат грижи.

Намесите на впечатляващи проекти са възможни, като тя зависи пряко от конкретната сграда и проект. В Ротердам става дума за редица от съседни сгради с на практика еднакъв стил на фасадите, които запазват обемно-пространствените си параметри без промяна. Една от тях частично заменя традиционните тухли със стъклени с резултат, подобен на арт инсталация, но съхраняващ убедително духа на оригинала. Ефектът е изцяло положителен. Норман Фостър е всепризнат авторитет по намеси в големи обществени исторически сгради. Проекти като този за музея "Прадо" в Мадрид или шедьовърът му - вътрешният двор на Националната галерия във Вашингтон, дворът на Британския музей и редица други са несъмнени шедьоври на съвременната архитектура. Забележителни са интериорните му решения. Това, което особено ми допада в стила му, е огромното уважение към оригиналните стари фасади и пестеливото им допълване. Други автори наблягат твърде много на добавените съвременни елементи, които след това обезличават възприемането на оригинала. Куполите на "Ларгото" в София също са в духа на неговата работа по света.

Нормативната база и допустимата намеса

За съжаление много от сградите нямат изработени специфични предписания и това затруднява намесите, включително и реставрацията им. В София екипът на арх. Здравков работи за това за централната зона, историческия център, да е ясно всичко в големи подробности. Бих казал, че е нужен национален проект за изработване или осъвременяване на специфичните изисквания към всяка историческа сграда и към ансамблите от тях. Нуждаем се и от сериозна актуализация на списъците - повечето от обектите от голямата кампания по отписване от 2004 г. трябва да бъдат върнати обратно, трябва да се добавят редица сгради, които по едни или други съображения не са били включени.

Добри примери за възстановяване и в България

И двата обекта, за които споменахте в нашия разговор - Балабановата къща в Пловдив и Централния дом на архитекта, са чудесни примери за това, че ние можем да възстановяваме и опазваме такива знакови обекти в българските условия. Водещият принцип е един - да се изследва ценността на сградата (архитектурна, историческа) и през призмата на ценността да се изберат методите за опазване, възстановяване, реставрация. Например, ако има оригинални интериори, те задължително трябва да се съхраняват. При историческите ценности трябва да се пази всяко нещо, което пряко произхожда от съответната епоха и събития, включително и по-нетрайни елементи на интериора и обзавеждането. Допустимо е оригиналите да бъдат прибрани и заменени с точни копия, когато се касае за податливи на износване материали. Понякога се налагат много трудни решения - посещавал съм уникален проект в САЩ, където цели исторически сгради се "опаковат" и вдигат с кран, за да се осигури отдолу стабилна платформа със специфична изолация, сеизмична защита и т.н. - само защото оригиналната, често дървена, сграда е принадлежала на конкретна видна личност и преизграждането би компрометирало духа на мястото. В други случаи обаче преизгражданията в оригинален вид са допустими. Универсална формула няма, проектантите трябва да се водят по ценността. В София вече има редица много успешни примери от последните години.

Пълният текст - в брой 1 на сп. ГРАДЪТ

Обратно нагоре ↑