Сгради

Арх. Георги Палов: Във фотографията най-важни са светлината и композицията

Споделяне
Арх. Георги Палов, Creative Studio

Арх. Палов, поздравяваме ви за вашето най-ново постижение - най-голямата снимка на София! Разкажете ни повече за същността на постигнатото?

- Благодаря ви! Високотехнологичната панорама наистина е съвременно постижение и от световна величина като качество. Снимката е гледана от над 82 държави по цял свят, с което екипът ни е допринесъл за популяризирането на България. За да направим тези 66 гигапиксела, с моя колега Михаел фон Айхбергер снимахме почти 3000 снимки в продължение на 5 часа без спиране. Това не беше достатъчно трудно, а го направихме и от 160 метра над земята, от ръба на плочата на строящ се небостъргач. Използвахме възможно най-добрата фототехника: безогледален апарат с много мегапиксели и "твърд" телеобектив + швейцарски панорамен робот, който осъществяваше прецизното движение. Времето беше ясно, след много дни дъжд и вятър - без този фактор нямаше да има подобна снимка. След това за обработката ни трябваха доста седмици за различните стадии (сортиране, подбор, свързване в панорама, редактиране, изработка на HTML5 версия), за да се получи крайният продукт, който всички могат да видят на уебсайта gigapixel.bg. Всичко това постави на изпитание както физическото и психическото ни състояние, така и хардуера и софтуера. Имахме пряка връзка с разработчиците на последните две неща и се налагаха модификации в движение, свързани с обема на работата, която трябваше да се свърши. В крайния си вариант снимката може да се разпечата с фотокачество 90 на 15 метра! Виждат се съвсем ясно обекти, които са на 10 - 15 километра и повече от мястото на снимане. Тук е моментът да благодаря на моите приятели и колеги арх. Ангел Захариев, инж. Милчо Йовчев и Дончо Нешев за помощта при осигуряване на достъпа до местата, от които снимахме и част от техниката, която ползвахме. Това е другото уникално нещо за панорамите, които направихме на София - освен огромната резолюция, която малцина могат да постигнат, те са от места, които не са обществено достъпни, но дават най-добрата гледка към града. Други интересни панорами, които снимахме и трябва да довършим, са от покрива на "Гранд Хотел Милениум" и от връх Камен дел.

Гигапикселовите панорами съчетават в себе си локация, метеорологично време, многогодишен опит, екипна работа, устойчива физика и психика, дълго планиране, късмет, възможно най-добрата фототехника, мощни компютри и специализиран софтуер. Провалът е гарантиран при липса дори само на едно от тези неща.

Вие сте практикуващ архитект от studio CREATIVE, а фотографията е ваше любимо занимание? Каква е вашата история? Кой снима вашите архитектурни обекти, какви са референтните проекти, по които сте работили като фотограф?

- Архитектурата и фотографията вървят ръка за ръка при мен и са взаимосвързани. Интересът ми към фотографията се породи, когато в края на следването си за архитект посетих САЩ и си купих първата цифрова камера, за да снимам Ниагарския водопад и Ню Йорк. От 2008 година започнах да снимам и 360 градуса панорами. Обектите на studio CREATIVE ги снимам главно аз, и то с немалко удоволствие и удовлетворение. През годините съм снимал много сгради и интериори на водещи проектантски бюра, главно в София. Като архитект съм имал достъп до покривите на много сгради, от които съм виждал страхотни гледки. Това ме вдъхнови за проекта с гигапикселовите панорами, който има много допирни точки с архитектурата. Както и при нея, така и в този вид фотография човек трябва да има глобален поглед върху нещата, но да може и да влезе в най-малки подробности и детайли при нужда. Също така идеята ми е била да "запечатам" моментното състояние на столицата в края на 2021, и то по един исторически начин предвид динамичното развитие на града. Моят немски колега Михаел фон Айхбергер предостави за целите на проекта архивни снимки на София от неговия прадядо от преди 134 години, когато между бъдещите ул. "Георги С. Раковски" и бул. "Мария Луиза" са били само голи поляни. Интересно ми е след още толкова години какъв ли извод за развитието на града ще направят нашите правнуци?

Може ли да коментирате накратко най-важните "правила" и подходи във вашата работа при фотография на сгради и градска среда? Каква е ролята на ключови елементи като позиция, светлина и цветове? Какъв е напредъкът на техниката?

- Трудно може да се говори за правила, когато става дума за изкуство, било то архитектура или фотография. За всеки един вид фотография най-важни са светлината и композицията. Търсят се моменти в синия или златния час, специфични "архитектурни" ракурси. Ако е през деня, за да се акцентира върху сградата, предпочитам да е безоблачен ден, а цветовете да са приглушени. Използват се широкоъгълни обективи, за да се хване цялата сграда и как тя се връзва с околната среда, но снимането на детайли с дългофокусен обектив също има място в архитектурната фотография.

Относно техниката - с новите безогледални апарати имаме стабилизация на сензора вътре в камерата, което доста често ни освобождава от нуждата да снимаме със статив. Стабилизацията помага също и при снимки в неблагоприятно време (силен вятър). Все повечето мегапиксели, които виждаме в новите апарати, ни дават възможност да изрежем част от снимката и пак да имаме достатъчно качество за печат в списание например. Възможността да се командва апарата дистанционно от телефон, като можеш да виждаш в реално време какво "вижда" камерата, е функция, която използвам често при снимане от много ниско или от много високо.

Какво ви предстои във фотографията?

- Имам идеи за проекти, свързани с българското архитектурно наследство. Мисля да продължа и с гигапикселовите панорами на български (и не само) градове. С подобни големи снимки могат вече да се похвалят София, Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново, Белоградчик, Лакатник и Ковачевица.

1 / 3

2 / 3

3 / 3

Вижте повече за конкретния проект и архитектурната фотография на арх. Георги Палов на gigapixel.bg

Обратно нагоре ↑