В каква степен проектът Gate Garden отразява концепцията за устойчиво развитие и ефективно оползотворяване на сезонния трафик по Черноморието?

Проектът определено е свързан и с тези два аспекта. Въпреки желанието ни за равномерно целогодишно натоварване на инфраструктурата трафикът на двете ни летища е все още предимно сезонен, концентриран в летните месеци. Екипът ни („Фрапорт Туин Стар“ разполага с опитни архитекти и инженери) внимателно проучи пиковите натоварвания на зона „Заминаващи“ през лятото и на дневна база, за да потвърди приложимостта на концепцията. Предвид обстоятелството, че големите пикове не са в най-горещите часове на деня, реализацията на проектите е напълно приложима.

От друга страна, концепцията за открити зони, които не изискват климатизация и отопление през зимата, предлага значително намаление на разходите за поддръжка и енергия. В допълнение, тяхната строителна стойност и съответните емисии от производство на строителни материали, транспорт и изграждане са по-малки от тези, които биха били нужни за затворени пространства със същите оперативни функции, което прави проекта изключително устойчив.

Кои бяха основните архитектурни и конструктивни предизвикателства при изграждането на откритата бординг зона и как се гарантират комфортът и сигурността на пътниците в открито пространство?

Въпреки че следват една концепция, поради спецификите на двете летища проектите се различават един от друг. Във Варна разполагахме с по-малки площи, но използвахме даденостите на терена и успяхме да създадем 2 нива и амфитеатрално усещане. Освен това долното ниво предлага естествена сянка и защита от дъжд. Разбира се, всичко това бе свързано с по-сериозни конструкции и предизвикателства поради строителството през зимния период и кратките срокове за изпълнение.

В Бургас територията е значително по-голяма и имаме налично озеленяване – дървета на възраст повече от 30 години - които дават усещане за парково пространство. Там всичко е на едно ниво.

На двете летища съоръженията предлагат не само приятно открито пространство, но и директна визуална връзка с активните авиационни дейности на перона - динамика, която рядко се усеща от пътниците на други летища.

Какви са следващите стъпки в развитието на летище Варна/Бургас като цяло – планират ли се нови разширения, технологични иновации или допълнителни удобства за пътниците?

За съжаление, през последните години трафикът на двете летища не бележи желаното от нас възстановяване и ръст. Затова през следващите 5 години не се предвиждат разширения на терминалите. Но, от друга страна, екипът на „Фрапорт Туин Стар“ следи развитието на технологиите и иновациите в обслужването на пътници и летищните оперативни дейности. Проучваме подобрения на база ИТ технологии и заедно с нашите търговски партньори сме в постоянно търсене на възможности за подобряване на обслужването и клиентското изживяване, които имат пътниците, на нашите летища.

Как проектът Gate Garden променя преживяването на пътниците и начина, по който летището комуникира със своята идентичност и атмосфера – може ли да се каже, че това е своеобразна „визитна картичка“ на Варна пред света?

Нямам точен отговор на този въпрос. Но усещането ми е, че двете градини остават като приятен спомен от една почивка на българското Черноморие и са пространства, с които двете морски летища могат да се гордеят, тъй като няма подобен аналог в Европа.

Как се вписва Gate Garden в по-широката визия за развитие на летищната инфраструктура по българското Черноморие – има ли потенциал този модел да бъде приложен и на други летища в страната?

За нашето Черноморие две международни летища са абсолютно достатъчни. Но концепцията за открито озеленено пространство и търговска зона, позволяващи на пътниците визуална връзка с оперативните дейности на летището, би следвало да е приложима и за другите летища в страната. Климатичните условия го позволяват.

Какви са очакванията ви за въздействието на проекта върху имиджа на Варна като туристическа и бизнес дестинация – може ли модернизацията на летището да се превърне в катализатор за нови инвестиции и партньорства в региона?

Доброто обслужване, приятните преживявания и уникалността определено правят добро впечатление. Ако не катализатор, доброто впечатление може да бъде една допълнителна причина инвеститорите да погледнат към региона.

Как проведената рехабилитация на пистата и инфраструктурата на летище Бургас се вписва в цялостната визия за неговата модернизация и дългосрочно развитие?

Рехабилитацията, на практика реконструкция, на пистата на летище Бургас е съвсем различен проект. С приблизително 100 млн. лева инвестиция основното съоръжение за едно летище - пистата, ще бъде приведено към всички съвременни стандарти за безопасност и ще осигурява непрекъснато опериране през натоварените летни месеци и продължаване на по-нататъшното увеличение на целогодишния трафик и свързаността на аеропорта.

Какви са очакванията към модернизацията по отношение на летния туристически сезон – как тя ще повлияе на капацитета, удобствата за пътниците и работата с туристическия сектор?

Опитът от Варна – след реконструкцията на пистата и пътници, и авиолинии, и туроператори изразяваха задоволство от постигнатото и оценяваха високо направеното от „Фрапорт Туин Стар“.

Какви мерки за качество, сигурност и поддръжка са заложени в проекта и какви изводи бихте споделили за бъдещи инфраструктурни модернизации от подобен мащаб?

Качественото изпълнение на едно съоръжение в летателното поле е от изключително значение за безопасното опериране на летището. Постигането му започва още от процеса на първоначално планиране на проекта – избор на концепция както за техническите параметри на съоръженията, така и за договорната/правната среда, дефинираща отговорностите между различните участници в строителството. При разработката на концептуални варианти за по-големите ни проекти използваме опита на специалисти от „Фрапорт“ групата и в чести случаи на международни консултанти. В следващите етапи на проектиране се включват и реномирани български проектантски бюра.

Включването на всички заинтересовани страни в процеса на планиране и проектиране е много важно. Това са както оперативните служби на летищата, така и колегите от ГД ГВА и ДП РВД. Те разполагат със специалисти с богат опит и технически познания в своите области на компетентност. На практика с тях работим не просто като с контролиращи органи, а като с партньори, защото сигурността и безопасността в авиацията са наши общи цели.

За фазата на изпълнение - с годините установихме, че за по-мащабни строителни дейности най-подходящи са международно признатите договори на ФИДИК. Работим предимно с Червената книга, защото тя се хармонизира най-удобно с българското законодателство, а в същото време предлага по-голям контрол върху планирането и  последващото изпълнение на строителните дейности, който се упражнява от ФИДИК инженера. При нас тази роля е в допълнение на строителния надзор.

Вижте статията в брой 6/2025 на списание ГРАДЪТ