- АРТЕКС е компания, известна със своята грижа за общността - част от съоръженията в проекта ще бъдат дарени на общината - разкажете ни повече?

Самата детска градина с четири групи, както и група за ясла, терапевтичният център за деца със специални потребности, както и проектираната за тях подходяща площадка за игра – те са дарението ни за общината.

Към тях обаче искам да добавя и трите детски площадки в „Младост“, които АРТЕКС допълнително и безвъзмездно ще изгради по идея на кмета Терзиев.

Дарение е и общественият паркинг с 80 паркоместа от първото ниво на триетажния подземен паркинг в ГАЛИЛЕЯ. Чрез тази ценна функция ще се насърчи оптималното използване на софийското метро.

Вижте, ако има пълноценен диалог между една компания и общината, в този диалог да се очертаят не само актуалните потребности, но и перспективите на района, тогава ще печелят гражданите.

Ако се гледа на инвеститорите като на някакви нашественици обаче, тогава се потиска потенциалът на тази среда. Занемарени площи, които на никого не носят полза, нито удоволствие с разхвърляността и грозотата си, си остават такива само защото на хартия са „зелени“.

АРТЕКС е съзидателна компания и в контекста на обществената отговорност, на грижата за София. Администрацията би трябвало да съдейства на доказаните професионалисти в желанието им да облагородят градската среда.

- Партньорството с голяма търговска верига като „Билла“ е ключов елемент от проекта. Как успяхте да интегрирате мащабна търговска функция в жилищна сграда, без това да наруши спокойствието и комфорта на обитателите?

Бих казала, че удобствата на обитателите ще се увеличат, при положение че на една ръка разстояние ще има голям и обновен супермаркет. А за нарушаване на спокойствието и дума не може да става, като се има предвид, че едноетажната сграда на „Билла“ ще бъде съвсем самостоятелна. 

Е, господари на покрива на „Билла“ всъщност ще бъдат децата, защото там ще бъдат изградени зелени дворчета за четирите групи на детската градина, към която ще има специално изградена връзка с втория етаж на основната сграда, където всъщност ще се помещава това ценно и търсено обществено пространство. 

- Спецификата на „Младост“ е високата гъстота на застрояване. Как проектът ГАЛИЛЕЯ работи със светлината, отстоянията и чистия въздух, за да предложи по-високо качество на живот в тази натоварена градска зона?

Ако позволите, ще започна с един пример от нашата сграда „Киприян и Юстина“ в „Младост 2“. През 2004 г. ние не успяхме да продадем почти нито един гараж от двете подземни нива, чието изграждане на този труден терен ни костваше много. Когато говорехме със собствениците за това, те казваха: „О, просто ще паркираме на улицата.“ Само две години по-късно трябваше да продаваме тези гаражи на търг, защото вече бяха станали безценни.

Неуреденото паркиране – това отнема пространство и точно това удобно се маскира със станалата вече мантра „висока гъстота на застрояване“, каквато реално не съществува и това може да бъде доказано със сравнения с другите европейски столици.

Панелното строителство не осигурява паркинги и гаражи за нуждите на обитателите си, разчитайки на сравнително малкия брой автомобили тогава и нехаейки за нуждите на бъдещето.

Какъв е изходът днес? Публично-частни партньорства като нашето с „Билла“ в ГАЛИЛЕЯ, високоетажни надземни и подземни паркинги. И най-важната задача, за която се иска, естествено, решителност и постоянство - популяризирането и най-вече улесняването на придвижването с велосипед, а и с метро и градски транспорт.

Ако имаме не „стакато“ велоалеи, тоест отсечки, между които велосипедистът някак трябва да се придвижи, а непрекъсваеми веломаршрути, хората ще преоткрият радостта на карането на колело, а всъщност ще преоткрият и самата София, защото ще могат да се разхождат с децата си в нея и по този начин.

По принцип, когато се говори за висока гъстота на застрояване, трябва да бъде ясно, че допустимите параметри на застрояване на всички имоти в София се определят с Общия устройствен план, приет със Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Това, естествено, се отнася и за терена, в който ще бъде реализиран проектът ГАЛИЛЕЯ. Не АРТЕКС като инвеститор, а единствено законът определя колко може да се построи в имота.  Всъщност който и инвеститор да би се заел с реализацията на инвестиционен проект в рамките на този имот, параметрите на застрояване биха били идентични. Ето защо истински важният въпрос е не е колко квадратни метра ще се построят (понеже отговорът на този въпрос е ясен – колкото допуска законът), а как ще бъдат построени. А ние строим социално отговорно, спазвайки безкомпромисни стандарти за качество, водени от стремежа да създадем красива и устойчива жизнена среда за българските семейства и от мечтата да бъдем запомнени като достойни строители на съвременна София.

Социалната отговорност като градивна сила: Инвестиция в бъдещето на „Младост“

- Сградата е проектирана като „отворена система“ в първите си нива. Какъв е вашият отговор на дебата за „затворените комплекси“ срещу „споделените градски пространства“ чрез този проект?

Азбучна истина е, че архитектурата може и трябва да бъде активен социален медиатор, тоест да насърчава връзките между хората, да предотвратява отчуждението на човека, да създава усещане за принадлежност.

Знаете ли, от самото начало на АРТЕКС през 90-те години си казвахме, че не искаме жилището на нашия клиент да бъде „островче на благополучието“, до което вечер да се добира през неуредици и грозота, а после да се изолира вътре. Затова още в първата сграда се заехме с естетиката на общите части, с озеленяването… С времето добавяхме още и още възможности, свързани със свободното време, с пазаруването и социалните контакти.

ГАЛИЛЕЯ ще бъде пример не за сграда, а за зона, в която да е приятно на всички граждани, без това, разбира се, да пречи на личното пространство на обитателите. В София ние имаме нужда от места, които не просто са красиви и интересни, но и се превръщат в магнит с нещо, което го няма другаде. Например в сграда „Висина“ в „Слатина“ ще има огромен център с батути, а в ГАЛИЛЕЯ, както казахме, озеленени тераси и детска градина. Въпросът може да бъде: „Да поскачаме ли днес, или да отидем да видим рибите...“

Експертите, които се занимават с прогнозите в развитието на обществения живот и човешкото ежедневие, неизменно говорят за увеличаване на свободното време в бъдещето. Архитектурата би трябвало да бъде участник в решаването на наистина сериозния проблем как то да бъде уплътнявано полезно и приятно. Родителите знаят тази потискаща гледка на детето си през лятната ваканция: безкрайни часове на дивана с телефона, защото наистина няма какво да прави. Сега да си представим цялото общество, което има време, но не и избор. Изграждането на споделените градски пространства и насищането им с възможности – това е социален проблем, но е вълнуващо предизвикателство да се предлагат решения за него.

Що се отнася до дебата „затворените комплекси“ срещу „споделените градски пространства“, моята дума не е „срещу“, нито „без“ или „вместо“. София е голяма и може да побере изключително разнообразие от сгради, комплекси с контролиран достъп, еднофамилни жилища. Не антагонизмът между различни типове жилищни концепции, а многообразието им дава възможност за най-добрия избор на съответния човек или семейство.

- „Младост“ е един от най-динамичните и търсени райони в София. Къде виждате ГАЛИЛЕЯ в силуета на София след 10 години и каква е вашата лична амбиция за промяната на имиджа на съвременния жилищен квартал?

Вместо „имидж“ ще взема дума от девиза на София – „Расте, но не старее“. Иска ми се не само „Младост“, а всеки район в града да расте със свое лице и свой неповторим характер; да предлага възможности за свободното време, каквито няма по други места.

Но за да се върна на въпроса ви, израстването, разхубавяването на „Младост“ не може да зависи от чиято и да е лична амбиция. То е колективна отговорност, а най-големият дял от нея се пада на овластените да вземат решения. Боя се, че немалко районни кметове често мислят в границите на четиригодишния си мандат и по тази причина не са водени от смела визия или им липсва борбеност да я отстоят. Залага се по-скоро на стратегията да не бъде подразнен никой с нищо; да не се наруши инерцията, да не се разбунват духовете.  Не се сещам обаче за по-прав път към банализирането и състаряването на средата ни.

Общото между архитектите и политиците – като граждани! – трябва да е смелостта и чувството, че направеното от тях остава. Архитектът и строителят знаят, че каквото изградят, това ще бъде обитавано и преценявано от поколения наред. Те не могат да оставят празен терен, след като са се ангажирали с него. Такава отговорност трябва да имат и властимащите: да оставят повереното им място далеч по-добро, по-красиво, по-вълнуващо, отколкото са го намерили.

Ние, архитектите, можем да сътворим красота, която да се превърне в стандарт и стимул за бъдещи проекти. Това ни прави истински добри и полезни хора за обществото.

Вижте cтaтиятa в бpoй 1/2026 нa cпиcaниe ГPAДЪT в дигитaлeн фopмaт