- Колко важни са иновациите за съвременните софтуерни компании?
- Без съмнение са от решаващо значение, особено в нашата специфична ниша. Дълго време строителната индустрия беше просто доведено дете на дигитализацията и иновациите – поради редица спънки както на технологично, така и на административно ниво истински силна връзка между нашите индустрии липсваше. Днес обаче се отбелязва напредък, като доминира мотото „данните са новото злато“. 
Софтуерните инструменти за колаборация, изкуственият интелект и дигиталните близнаци вече ефективно канализират данните, водейки до по-икономично, устойчиво и интелигентно строителство. 

- Вече няколко пъти споменавате изкуствения интелект. Как променя той бизнеса?
- Изкуственият интелект вече променя коренно съвременните компании, като автоматизира рутинните задачи, увеличавайки ефективността на екипите и позволявайки на служителите да се фокусират върху по-стратегически важни дейности. AI също така подпомага вземането на решения чрез по-добра обработка на данни, представяйки изключително полезни тенденции и прогнози. 
В Nemetschek Group вярваме, че AI е от съществено значение за разработването на иновативни продукти и услуги. Държа обаче да подчертая, че етиката, доверието и устойчивостта са ключови за отговорното разработване и внедряване на изкуствен интелект. И гарантирам, че Nemetschek винаги ще се придържа към своето обещание това да бъде "технология за добро".

Нашата цел е да ускорим разработката на инструменти с изкуствен интелект като AI Visualizer – нова функция в Archicad, Allplan и Vectorworks, 3D чертежи в Bluebeam Cloud и нашата платформа Nemetschek dTwin.

Създадохме AI Innovation Hub, за да консолидираме съществуващите AI дейности в рамките на Nemetschek Group и да ускорим въвеждането на изкуствен интелект в строителната индустрия, но също така в медиите и шоубизнеса.

- ESG и зелената трансформация влияят ли на бизнес стратегията на Nemetschek Group?

- Да, принципите на ESG са дълбоко заложени в нашата бизнес стратегия и операции в Nemetschek Group. Ние слагаме приоритет на корпоративното управление, социалната отговорност и опазването на околната среда във всички аспекти на нашия бизнес. Този ангажимент се простира далеч отвъд разработката на нашите софтуерни решения и обхваща дори нашата фирмена култура и ангажиментите, които сме поели пред обществото.

Строителната индустрия, която е отговорна за приблизително 40% от глобалните въглеродни емисии, се сблъсква със значителни предизвикателства в това да изгражда по-ефективни и екологично чисти сгради. Постигането на амбициозните цели за намаляване на CO2 емисиите с 65% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. изисква иновативни решения. Дигитализацията играе ключова роля в постигането на тези климатични цели.

- Това ли са основните икономически предизвикателства за софтуерната индустрия – рецесията в САЩ и Европа?
- В САЩ вече се вижда раздвижване. В момента Германия е в спад, а тя е като локомотив на Европа и оказва влияние върху всички останали. Интересното е, че дори в моменти на криза нашият сектор помага на компаниите от другите сектори, които са в по-тежко състояние, да бъдат по-конкурентоспособни чрез инвестиции в дигитализация на дейности и процеси. 

- Сега обаче има и много въпроси от евентуалното въздействие на AI. Какви са очакванията от внедряването на изкуствения интелект?
- Въпреки че сякаш целият свят разбра за възможностите на изкуствения интелект едва миналата година, за нас той не е нещо ново. Дори бих казал, че за софтуерните специалисти изкуственият интелект отдавна е ежедневие. Става дума за инструменти, които и на нас, както и на останалата част от бизнеса тепърва ще помагат да бъдем по-ефикасни. Това е основното – по-добра производителност, по-висока ефикасност на получените резултати. 

- Но много специалисти смятат, че голямата въпросителна е как ще се отрази AI на броя работни места в дадена компания. Какви рискове крие технологията?
- Пълно заместване от AI може да се случи само при тотално рутинни дейности, в които няма смисъл от човешка намеса. Всъщност изкуственият интелект ще даде възможност на мнозина да се фокусират върху по-иновативни и интересни проекти.

- А специално в софтуерния бизнес в България – кои дейности могат да се улеснят от AI?
Изкуственият интелект може да помогне с независим поглед върху качеството на кода – т.нар. код ревюта, но отново трябва да има и човешка преценка. Това е важно, защото сегашните AI модели все още имат сериозни пропуски, могат да „халюцинират“ и е задължително експерт да прецени дали информацията наистина е вярна. 

- И тук идва въпросът за регулацията, по-специално на ниво ЕС, особено във времена, в които говорим все по-усилено за идеята за европейско технологично лидерство, която е една от целите на ЕС?
- Заявени добри намерения от европейските институции има. Но както често се случва в ЕС, всъщност изоставаме с години от развитието на САЩ, Израел и Далечния изток. Изземването на принципите на свободната пазарна икономика и прехвърлянето им в някакъв тип институционални помощи изобщо не помага. 

- И е необходимо да се търси златната среда. Но доколко е постигната на европейско ниво?
- В Европейския съюз се втурваме да пишем правила, които дават само илюзорна защита и стабилност, а всъщност до голяма степен задушават иновацията в зародиш. Нужно е да не забравяме основите на пазарното поведение, които винаги са най-здравословни, да продължим да търсим добрия баланс между тях и регулациите.

- Като говорим за пазарно поведение, какви са начините да подобрим инвестиционния потенциал на местно ниво и какво е развитието на софтуерния продукт по отношение привличане на свежи капитали?
- Аз принадлежа на бранш, който се е самоизградил. Технологичният сектор никога не е бил подпомаган от специална държавна стратегия и не е разчитал на публично финансиране. Има страни около нас, например Румъния, които изградиха своя бранш с много силна роля на държавата. Ние сме различни, справяме се сами, което дава отговор на въпроса защо сме толкова устойчиви на световните кризи. 
Ние сме пазарни играчи, които се опитват да оживеят на световните пазари. От това по-голям опит едва ли можеш да придобиеш. И през годините не се отказахме. Когато основахме БАСКОМ през 2001 г., цялата индустрия беше 70 млн. долара. Ние си сложихме високата цел да създадем индустрия от 1 млрд. долара. Звучеше ни изключително далечно. В момента тази година вероятно ще отчетем 10 млрд. долара. И това показва, че е възможно и за други сектори в България, ИТ секторът привлече доста инвестиции през годините – може би тук има най-шарената перспектива от български, смесени и изцяло чуждестранни компании, от възможно най-голям сектор с най-много имена. 

- Кое е основополагащото при привличането на инвестиции в българския IT бранш? 
- Част от самостоятелното изграждане и специфичното развитие на нашия бизнес е директно свързано с инвестицията в човешки капитал. В "Немечек България" често казваме, че „нашите хора са нашето най-голямо богатство“, затова инвестицията в тяхното щастие, в тяхната стабилност и в развитието им е възможно най-важна.
Тя е от помощ за нас, но също така помага за развитието на бранша и не на последно място – за просперитета на държавата ни. Така се създава една нова средна класа, която е достатъчно свободна и способна да променя реалностите.

- Доскоро много говорехме за изтичането на мозъци, за това, че талантите ни отиват в чужбина. Успяхме ли да създадем достатъчно добра среда, за да противодействаме на тази тенденция?
- Бизнесът и в частност ИТ секторът направихме много в тази посока. Предлагаме достатъчно добри работни условия, много конкурентни заплати, добър стил на живот, интересни проекти, възможности за лично и професионално развитие. Това, което не можем да осигурим и тук е ролята на държавата, е инфраструктура в страната, добри детски градини и училища, добра медицинска помощ, добро изживяване като граждани на страната. 

- Ако се видим отново след още 25 години, как ще отговорите на въпроса какво е състоянието на софтуерната индустрия? Какви са дългосрочните очаквания за бъдещето на сектора?
- Сигурен съм, че ще бъде добро. Въпросът е колко добро. Много ми се иска софтуерната индустрия да спре да бъде много хубав, но изолиран остров в българската икономика. Иска ми се да заеме полагаемото й място на истински бизнес локомотив. 
Длъжни сме да помогнем на други сектори да бъдат по-конкурентоспособни, длъжни сме да помогнем за дигитализацията на публичните услуги. 
Разбира се, компаниите също трябва да продължат своето развитие – да станат по-скоро продуктово ориентирани, а не съсредоточени само върху услуги, защото този баланс осигурява по-голяма независимост. Нашият потенциал е изключителен.

Вижте cтaтиятa в бpoй 4/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT