- В България на пръсти се броят архитектите, завършили школа като Московския архитектурен институт (МАРХИ) с отличие, а впоследствие и с почетно звание - кое е най-ценното от вашето следване в Москва?

- През втората година от казармата (1974) кандидатствах и бях утвърден да следвам в Московския архитектурен институт (МАРХИ). Студентските години в МАРХИ от 1974 до 1980 г. остават в моя живот като знаков период. Мечтаехме да изграждаме нови градове, да строим високи „билдинги“, да създаваме красотата в заобикалящия ни свят. Славни години! В Москва ни учеха да защитаваме проектните си идеи, да убеждаваме, благодарен съм за това, че никога през годините и десетилетията след това не изпитах страх, заставайки пред аудитория, човешко вълнение – да!, но страх, неувереност – никога! В Москва създаваха от нас не само бъдещи проектанти, учени, реализатори, но преди всичко възпитаваха Личности.

Години по-късно (2016) получих високото звание „Почетен професор на Московския архитектурен институт (Държавна академия)". Много високо признание за моя скромен труд в областта на градоустройството и архитектурата!

Моите учители в архитектурата бяха изключителни професионалисти и големи Хора! Бяха надарени с талант и с рядката способност да раздават този талант до безкрайност. Горд съм, че съдбата ме срещна с ярки творци с прекрасна и щедра душа.

Дипломната работа - моят „звезден“ миг в МАРХИ. Разработих проект по реална ситуация от България – „Експериментален жилищен район на стръмен терен във Варна“. Защитата в тържествения ден на 19.02.1980 г. пред големи педагози, учени, архитекти е пред очите ми. Дни, седмици и месеци на упорит труд, на безсънни нощи, на творчески търсения, на съмнения и открития, на колебания и победи. А после – мигове на опиянение с диплома на архитект!

Годините на аспирантурата в МАРХИ (след тежък конкурс в България) от ноември 1980 г. до март 1984 г. бяха години посветени на изследователската работа – никога по-късно нямах толкова много време за удовлетворяване на стремежа към откривателство и съвършенство в работата!

- Какво са за вас архитектурата, градоустройството и териториалното устройство?

- Повече от четири десетилетия преподавам в различни университети и за различни специалности много дисциплини, сред които основната е „Градоустройство и териториално устройство“. С две думи – това е едромащабна архитектура. За архитектурата, градоустройството, териториалното устройство ще срещнете много определения. През цялата си дългогодишна кариера на преподавател и учен се опитвам да разкривам пред аудиториите характеристиките на феномена ГРАД – уникално човешко творение! По тези теми можем да говорим часове…

- Лесотехническият университет ви приема с тежки предизвикателства още от първия ден?

- Аз имах редкия шанс освен учебно-преподавателска, научноизследователска и административна работа във Висшия лесотехническия институт да дам своя принос на проектант, реализатор, ръководител в работата по създаване на устройствени планове и инвестиционни проекти за сгради и комплекси в продължение на четири десетилетия.

В първия ми работен ден ректорът проф. Никола Ботев ме покани и възложи да направя заснемане и подготвя проект за "Устройствен план на територията на Учебно-спортния лагер в с. Равда". Това беше първият проект, който разработих за института. При това през всичките години имах пълно натоварване на преподавател и изпълнявах през целия период различни административни, научни, ръководни и експертни длъжности.

За Лесотехнически университет проектирах, утвърдих, управлявах като ръководител на колектив 17 проекта с обща разгъната застроена площ над 50 000 кв.м. Разработихме, спечелихме и ръководих два големи проекта за университета по оперативни програми „Регионално развитие“  и „Региони в растеж" с европейско финансиране за повече от 7 500 000 лева! В годината на моя юбилей (2024) спечелихме най-големия във финансово изражение инвестиционен проект в историята на университета за над 8 300 000 лв.

В Лесотехническия университет премина повече от половината от моя живот – време, през което преподавах няколко дисциплини на две специалности - „Ландшафтна архитектура“ и „Екология и опазване на околната среда“.

През тези повече от 30 години бях ръководител „Сектор за проучване и проектиране“ (1986 - 1993), ръководител катедра „Ландшафтна архитектура“ (1994-1995), член на Контролния съвет (1999 - 2003), два мандата декан на факултета „Екология и ландшафтна архитектура (2007 - 2011; 2011 - 2016), ръководител отдел „Инфраструктурни проекти" (от 2016 до момента); председател на Общото събрание (2020 - 2022). Дълги години – повече от две десетилетия, бях председател на Държавната изпитна комисия за специалност „Ландшафтна архитектура“.

- Какво е най-голямото предизвикателство пред съвременните градове и още повече пред градовете в България?

- През годините разработих и издадох над 30 монографии, учебници, справочници и речници, над 165 научни студии и статии, над 115 научно-информационни статии – или общо над 310 публикации на български, руски, английски, френски, немски и сръбски език. Извън този брой са над 100 доклада, изнесени на международни и национални научни конференции, от които над 20 са пленарни доклади.

Център на изследване в моите публикации е ГРАДЪТ с цялата комплексност от постижения и проблеми. Предизвикателствата пред съвременните градове (и особено пред много големите градове – с над 200 000 жители по градоустройствената класификация на населените места в България) са много.

За страната ни голям проблем е т.нар. точкова концентрация на население и мощности в малко на брой големи и много големи градове и обезлюдяване на части от националната ни територия. Всяка година ние заличаваме от картата на страната немалко села и махали.

Населението на България намалява – някои учени и специалисти определят това като демографски проблем, други – като демографска катастрофа. Причислявам себе си към втората група. Това е изключително сериозен проблем, по който повече се говори, а не се прави нищо. В същото време населението на София растеше с бързи темпове през последните десетилетия. Едва официалното преброяване на населението през 2021 г. показа известно успокояване на този процес в столицата. Световната практика определя за оптимално в столичния град да живее 8-9% от населението на страната. Населението на България е вече под 6 000 000 жители, а населението на София е над 1 100 000 – 1 200 000, по някои изследвания и над 1 500 000 жители, т.е. в столицата живее 20-25% от населението на страната. Това създава редица проблеми, свързани с условията на обитаване и труд, транспортното и общественото обслужване, осигуряването на терени за отдих и др.

За София голям проблем е презастрояването. Някои специалисти приемат, че има много свободни терени в урбанизираната част на града и той може да бъде още уплътняван. Аз не съм съгласен с подобна теза. Свободни терени има, но защо трябва да ги усвояваме чрез застрояване. Нека останат за локални градини и паркове, за терени и обекти, свързани с рекреацията, от каквито столицата има нужда. Нека има и запазим ландшафтни паузи.

Ако София трябва да се развива чрез усвояване на нови терени, още преди почти две десетилетия (2005) в моя втори дисертационен труд за получаване на научната степен „Доктор на архитектурните науки“ защитих тезата за развитие на града в северно направление към Стара планина. На юг т.нар. Витошка яка е „опряла“ в планината, стигнала е до защитените територии и някогашните вилни зони на града отдавна са урбанизирани райони на София.

Феномен е, че София се развива вече столетия в по-неблагоприятните северни територии на Витоша, а „бяга“ от по-благоприятните южни територии на Стара планина. Според мен гаровият ареал на София разделя условно градската територия на две части – на юг – по-благоприятна в екологично отношение среда без производствени зони, и на север – терени със складови и производствени мощности и повече екологични проблеми. Ако осигурим съвременно транспортно обслужване на север от компактния град, ще осъществим достъп до южните терени на Стара планина. И ще създадем благоприятни условия за функция „обитаване“. Човек ще живее в екологично чиста среда и ще ползва преимуществата на компактния град. Коронавирусната инфекция след 2020 г. потвърди необходимостта от търсене на терени за изграждане на къщи с дворове и създаване на екологична среда за живеене в близост до големия град. Усилията трябва да бъдат насочени към развитие на северните територии на София, към създаване на условия за тяхното съвременно устройство.

Важен проблем днес е екологичната обстановка в големия град, свързана със замърсяване на въздуха от фини прахови частици; шумово натоварване, надвишаващо санитарно-хигиенните норми в много части на града; необходимост от ускорено развитие на метрополитена – транспорт без алтернатива за милионния град, намаляване на автомобилния трафик вътре в града, увеличаване на времето за пътуване и намаляване на свободното време – а то е мерило за благосъстоянието на хората. Важен проблем в градски условия е зрителното замърсяване. Не се отделя нужното внимание на градския силует. Изграждането на високи сгради в различни части на града създава напрежение в гражданското общество.

Голям проблем в София създаде реституцията и особено връщането на земи в реални граници. Това е един български „принос“, който аз трудно обяснявам на моите партньори, особено на чуждестранните колеги. Не е ли време да се приеме срок за край на реституционните претенции. Въпреки че големият поток на реституцията премина в първите десетилетия на прехода, не може до безкрайност да се експлоатира тази тема.

Въпроси и проблеми много. Аз само маркирах някои от тях. Животът чака решението им.