Водеща илюстрация: Първоначална концепция за кулинарна кула с използването на метална конструкция и видими тухли, всяка от която произведена с индивидуален надпис/лого на този, който е поръчал, съфинансирайки изграждането на новото съоръжение
Автор: Нели Давчева, студент 4 курс в Архитектурен факултет, Университет по архитектура строителство и геодезия
Кокетният германски град Десау всяко лято събира студенти по архитектура от цял свят, предоставяйки им възможността в автентичната среда на школата "Баухаус" да получат и покажат умения, свързани с реални задачи, в опазването на културното наследство.
Лекциите, упражненията и работилниците се провеждат в ателиетата на сградата (Bauhaus Building), проектирана лично от Валтер Гропиус през 1925 г., както и в парка около “Къщите на майсторите” (Masters’ Houses), обитавани в златния период на движението "Баухаус" от визионери като Ханес Майер, Лудвиг Мис ван дер Рое, Василий Кандински, Пол Клее, Ласло Мохоли-Над, Лионел Феинингер, Оскар Шлемер и Георг Мухе. Всички тези сгради са сами по себе си автентични шедьоври на модернизма, проектирани с иновативни за времето си архитектурни концепции и строителни технологии, и отдавна са в списъка на ЮНЕСКО за обекти от световно значение.
Имах удоволствието в рамките на това лято да бъда избрана за един от осемте участници в Dessau Summer School и винаги ще пазя в сърцето си парченца от цветна Бразилия, динамична Америка, жарка Индия, традиционен Китай и гостоприемна Албания, с чиито представители деляхме един покрив, едни ателиета и екипно работихме по една обща задача. Между работните вечери си крадяхме залези, озаряващи стъклената фасада на Bauhaus Building, тихо се разхождахме по килим от борови иглички между сградите в Masters’ Houses и неусетно се превръщахме в едно голямо семейство.
Първоначална концепция за кулинарна кула с използването на метална конструкция и видими тухли, всяка от която произведена с индивидуален надпис/лого на този, който е поръчал, съфинансирайки изграждането на новото съоръжение
Програмата предостави възможност в рамките на 40 дни да изготвим предложения за пространства, които биха подпомогнали проблемен квартал в центъра на Берлин.
Посетихме германската столица и самия квaртал „Вединг“ (Wedding), проведохме анкети, направихме задълбочено проучване както за града, квартала и историческото му наследство, така и си подарихме време да се потопим в културата и пулса на мястото. Нашите ментори - германски архитекти и преподаватели, предварително бяха дефинирали място, по което разработихме обща проектна концепция, но също и оставиха всеки от нас да намери конкретна ниша в градската среда, което да го провокира и да даде възможност за лична идея в решаване на общия проблем.
Разположен в северозападната част на централен Берлин, квартал „Вединг“, върху който бе фокусът на тазгодишното архитектурно училище, е един от най-старите, автентични и гордеещи се със своята мултикултурност райони на града. Кварталът е успял да запази своя суров и непретенциозен чар. Той е истински „културен фюжън“, в който поколения имигранти от цял свят трайно са пуснали корени и са формирали уникалната му идентичност. Тук кулинарното разнообразие не е просто модерна ресторантьорска прищявка, а ритъм на ежедневието. Районът предлага едни от най-вкусните и автентични кухни от цял свят, които могат да се открият в пъстрата германска столица. Тези традиции често остават прикрити зад прозорците на домакинствата и семейните ресторанти. За да се оползотвори пълноценно това мултикултурно богатство, кварталът се нуждае от пространство, където хората могат да се събират, да общуват и активно да споделят житейския си опит и обширните си кулинарни познания.
Историята на берлинския квартал „Вединг“ започва още през XIII век,
когато на брега на река Панке възниква малко селище, кръстено на рицаря Рудолф фон Вединге. Селото обаче е напуснато бързо и в продължение на векове земята остава главно използвана за земеделие и лов. През XVIII век районът придобива нова популярност около минералните си извори (днешния район Gesundbrunnen), превръщайки се за кратко в място за развлечение и отдих на берлинчани.
Истинския си облик „Вединг“ изгражда през втората половина на XIX век с бурна индустриализация. Построени са мащабни фабрики (включително на фармацевтичния гигант Schering) и хиляди характерни берлински жилищни блокове с вътрешни дворове (Mietskasernen), които да подслонят прииждащите работници.
След Втората световна война „Вединг“ попада във френския окупационен сектор на Западен Берлин. Берлинската стена минава директно по южната му граница на улица Bernauer Straße — именно там се разиграват едни от най-драматичните бягства през прозорците на сградите, както и изкопаването на известните подземни тунели за бягство към Запада.
След падането на Стената и обединението на Берлин „Вединг“ запазва своя характерен промишлен и работнически облик. Вълните от имиграция (особено от Турция и Близкия изток) го превръщат в изключително колоритно, мултикултурно място.
През последните десетилетия кварталът изживява плавен преход — бившите фабрики се превръщат в арт ателиета, независими галерии и споделени пространства, а паркове като Volkspark Rehberge предлагат зелено убежище в градската среда. За разлика от съседните модернизирани квартали, „Вединг“ продължава да пази своя автентичен суров дух.
Локации с намеси
Архитектурната концепция на проекта е динамичен обществен център, предназначен за междукултурен обмен.
Сърцето на комплекса е вертикален обем с адаптивни и мултифункционални пространства. Кулата съдържа етажи с оборудвани кухни и учебни зали, разделени от няколко открити градини с различни растителност и динамика. Различната функционалност на етажите диктуват материалът на фасадите, отвореността към света, бризът от река Панке. Конструкцията на тази малка експериментална кула е стоманена и видима, за да напомня на посетителите за духа на някога работническия квартал. Отвори в плочите между учебните кабинети и градините позволяват на любопитните ученици да виждат нагледно продуктите, нужни за приготвяне на дадено ястие. До кулинарната кула се обособява пространство за неформално общуване, споделяне и рекреация, част от тях покрити с надуваем балон. Гъвкавият пневматичен павилион служи като „всекидневна“ на квартала и същевременно регулира температурата в двора без използването на механични устройства.
Вярвам, че с позитивен пример и правилна посока този конфликтен квартал може да се превърне в гостоприемен оазис за всеки турист, търсещ по-нестандартно преживяване в Берлин. Архитектурната триада на двора се допълва от съществуващия на имота бар – важен елемент от утвърдената социална среда на квартала. Макар структурата и основната му функция да остават напълно непроменени, ролята му в рамките на обекта плавно ще претърпи метаморфоза посредством новите елементи, осигуряващи гъвкави обеми и разнообразни функции. Тази динамика гарантира непрекъснато оживление в двора, свързвайки обичания от квартала нощен живот с новосъздадената общност и активности през деня.
Окончателната концепция за кулинарната кула - план-ситуация, фасада и детайл от макет
Този кулинарен комплекс изпълнява напълно 5-те принципа на Ян Геел за съвременния град
(Геел, 2010, „Градове за хората“), както и резонира напълно с концепции като тази на арх. Петър Петров (Петров Петър, „Реконструкция на градските пространства“, 2026).
В контекста на концепцията на Геел за „палеца“, олицетворяващ човешкия мащаб, са организирани по вертикала и хоризонтала открити и закрити зони с добра визуална връзка между тях.
„Показалецът“, указващ посока и приоритет на движението в проекта, е очертан в ясно дефинирана и задължителна вертикална комуникация и свободна, предлагаща избор хоризонтална плоскост.
За „средния“ пръст, отговарящ на оживените партери, са детерминирани границите на кулата чрез отворена градина в партера, която помага на новото съоръжение логично и естествено да се интегрира в контекста. Зоната за хранене е изцяло изнесена на нивото на тротоара под кинетичен балон и носи усещане за смирение, заземяване, равнопоставеност.
„Безименният пръст“, олицетворяващ комфорта на обитаване, е постигнат, като всяка зона в комплекса приютява различни динамики, активности и посетители, което позволява на всеки да успее да намери своя „кът“.
„Кутрето“, фокусиращо вниманието върху безопасността в един град, е постигнато с откровена отвореност и гостоприемство на кулинарната кула, разчитащо на постулатите на „синята планета“, където съжителството на няколко поколения едновременно по естествен път контролира мира и добруването на мястото и същевременно предлага най-истинското общуване и обмяна на знания и умения.
В комплекса се очаква с еднаква охота да пребивават и възрастни, и млади, и опитни готвачи, и неопитни домакини, малки и големи любопитковци, което не просто създава здрави общности, а изгражда най-устойчивата междукултурна и междупоколенческа връзка, фундамент за социална и религиозна толерантност.
В търсене на най-естественото и хуманно решение на един реален проблематичен берлински район неусетно се изтърколиха 6-те седмици, но те добавиха към моето семейство още 7 прекрасни бъдещи архитекти, разпръснати на 4 континента, завинаги свързани от наученото в сградата на Гропиус и със сърца, изпълнени с модернизъм.
Използвана литература: Геел, Я., „Градове за хората“, 2010, „Жанет 45“, Пловдив; Петров, П., „Реконструкция на градските пространства“, 2026, НБУ, София
Окончателната концепция за кулинарната кула - аксонометрия, различни погледи на макета