Вижте cтaтиятa в бpoй 4/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Централни хали в София бяха възстановени от Кауфланд в пълния блясък на оригинала. Построената преди повече от век сграда е паметник на културата от национално значение и се счита за най-добрата творба на арх. Наум Торбов. Търговката зона е преобразена с респект към духа на стогодишната сграда, като е запазена връзката с миналото и са реставрирани важните исторически елементи. 

Новото пространство в сутерена на Централни хали е с амбицията да се превърне в сцена за малки бутикови артистични проекти, които удовлетворяват изискания вкус на софийската публика към сценичните изкуства и градската култура. Тук вече се провеждат разнообразни събития с културен, образователен и забавен характер. Сцената привлича и деца, които имат възможност да гледат представления или да участват в занимателни работилници. Проектът е израз на социалната отговорност на инвеститорите, които целят да превърнат Централни хали не само в търговски обект, но и в място за срещи и преживявания на столичани и гостите на София.

Сцената е отворена за всички български артисти, творци и лектори, които работят в различни тематични аспекти на социалната и градската култура. Разкриват се възможности за млади таланти и начинаещи творци да презентират своите продукти и да намерят публика, което е реална перспектива, част от концепцията на мястото. Всеки ден от седмицата се представят събития в областта на културно-историческото наследство, кулинарната култура, сценичните изкуства, занимания, свързващи родителско-детската аудитория, забавни и образователни мероприятия. Пространството ще даде възможност на школи и образователни инициативи да представят своите проекти и да реализират събития, както и да създаде трайни формати, свързани с детското познание и образование.

Проектите ще бъдат оценявани от Обществен съвет, включващ авторитетни личности от областта на културата, журналистиката и науката. Основен принцип в оценките ще бъде качеството на проекта и приносът му за развитието на културното пространство и преживяванията на публиката.

Какви бяха основните предизвикателства при социализацията на археологическото наследство?

Основното предизвикателство беше съчетаването на концепцията за културно споделено пространство с динамиката на търговската функция. Изграждането на историческата експозиция, обхващаща етажа, изискваше откриване на начини за привличане на вниманието на посетителите дори когато тази експозиция не е водещата причина за посещение. Беше важно да скъсим пътя между посетителя и изложбата. Решението намерихме в разнообразието на методите за експониране и съчетаване на класически и автентични скулптурни изработки с високотехнологични, дигитални и интерактивни решения, които представят уникални художествено-исторически интерпретации на антична Улпия Сердика.

Как е организирано пространството за експониране на разкопките и какви технологии са използвани за представянето им?

Сутеренът е разделен на търговска и интерактивна зона за култура и събития. Археологическата експозиция е разпределена по целия етаж спрямо различните архитектурни елементи на сградата, като сюжетната линия започва от търговската зала и завършва с археологическите разкопки на ниво сутерен. Северната крепостна стена на Улпия Сердика е ключов елемент, подчертан с настилка, софит и стенни обшивки. Съчетани са различни техники за експозицията. Зоната за култура и събития е изградена спрямо ритъма на археологическите разкопки. В пространствата до тях създадохме изложбена периферия, а това ни даде възможността да постигнем едно площадно пространство, което да съчетава разнородни функции спрямо ситуацията и да бъде основата за провеждане на културни събития. В тази зона направихме експозиция, която разказва за архитектурата и градоустройството на Улпия Сердика, показвайки слоевете на града днес и преди посредством 3D принтирани макети.

Тук може да бъде видяна и интерактивната VR зона, разработена от Animajor, която дава невиждани до момента художествени интерпретации на Улпия Сердика и живота от античната епоха. Заедно с Мария Гайдарова и художничката Кайли Яшова изградихме 7-метрова експозиционна стена с фигури, изработени от арматура, които държат дубликати на антични артефакти, открити на територията на Улпия Сердика, осигурени от РИМ - София.

Какви интерактивни елементи са включени в тази зона? 

Зоната за култура и събития е най-интерактивният елемент. Площадната форма, която постигнахме, като разположихме експозицията по периферията, създаде едно динамично отворено пространство. Цялата зона се трансформира спрямо система от плъзгащи мебелни стени, които дават възможност за изграждане на различни сценарии: ако в първата половина от деня пространството може да се ползва за сядане и за работа, то във втората половина мебелните стени се прибират и зоната може да се ползва като сцена за събития. Спрямо експозициите имаме различни нива на интерактивност. Дигиталната експозиция включва сензорни екрани с 3D разработки на античния град, а VR зоната предоставя възможност за потапяне в живота от античната епоха. Експозицията е направена така, че да взаимодейства с различни възрастови групи и да предоставя пълен разказ за археологическото наследство.

Каква е архитектурната и интериорната концепция на търговските пространства? Как взаимодействат различните зони и как интегрират историческото наследство?  

Основната идея зад реализацията на търговската зала на партерния етаж е освобождаване на пълния обем на сградата и максимално придържане към първоначалния проект на арх. Торбов, а именно покрит пазар в сърцето на София.

Оформлението на търговската площ е по проект на австрийското студио Umdasch – лидер в дизайна на ритейл обекти. Те приеха предизвикателството да прекроят стандартните стоконосители и да пресъздадат усещането, че клиентът се разхожда между сергии и дюкянчета. Изцяло се съобразиха с нашите желания да се запазят главните пешеходни оси на сградата, които свързват оригиналните входове от четирите фасади и се пресичат в площадното пространство, в центъра на което е фонтанът – фокусът на партерното ниво.

Търговската площ в сутерена е обогатена смислово и концептуално с развиването на зона за история, култура и изкуство – "Сцена Улпия Сердика". Целта ни да се социализира мястото покрай експонираните археологически разкопки беше осъществена с помощта на изготвения от студио „Хо_Ра“ проект. Той прекрои пространството, отдавайки почит на историческото наследство на града ни чрез многобройни експозиции, разкриващи детайли от бита, културата, градоустройството и строителните техники на древна Сердика. Съвместяването в един обем на сцена за представления, изложбена зона и пространство за срещи и работа е постигнато с разполагането на система от мобилни маси и пана.

Какви детайли от миналото са реставрирани?

Основната реставраторска работа беше извършена по фасадите на сградата. Особено предизвикателство беше подмяната на увредените глазирани плочки, които придават характерното хоризонтално членение на фасадите. Те се изработват по специфична технология - така наречената майолика, която е почти загубена като изкуство в България. Друг проблем беше отстраняването на многото пластове замърсяване върху варовиковите елементи на фасадите - някои дължащи се на околната среда, други – на многобройните намеси през годините. Говорейки за реставрациите в сградата, не можем да не споменем и часовника, разбира се. Механизмът, изложен в момента в галерията, мина през цялостно разглобяване, почистване на детайлите, възстановяване на покритията на елементите, както и механична поправка на износени от времето части.

Кои са най-забележителните акценти в интериора?

Това със сигурност са ефирната покривна метална конструкция, фонтанът, който за първи път е изграден точно по скиците на арх. Торбов, както и реставрираният часовник. Естествено, трябва да обърнем внимание и на експозициите, които красят стените на търговската зала, курирани от Регионалния исторически музей – София, разказващи историята на Централни хали.

Проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова:

“Паметникът на културата не са само фасадите, а цялата архитектурно-художествена композиция, която носи духа на времето. В случая с Централни хали бизнесът мъдро е осъзнал, че културната ценност дава качества, които го правят уникален. Целта е хората да започнат да отиват в Халите, защото имат среща, за да опознават историята и културата. Това е един успешен модел за опазване и социализиране на културното наследство, а един модел е успешен, когато всички по веригата са щастливи.“

Доц. д-р Венета Ханджийска, директор на Регионалния исторически музей - София

"В процеса на партньорство с Kaufland за социализацията на археологията в сутерена на Централни хали открихме в нашия архив много истории, кадри и материали, които ще бъдат представени в новата зона за история и археология на София и ще станат обществено достъпни. Затова работихме по проекта с голям екип и с много ентусиазъм създадохме концепция за експониране и социализиране на пространството. Вярваме, че в Централни хали археологията може да стане част от нашия живот, за да предаваме знанията за миналото на поколенията по естествен начин. С желание се включвам и в следващата фаза от обживяването на сградата като сцена за изкуство и събития, за да станат Халите достойна част от културния живот в града."

Вижте cтaтиятa в бpoй 4/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT