Градът

Метростанция „Стадион Георги Аспарухов“

Инженерството под "Сухата река"

Теодоси Бояджиев, изп. директор на "Джи Пи Груп" АД

Хоризонтът е по-дълъг от една станция

МС „Стадион Георги Аспарухов“ е завършена, работата по МС 5 и МС 6 продължава, а новият участък в „Люлин“ вече поставя следващите инженерни задачи. За изпълнителния директор на „Джи Пи Груп“ АД Теодоси Бояджиев тези проекти не са отделни точки, а последователни части от развитието на софийското метро и на инженерната експертиза, необходима за неговото изграждане.

“Метростроителството е област, в която експертизата се изгражда с години. Зад всяка станция стоят подземно строителство, сложни конструкции, инженерна инфраструктура, транспортна организация и множество взаимнозависими решения. За нас развитието не е просто увеличаване на броя на обектите, а устойчиво надграждане на знанията, хората и организационния капацитет“, казва Бояджиев.

В тази визия специализираните екипи са капитал, който трябва да бъде съхраняван, а натрупаният опит - предаван между поколенията инженери.

Възложител на проекта е „Метрополитен“ ЕАД, а изпълнител – „Джи Пи Груп“ АД. Строителството започва през април 2022 г. Проектът е част от разширението на Линия 3, финансирано по Националния план за възстановяване и устойчивост. Конструктивният проект на станцията е разработен от „Рикат“ ЕООД, интериорният проект е на арх. Ирена Дерлипанска, а проектът на тунелния участък по NATM – на „Тунелин“ ЕООД.

 

Погледът на Теодоси Бояджиев излиза и извън границите на компанията. Проектната готовност, реалистичните срокове и осигуреното финансиране не са административен фон, а предпоставка за качеството на крайния резултат. “Предвидимостта е необходима и за възложителя, и за строителя“, подчертава той. Тя позволява да се планират хора, техника, доставки и инвестиции и намалява риска от забавяния и отклонения в изпълнението.

За Бояджиев метрото ще продължи да бъде гръбнакът на обществения транспорт в София. Планираните направления към „Люлин“, „Студентски град“ и южните части на града изискват дългосрочна програма, ясна последователност и предвидими условия за реализация.

Амбицията на „Джи Пи Груп“ е да остане активен участник в този процес със съхранена инженерна експертиза, професионална отговорност и доверие, което се надгражда след всеки завършен обект.

Първото впечатление е синьо. Цветът преминава през стените, настилките и окачения таван, знакът Л задава ритъма на перона, а металните фигури на спортисти свързват двете нива на станцията. Пейките напомнят стадионни скамейки. Всичко в интериора насочва към близкия стадион и към човека, чието име носи новата метростанция - Георги Аспарухов-Гунди.

Но най-съществената част от историята на този обект остава невидима. Под завършеното пространство, в което пътниците ще прекарват само няколко минути, стоят четири години строителство, сложни земни пластове, високи подпочвени води, работа под автомобилно и тролейбусно движение и постоянна близост до р. Перловска. Метростанция „Стадион Георги Аспарухов“ и прилежащият тунелен участък до МС „Хаджи Димитър“ са от онези инфраструктурни обекти, при които спокойствието на крайния резултат е постигнато чрез години напрежение, наблюдение и прецизни решения.

Под водата, под движението

„Изграждането на тунел по Нов австрийски тунелен метод в градска среда само по себе си е сложна задача“, казва инж. Стефан Чонков, ръководител на отдел „Метростроителство“ в „Джи Пи Груп“ АД. В конкретния участък работата протича при изключително неблагоприятни хидрогеоложки условия, под действащо автомобилно и тролейбусно движение и непосредствено до Перловската река.

При Новия австрийски тунелен метод изкопът напредва на отделни участъци, а укрепването се съобразява с реалното поведение на земната основа. Тук към обичайните рискове се добавя водата – видима в реката и скрита в подпочвените пластове. Тунелният участък се изпълнява под и в непосредствена близост до водното течение, което следва посоката на трасето. Това заедно с високите подпочвени води налага непрекъснато наблюдение, контрол на деформациите и готовност за своевременна реакция.

„Изпълнихме редица мерки за безопасното протичане на строителството - водопонижения, допълнителни укрепвания на забоя и временни организации на движението“, допълва Чонков. Целта беше динамичните натоварвания в критичните зони да бъдат ограничени, а движението над тунела да остане съвместимо със строителния процес под него.

Евгения Паничарова, технически ръководител на проекта, насочва вниманието към друг сложен елемент - северния вход на станцията, където трасето преминава под коритото на р. Перловска.

„За изграждането на подлеза реката беше временно отклонена, изпълнени бяха шпунтови укрепвания за осигуряване на безопасен изкоп, а след изграждането на подлеза коритото беше възстановено до първоначалната му геометрия“, коментира Паничарова. Това е същността на работата в плътна градска среда: условията временно се променят, а след изграждането трябва да бъдат възстановени така, че намесата да остане почти невидима.

Без да спира градът

Подземната инженерна инфраструктура се превръща в самостоятелен строителен фронт. В рамките на проекта са реконструирани три канализационни колектора, водопровод, електропреносна и телекомуникационна инфраструктура, тролейбусната контактна мрежа и уличното осветление.

„Изпълнените дейности осигуриха надеждното функциониране на инженерните мрежи и позволиха строителството на метростанцията да се реализира без прекъсване на основните градски услуги“, подчертава Паничарова.

Това е ключово условие за целия процес: метрото се строи, докато градът продължава да живее над него.

Още преди същинските изкопи е изградена временна тролейбусна контактна мрежа. Електроразпределителните и телекомуникационните трасета са временно изместени, а организацията на движението по бул. „Владимир Вазов“ се променя според етапите. Булевардът не е затварян изцяло и в двете посоки, така че да остане проходим за автомобилите, обществения транспорт и жителите на района.

„Строителните дейности бяха организирани и изпълнени поетапно, с основен приоритет запазването на нормалното функциониране на градската среда“, обяснява Паничарова.

 

Тъкмо тази едновременност отличава сложния инфраструктурен проект от обикновената последователност от строителни операции. Докато едни екипи работят по тунела и конструкцията, други преместват мрежи, подготвят системите, възстановяват движението и координират доставки. Решение в една част веднага променя условията в останалите. На площадката тази координация има конкретно човешко измерение. Инженери, технически ръководители, работници, проектанти, подизпълнители и специалисти от централните звена трябва да работят с една и съща картина на проекта. При обект с толкова взаимнозависими процеси забавянето на една доставка или промяната в един работен фронт не остава локален проблем, а веднага се превръща в задача за целия екип.

„Метростанцията не е само конструкция и архитектурно пространство. Зад видимата част стоят електрозахранване, вентилация, отводняване, пожарна безопасност, комуникации, автоматика, контрол и управление. Истинското предизвикателство е всички те да бъдат съгласувани, изпитани и предадени като един надеждно функциониращ комплекс“, казва Теодоси Бояджиев, изпълнителен директор на „Джи Пи Груп“ АД.

За Стефан Чонков ползата от целия проект не се ограничава до новата транспортна връзка.

„Ползите от разширението на метрото са в спестените часове в задръстванията, в по-малко отделени вредни емисии и в облагородяването на градската среда.“

Станция, която пази паметта

Ако инженерната история на обекта е свързана с водата, земята и движението, видимият му образ е изграден около спорта. Близостта до стадион „Георги Аспарухов“ означава, че станцията ще обслужва не само всекидневния поток на район „Подуяне“, но и рязко по-високо натоварване по време на футболни срещи и други събития. Това изисква ясна организация на достъпите, лесна ориентация и пространство, което може безопасно да поема големи групи хора.

Интериорната концепция превръща тези функционални изисквания в разпознаваема идентичност. Синята хоризонтална линия по стените води пътника през пространството, цветът се пренася в настилката и тавана, а знакът „Л“ е вплетен като структуриращ графичен елемент. Лазерно изрязаните метални пана с фигури на спортисти създават усещане за движение и визуална връзка между вестибюла и перона.

„Още по време на строителството темата за спорта присъстваше ежедневно в разговорите между работещите на обекта, специалистите и посетителите, независимо от клубните им пристрастия“, разказва Евгения Паничарова. „Усещането беше, че изграждаме не просто транспортно съоръжение, а място, свързано с паметта, емоцията и уважението към българския спорт.“

Това е деликатната задача на архитектурата тук - да отдаде почит, без да превръща станцията в декор; да бъде характерна, без да затруднява ежедневната ѝ функция. Резултатът е пространство, което може да бъде разчетено и от всекидневния пътник, и от футболния фен, но остава преди всичко ясно, удобно и устойчиво транспортно съоръжение. Пейките, оформени като стадионни скамейки, продължават тематичната линия.

Обектът става част от ежедневието

Новият участък дава на жителите на „Подуяне“ по-бърза и предвидима връзка с центъра и с останалата мрежа на метрото. По думите на Чонков основната полза е, че районът получава достъп до удобството на софийското метро и до бързо придвижване в целия му обхват.

Ефектът се измерва и в по-малка зависимост от автомобила, облекчен наземен трафик и по-добра достъпност до работни места, образование, здравни, административни и спортни обекти.

За екипа финалът има друг мащаб. „След години трудното строителство ще остане в професионалната памет на хората, които го преживяха, а за гражданите станцията ще бъде естествена и надеждна част от ежедневието“, казва Теодоси Бояджиев.

Това е и най-точната мярка за успешната инфраструктура. Когато е завършена добре, тя престава да изглежда като строителен подвиг. Влиза в ритъма на града и превръща години инженерни решения в нещо на пръв поглед просто - сигурен път от едно място до друго.

Арх. Ирена Дерлипанска, автор на архитектурния проект
Арх. Ирена Дерлипанска, автор на архитектурния проект

Концепцията на МС „Георги Аспарухов“ създава знаково пространство

Интериорната концепция за оформяне на метростанция „Георги Аспарухов“ е вдъхновена от локацията, историята и значимостта на спортен клуб „Левски“ и на една от неговите легенди - Георги Аспарухов-Гунди. Тя следва характеристиките на архитектурното пространство. Отдава почит на клуба и феновете и включва няколко елемента знакови за „Левски“. Любимият син цвят присъства във всички части на пространство – лента по стените, раздвижена композиция по пода и акцент в окачения таван на перона. Отличителният знак Л от логото също присъства като динамична наклонена структурираща лента в оформяне на стените и отчетлива буква лого в окачения му таван.

Характер на пространството на вестибюла и перона придава използването на пластично изкуство

- художествена композиция от лазерно изрязани метални пана с фигури на спортисти, създаващи усещане за динамика и спортна енергия. Този художествен елемент става вертикален акцент и връзка между двете нива на станцията чрез атриума.

В композицията на пода са използвани плочи със стилизирана градска карта, които символизират водещото присъствие на градската тъкан в ежедневието на посетителите.

По абстрактен огледален образ е оформен и окаченият таван на вестибюла.

В централната част е оформена широка ивица от сини ламели. Спокойни зони в бяло следват дългите стени на перона и правят хармоничното преминаване към стенния рисунък.

Осветителни тела с формата на едромащабни рингове - стилизиран образ на гимнастическите обръчи, създават елегантен фриз по продължение на тези зони.

По дългите стени на вестибюла около ескалаторите и стълбите към пероните са оформени зони с интериорно озеленяване, което оживява пространството, внасяйки свежест и мекота в технологичната подреденост.

 

По дължина на централната ос пространството визуално е насечено с атриума

с художествено-пластичния висящ вертикален акцент и с „портала“, който ограничава общодостъпната зона от техническата. След „портала“ пространството на вестибюл и перон е обединено и само елегантно премостване води до техническите помещения, които са визуално отделени чрез пространствена решетка от вертикални колонки. В това обединено пространство са оформени два вертикала, които маркират връзката вестибюл - перон и са допълващи обемно-пространствената композиция.

С подчертаване на чисто изразените вертикали, с използване на светли полирани повърхности цялото пространство около перона придобива въздушна лекота въпреки затворения обем.

Интериорният проект създава знаково място, което не е само с утилитарни функции - градския транспорт, но и подчертава значимостта на спортен клуб „Левски“ и допринася за общата атмосфера на района.

Вижте стaтиятa в бpoй 4/2026 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Обратно нагоре ↑