Градът

Метростанция "Бесарабия"

Функционална, безопасна, модерна

Инж. Боян Делчев, изп. директор на „Трейс Груп Холд“ АД

„Независимо колко сложна е една задача, тя се изпълнява успешно с екипи и хора, които знаят какво правят. Признанието за нашата работа идва от хората, които ежедневно пътуват с метрото и предпочитат подземната железница пред автомобилите, спестявайки си време. Резултатът за всички нас е по-нисък автомобилен трафик и намалени емисии.“

"Трейс Груп Холд" АД - 20 години експертиза в метростроителството

Метростроителната история на „Трейс Груп Холд“ АД започва през 2006 г. Оттогава компанията е изградила и въвела в експлоатация 11 метростанции в София и над 10 км подземни железопътни трасета. В момента „Трейс“ строи още четири метростанции с обща дължина на трасето 6 км. През август бе въведена в експлоатация и метростанция „Бесарабия“ – проектирана и изградена от „Трейс“.

В областта на съвременното подземно строителство компанията е натрупала значителен опит в проектирането, инженерната дейност и управлението на сложни инфраструктурни проекти, както и в прилагането на съвременни и иновативни технологии.

Успешната реализация на сложни инфраструктурни проекти намира своето естествено продължение и извън България. Заедно с турската "Доуш" и българската „Джи Пи Груп“ на 2.12. 2025 г. "Трейс" подписа в Букурещ Договор за проектиране и строителство: „Разширение на метрото - Линия 4, участък  Гара де Норд – Гара Прогресул, Лот 1 Участък 1 - Гара де Норд – Герои на Революцията 2", с което затвърждава позициите си като водещ изпълнител в областта на метростроителството и разширява експертизата си на международния пазар.

Проектите се реализират в съответствие с международните стандарти на FIDIC и включват метростанции и трасета, разположени в едни от най-гъсто населените райони на столицата.

 

Фотограф: инж. Владислав Петров, ръководител на проекта

Разговаряме с част от екипа на "Трейс", който изгражда МС "Бесарабия": инж. Владислав Петров, инж. Марина Берова, инж. Венка Кръстева, инж. Цветелина Драганова, инж. Светослав Мъхов, Теодор Митев, Любослав Димитров, Амина Рамез, Христина Арихтева и Мария Маркова

- Каква е вашата равносметка за изпълнението на този сложен участък и удовлетворени ли сте от финалния резултат?

Изпълнението на този проект беше изключително сложен и отговорен процес. Работата под земята винаги е свързана със специфични условия и редица предизвикателства, а в хода на строителството се сблъскахме и с непредвидени ситуации. В такива моменти най-важни са бързата реакция, добрата координация и професионализмът на целия екип. Успяхме да вземем необходимите инженерни решения навреме и да преодолеем успешно възникналите трудности.

За нас е истинска гордост, че сме част от реализацията на толкова сложен и значим инфраструктурен проект за София. Най-голямото удовлетворение е, че с общите усилия на целия екип създаваме модерно, безопасно и функционално съоръжение, което ще бъде важна част от транспортната инфраструктура на столицата.

 

- Какви са най-основните параметри на МС „Бесарабия“ и времето за реализация?

Метростанция „Бесарабия“ е разположена в крива с дължина по десния водещ коловоз 107.70 м и е разделена на два блока с еднаква дължина. Изгражда се по т.нар. Милански способ, който включва изграждането на външна и вътрешна конструкция. Външната конструкция е изпълнена от шлицови стени на кампади с дълбочина между 14 и 20 м.

Към обекта принадлежи и тунелен участък с дължина близо 900 м, изграден по Нов австрийски тунелен метод – НАТМ. Тунелната конструкция е двупластова – с първична и вторична облицовка и хидроизолация между тях.

Станцията разполага с два входа и изхода – северен и южен. Те осигуряват връзка със съществуващия пешеходен подлез под бул. „Владимир Вазов“ и с близкия търговски обект „Декатлон“. Осигурена е и достъпна среда чрез асансьори и ескалатори.

Особено важно за нас е, че въпреки сложността на строителните дейности проектът беше реализиран изцяло в рамките на предвидения график. Това е резултат от добрата организация, професионалната работа и координацията между всички участници в процеса.

- С какви инженерно-геоложки трудности се сблъскахте под земята и как успяхте да запазите функционирането на града?

Трасето, което изпълнихме, преминава под няколко съществуващи съоръжения и инфраструктурни обекти – пешеходния подлез при „Декатлон“, в близост до МС3, коритата на реките Слатинска и Перловска и мостовете над тях при ул. „Витиня“ и ул. „Резбарска“, канализационни и инсталационни колектори между km 2+820 и km 2+830, както и под южното платно на бул. „Владимир Вазов“.

Допълнително предизвикателство бяха слабите песъчливи почви и високите нива на подземните води. Това наложи изпълнението на допълнителни укрепващи и инжекционни мероприятия, с които да гарантираме устойчивостта и безопасността на строителните работи.

Същевременно за нас беше изключително важно строителството да не нарушава нормалния ритъм на живот в града. За да запазим движението по бул. „Владимир Вазов“, съвместно със Столична община и „Пътна полиция“ организирахме поетапна временна организация на движението.

Основният ни приоритет беше да гарантираме безопасността както на гражданите над земята, така и на строителните екипи под земята, като същевременно запазим функционирането на тази ключова пътна артерия.

Фотограф: инж. Владислав Петров, ръководител на проекта

- Разкажете ни повече за архитектурния облик на метростанция „Бесарабия“ – кои са авторите и какви са интериорните решения?

Архитектурният проект е дело на арх. Цанко Цанов, арх. Косев и техния екип.

Това е интересен въпрос и заради историята на самата станция. Ако се върнем назад във времето, тя смени името си няколко пъти. В първоначалните проекти ще я откриете като „Тракия“, след това като „Ген. Владимир Вазов“, за известно време се обсъждаше и името „Витиня“, докато в крайна сметка беше утвърдено името „Бесарабия“.

Едно нещо обаче остана непроменено през целия този период – стремежът да бъде създадена съвременна, функционална и модерна метростанция. Именно това е и резултатът, който виждаме днес.

Архитектурната концепция залага на динамична градска визия с контрастни цветови акценти, които освен естетическа функция подпомагат и бързата ориентация на пътниците. Използвани са висококачествени, устойчиви и пожаробезопасни материали.

Интериорът съчетава функционалност и комфорт – от добрата осветеност на пероните и зоните за изчакване до ясно организираните и интуитивни пешеходни маршрути. Достъпната среда е осигурена чрез тактилни настилки, асансьори и ескалатори, така че станцията да бъде удобна и достъпна за всички граждани.

- Как експертизата на специалистите, участвали в проектирането и строителството на обекта, се допълваше по време на строителството и колко важна беше тази синергия?

Обект от такъв мащаб и сложност изисква постоянна координация между различни инженерни и строителни специалности. В процеса на строителството експертизата на отделните специалисти се допълваше непрекъснато – от тунелното строителство и конструкциите до хидроизолацията, системите и архитектурните довършителни работи.

При подобен проект решенията рядко са изолирани само в една специалност. Всяко по-сериозно предизвикателство изискваше бърза комуникация и съвместна работа между различните експерти. Именно тази синхронизация между проектанти, инженери и строителни екипи беше ключова за навременното решаване на възникващите казуси на терен и за постигането на необходимите качество и безопасност.

- Кои са иновативните решения, преодолени кризи или инженерни постижения, с които екипът ви се гордее най-много днес?

Сред най-големите ни инженерни предизвикателства и постижения е успешното преминаване на тунела под речните корита и работата при високите нива на подземните води в сложни хидрогеоложки условия.

Тези участъци изискваха особено внимание, прецизно планиране и прилагане на специални укрепващи и инжекционни мероприятия. Важното е, че успяхме да преодолеем тези критични зони безопасно и контролирано, без да прекъсваме нормалното функциониране на градската инфраструктура.

За нас това е един от най-добрите примери за инженерните възможности на екипа – не просто да изпълни проекта по предварително зададена технология, а да реагира адекватно, когато реалните условия под земята изискват допълнителни решения и адаптация на подхода.

Вижте стaтиятa в бpoй 4/2026 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Обратно нагоре ↑