арх. Христо Станкушев

Вижте cтaтиятa в бpoй 4/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Христо Станкушев е архитект, живеещ и работещ в София. Основател и управител на "7561 архитекти", както и съосновател на студио за архитектура и дизайн dontDIY. Заедно със Светослав Мичев и Стефан Минков е основател и на мебелния бранд Almost, а с Максим Мокдад на архитектурно и дизайн студио Design Aid Bureau. Съосновател на Сдружение "Фрагмент", Асоциация "Топлоцентрала", Лаборатория За Градско Развитие и "Екипът на София". През годините Христо е печелил редица награди, бил е лектор в множество  архитектурни форуми, а проектите му са публикувани по света в медии като Wallpaper*, Frame, dezeen, A10 и Bravacasa. Преподавател в катедра “Жилищни сгради” в УАСГ. Основен фокус на работата му е стремежът към достигане на полезност посредством споделено познание.

Водеща снимка: Къща за наблюдение, с. Медовина, 2015 г., I/ O архитекти, © АСЕН ЕМИЛОВ

Динамиката на прехода през последните 35 години рядко оставя възможности за авторефлексия и картиране на процесите и постиженията в повечето сфери на живота в България. Архитектурата и строителството не правят разлика предвид бедните години на 90-те, растежа от началото на века и кризата на 2009 г., както и последвалия бум до глобалната ковид криза от 2020 г. Големият обем разнообразни проекти и бурното развитие на градовете обаче дават добра основа да бъде направен ретроспективен преглед и анализ с опит да потърсим отговор на въпроса “Каква е съвременната българска къща”.

Може би лесно можем да си представим какво е традиционната къща от Възраждането, Сецесиона или Модернизма между войните, да определим характерните ѝ елементи, както и духа на времето, в което са живели нейните обитатели. Тези архетипни образи са дълбоко запечатани в съзнанието ни, живеем сред тях и можем да оценяваме всяка съвременна реализация в сравнение с тях. С какво обаче е характерна новата еднофамилна сграда в България - с това, че е “разчупена, изчистена и раздвижена” или пък, че носи “уют” и гарантира “енергоефективност”, опитвайки се същевременно да избяга от всякакви аналогии с тоталитарния период? Макар и повечето от изброените твърдения да са верни, те не дават ясна картина за образа и езика на къщата, не помагат да бъде лесно разпозната и дешифрирана архитектурата ѝ, както и да бъде позиционирана времево и териториално в локален и международен контекст. 

На какво се дължи това?

Слабата разпознаваемост на съвременната българска архитектура може да бъде разгледана в контекста на държавата или в сравнение с международни етаблирани примери. В рамките на България се провеждат ежегодно редица конкурси с безброй категории, които дават възможност голямо количество проекти да бъдат отличени, което безспорно помага за видимостта на архитекти, строители и инвеститори. От друга страна обаче, това прави трудно отсяването на наистина качествените проекти и налагането на цялостна архитектурна линия пред широката общественост. Трудно бихме могли да дефинираме и хомогенни критерии при журиране, наложени устойчиво през годините. В резултат на това, донякъде парадоксално, всеки и никой не може да претендира, че е отличен или че неговата награда е с повече тежест от друга. 

Тук в помощ идва международното етаблиране през награди и публикации в утвърдени надпревари и издания. От една страна, това е ежегодната селекция от проекти за наградите "Мис ван дер Рое" на Европейския съюз, започнала 2001 година, а от друга, публикации в престижни медии като ArchDaily, Dezeen или Wallpaper. По този начин откриваме сравнително скромно българско присъствие на фона на съседни държави като Румъния, Гърция или Сърбия, та дори в последните години и Албания. Логично можем да заключим, че международната архитектурна общност трудно различава специфичния характер на съвременната българска къща или пък не оценява високо реализациите ни. Макар и да могат да бъдат търсени и други причини за това като слабата медийна свързаност, упадъка на архитектурната критика у нас, а и в световен мащаб, традиционните динамики център-периферия в Европа или пък релативно ниското качество на строителство, то нека насочим вниманието си към това, което е изцяло в наш контрол - проблема на локалната идентичност на новата еднофамилна сграда.