Грижата за културното наследство, което формира облика в централната част на морската столица, е акцент в политиката на община Варна.

През последните години местната власт, държавата, дори и Българската православна църква инвестираха във възстановяването и фасадните реставрации на знакови обществени сгради като Юнашкия салон, Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, Дома на флота, Матроския клуб, православния храм „Света Петка“.

В момента се реализират мерки за енергийна ефективност на сградата на ОД на МВР във Варна и се извършва ремонт на покрива и позлатяване на куполите на катедралния храм „Свето Успение Богородично“. Предстои обновяване на филиала на варненския театър, на музея „Георги Велчев“, както и ремонт на покрива на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Реализирането на всеки такъв проект за сграда с публични функции, освен че разкрасява лицето на морската столица, е като хвърлена ръкавица към частните инвеститори по отношение на възстановяването и реставрацията на частните жилищни и търговски имоти от регистъра на културното наследство. Удоволствие е да се работи с варненските собственици на културни ценности, особено когато тяхната цел е да се възстанови и съхрани автентичният вид на старата архитектура.

Заедно с частни лица община Варна е съсобственик на няколко жилищно-търговски сгради със статут на недвижими културни ценности. Надявам се до година-две да се види ефектът от съвместните ни усилия по възстановяването на обектите, които в момента са в начален етап по изготвянето на инвестиционни проекти за ремонт и реставрация.

Към този момент общинските служители са дали предписания за възстановяване и реставрация на повече от 160 сгради, принадлежащи към културното наследство на Варна, като в това число са включени предимно частни имоти с жилищно или търговско предназначение. Собствениците непрестанно получават консултации и насоки от експертите по културно наследство в община Варна.

Общината оказва съдействие за реализация на различни проекти – например за инициативите на сдружение „Таляна“,

чиято цел е да се направи културното наследство по-разбираемо и ценено от гражданите и да подпомогне процесите по неговото опазване и популяризиране.

Местната власт осъществява съвместни проекти с Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ за извършване на архитектурно заснемане и обследване на структурата на сгради – недвижими културни ценности.

Община Варна инициира проучване за нагласите на варненци по отношение на съдбата на т.нар. „Дупка“ в центъра на града – това е един терен между бул. „Княз Борис I“ и улиците „Княз Александър Батенберг“, „Воден“ и „Архимандрит Филарет“. Пространството, в което са разкрити археологически културни ценности, е отправна точка от пешеходната зона на Варна към Приморския парк, Римските терми, пристанището, градски музеи, археологически обекти и обществени пространства и се намира в сърцето на стария град. Инициативата имаше за цел да провокира интереса и ангажираността на варненци и едновременно с това да се намери точната функция на зоната съобразно обществения интерес.

Нормативната база и възстановяване на паметниците на културата

Наблюденията ми от практиката показват, че границите по отношение на намесите, които могат да се правят при възстановяване на културните ценности, са твърде неясни в представите на собствениците. Поради това понякога ставаме свидетели на самоинициативи и на нерегламентирани ремонти.

Допустимите намеси за всяка културна ценност, независимо от категоризацията ѝ, би трябвало да се определят с режимите за опазването ѝ, които задължително се изготвят при предоставянето на статута на сградата. И тук идва големият проблем за Варна – списъкът на недвижимото културно наследство все още не е актуализиран, поради което сградите, които притежават режими за опазване в морската столица, се броят на пръстите на едната ми ръка.

Във Варна имаме дадени указания за аварийно временно укрепване по чл. 72 от ЗКН за над 160 сгради. Кметът е издал заповеди, с които е задължил собствениците на 43 недвижими културни ценности да извършат за тяхна сметка необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. За три обекта е предвидена възможност за демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни.

По отношение на културното наследство критериите за избор на правилния подход за възстановяване на сградата трябва да са два – любов към миналото и автентичност. Подходът за възстановяване на всяка недвижима културна ценност е индивидуален в зависимост от неговите специфични ценностни характеристики, техническо състояние и изисквания към съвременната функция.

Пълният текст - в брой 1 на сп. ГРАДЪТ