Apx. Eмил Бypyлянoв e пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa apxитeĸтитe в Бългapия – Дружество Бypгac, и нa Cдpyжeниe в обществена полза "Πocoĸa Бypгac". Бaĸaлaвъp пo инжeнepcтвo и apxитeĸтypa от Maлтa и мaгиcтъp пo виcшa apxитeĸтypa и управление на умни градове от Барселона, Испания. Глaвeн apxитeĸт нa Бypгac (2019 - 2022). Hocитeл нa нaгpaди в Haциoнaлeния ĸoнĸypc „Cгpaдa нa гoдинaтa“ за 2015 г. и 2023 г., както и „Apxитeĸтoн 2017“ - нaциoнaлнaтa нaгpaдa зa apxитeĸтypa нa CAБ.
Доскоро „умната“ сграда беше маркетингов етикет за датчици, автоматизации и една добре настроена BMS система. Днес тази сентенция се измества към нещо по-съществено, а именно към дългосрочните решения. AI не идва само като инструмент за форма, а като фактор, който влияе върху избора – какво да построим, къде, за кого, с каква цена във времето. И тук започва истинската трудност: архитектурата не е един кадър, а последователност – конкурс, проект, строителство, експлоатация, ремонт, адаптация. Ако сградите „мислят“, то е защото някой им е дал логика, данни и контекст. А когато градът започне да „помни“ чрез цифрови двойници, симулации и карти, паметта става не само архив, а оперативна среда – място, в което на терен се проверяват хипотези, преди да се бетонират грешки.
Конкурсът като начало на паметта
Архитектурният конкурс е първият ред код на бъдещата сграда – там се задава не само визия, а рамката на възможното. AI тук може да е полезен не като „генератор на фасади“, а като коректор на задание: да извади противоречия, да покаже липсващи показатели, да симулира последствията от ограниченията. По-важното е друго: конкурсът е моментът, в който общественият интерес може да бъде преведен в измерими критерии – дневна светлина, достъпност, микроклимат, шум, въглерод, цена на поддръжка. Пример за такъв подход е работата по градски цифрови модели и параметрично планиране, където различни сценарии се тестват дигитално, „преди да се построят“ – включително чрез инструменти за данни и алгоритмични варианти. Това е памет в зародиш: решенията не се взимат по инерция, а се аргументират. Опасността остава: ако критериите са бедни, AI ще оптимизира бедност; ако целите са неясни, ще произведе шум. Затова добрият конкурс задава смисъл, не само форма – и изисква човешка мярка преди чистата машинна скорост.
Smart City Sofia и дигиталните двойници
The Edge в Амстердам е считана за най-умната сграда в света – офис, който мисли. Сензори, изкуствен интелект и устойчив дизайн оптимизират светлина, енергия и комфорт. Архитектурата ѝ превръща работното пространство в жива, адаптивна екосистема.
