Водеща илюстрация: Първоначална концепция за кулинарна кула с използването на метална конструкция и видими тухли, всяка от която произведена с индивидуален надпис/лого на този, който е поръчал, съфинансирайки изграждането на новото съоръжение

Автор: Нели Давчева, студент 4 курс в Архитектурен факултет, Университет по архитектура строителство и геодезия

Кокетният германски град Десау всяко лято събира студенти по архитектура от цял свят, предоставяйки им възможността в автентичната среда на школата "Баухаус" да получат и покажат умения, свързани с реални задачи, в опазването на културното наследство.

Лекциите, упражненията и работилниците се провеждат в ателиетата на сградата (Bauhaus Building), проектирана лично от Валтер Гропиус през 1925 г., както и в парка около “Къщите на майсторите” (Masters’ Houses), обитавани в златния период на движението "Баухаус" от визионери като Ханес Майер, Лудвиг Мис ван дер Рое, Василий Кандински, Пол Клее, Ласло Мохоли-Над, Лионел Феинингер, Оскар Шлемер и Георг Мухе. Всички тези сгради са сами по себе си автентични шедьоври на модернизма, проектирани с иновативни за времето си архитектурни концепции и строителни технологии, и отдавна са в списъка на ЮНЕСКО за обекти от световно значение.

Имах удоволствието в рамките на това лято да бъда избрана за един от осемте участници в Dessau Summer School и винаги ще пазя в сърцето си парченца от цветна Бразилия, динамична Америка, жарка Индия, традиционен Китай и гостоприемна Албания, с чиито представители деляхме един покрив, едни ателиета и екипно работихме по една обща задача. Между работните вечери си крадяхме залези, озаряващи стъклената фасада на Bauhaus Building, тихо се разхождахме по килим от борови иглички между сградите в Masters’ Houses и неусетно се превръщахме в едно голямо семейство.

Първоначална концепция за кулинарна кула с използването на метална конструкция и видими тухли, всяка от която произведена с индивидуален надпис/лого на този, който е поръчал, съфинансирайки изграждането на новото съоръжение

Програмата предостави възможност в рамките на 40 дни да изготвим предложения за пространства, които биха подпомогнали проблемен квартал в центъра на Берлин.

Посетихме германската столица и самия квaртал „Вединг“ (Wedding), проведохме анкети, направихме задълбочено проучване както за града, квартала и историческото му наследство, така и си подарихме време да се потопим в културата и пулса на мястото. Нашите ментори - германски архитекти и преподаватели, предварително бяха дефинирали място, по което разработихме обща проектна концепция, но също и оставиха всеки от нас да намери конкретна ниша в градската среда, което да го провокира и да даде възможност за лична идея в решаване на общия проблем.

Разположен в северозападната част на централен Берлин, квартал „Вединг“, върху който бе фокусът на тазгодишното архитектурно училище, е един от най-старите, автентични и гордеещи се със своята мултикултурност райони на града. Кварталът е успял да запази своя суров и непретенциозен чар. Той е истински „културен фюжън“, в който поколения имигранти от цял свят трайно са пуснали корени и са формирали уникалната му идентичност. Тук кулинарното разнообразие не е просто модерна ресторантьорска прищявка, а ритъм на ежедневието. Районът предлага едни от най-вкусните и автентични кухни от цял свят, които могат да се открият в пъстрата германска столица. Тези традиции често остават прикрити зад прозорците на домакинствата и семейните ресторанти. За да се оползотвори пълноценно това мултикултурно богатство, кварталът се нуждае от пространство, където хората могат да се събират, да общуват и активно да споделят житейския си опит и обширните си кулинарни познания.

Окончателната концепция за кулинарната кула - план-ситуация, фасада и детайл от макет

Този кулинарен комплекс изпълнява напълно 5-те принципа на Ян Геел за съвременния град

(Геел, 2010, „Градове за хората“), както и резонира напълно с концепции като тази на арх. Петър Петров (Петров Петър, „Реконструкция на градските пространства“, 2026).

В контекста на концепцията на Геел за „палеца“, олицетворяващ човешкия мащаб, са организирани по вертикала и хоризонтала открити и закрити зони с добра визуална връзка между тях.

„Показалецът“, указващ посока и приоритет на движението в проекта, е очертан в ясно дефинирана и задължителна вертикална комуникация и свободна, предлагаща избор хоризонтална плоскост.

За „средния“ пръст, отговарящ на оживените партери, са детерминирани границите на кулата чрез отворена градина в партера, която помага на новото съоръжение логично и естествено да се интегрира в контекста. Зоната за хранене е изцяло изнесена на нивото на тротоара под кинетичен балон и носи усещане за смирение, заземяване, равнопоставеност.

„Безименният пръст“, олицетворяващ комфорта на обитаване, е постигнат, като всяка зона в комплекса приютява различни динамики, активности и посетители, което позволява на всеки да успее да намери своя „кът“.

„Кутрето“, фокусиращо вниманието върху безопасността в един град, е постигнато с откровена отвореност и гостоприемство на кулинарната кула, разчитащо на постулатите на „синята планета“, където съжителството на няколко поколения едновременно по естествен път контролира мира и добруването на мястото и същевременно предлага най-истинското общуване и обмяна на знания и умения.

В комплекса се очаква с еднаква охота да пребивават и възрастни, и млади, и опитни готвачи, и неопитни домакини, малки и големи любопитковци, което не просто създава здрави общности, а изгражда най-устойчивата междукултурна и междупоколенческа връзка, фундамент за социална и религиозна толерантност.

В търсене на най-естественото и хуманно решение на един реален проблематичен берлински район неусетно се изтърколиха 6-те седмици, но те добавиха към моето семейство още 7 прекрасни бъдещи архитекти, разпръснати на 4 континента, завинаги свързани от наученото в сградата на Гропиус и със сърца, изпълнени с модернизъм.

Използвана литература: Геел, Я., „Градове за хората“, 2010, „Жанет 45“, Пловдив; Петров, П., „Реконструкция на градските пространства“, 2026, НБУ, София