Националния музеен комплекс вече е реализиран в по-голямата си част. Кое е специфичното в този проект?
-Етап 1 на Националния музеен комплекс е пилотен проект в сферата на културата не само по отношение на самия дизайн на сградата, но и по начина на финансиране и изпълнение. Това е напълно нов подход на работа, коренно различен от ерата, когато държавата финансираше, проектираше и изпълняваше обществените проекти. В конкретния случай имаме екипна работа между финансиращ орган (Европейския фонд за регионално развитие - представен от МРРБ), възложител (Министерство на културата), проектантски екип и изпълнител. Не мога да кажа, че процеса беше безпрепятствен, но това, което е важно, е, че се натрупа много опит, който ще е от полза за реализирането не само на сгради в културната сфера, но и на ред други обществени проекти, на които държавата е поръчител. Накратко казано, чрез музея успешно се тества един съвременен модел на финансиране и реализиране на обществени проекти, базиран на многостранно професионално сътрудничество. Процес, от който печелят всички – на първо място обществото като краен потребител, но и всички участници в хода на реализиране, било то държавни институции или частни бизнеси.

Кое беше най-голямото предизвикателство при реализацията на проекта?
- Несъмнено най-голямото предизвикателствo в процеса на проектиране и реализиране на проекта беше работата със съществуващите сгради: построени в различни периоди и строителни техники, нито една от които не е проектирана за музей. За щастие имахме възможността да работим с много добри инженери като инж. Георги Колчаков и инж. Иван Хоров, чиято работа по адаптирането на съществуващата конструкция към съвременните земетръсни норми беше истинско предизвикателство. От гледна точка на отделните сградни системи и интегрирането им в съществуващите конструкции опитът на инж. Борислав Орханиев, инж. Мария Попова и инж. Любка Босилкова също беше от голяма важност. Но конкретно за инжeнерните предизвикателства си заслужава да се организира отделно интервю с ключовите инжeнери, без чийто принос проектът нямаше как да се реализира. Особено в случая на конструктивните укрепвания би било образователно за по-широката публика и колегия, ако инж. Колчаков и инж. Иван Хоров споделят проблемите, с които се сблъскаха, и стратегиите за преодоляването им.
Относно самия дизайн процес може би най-предизвикателният аспект бяха изключително кратките срокове на работа. Времевите рамки, диктувани от европейските програми за финансиране, са наистина много кратки, но това по-скоро е политически проблем, който трябва да се адресира на местна почва. Правилният начин на работа би бил да се работи в дългосрочна перспектива, т.е. сега да се подготвят проекти за бъдещи програмни етапи на финансиране.
 
Проекта се финансира от ЕС. Какво мислите за този тип финансиране и значението му за националната култура?
- В момента наличието на европейски средства е ключово за подновяването и разширяването на културната инфраструктура в страната. А това е важно не само за културата в най-общия смисъл, но и за туризма и икономиката, с които тя има очевидна връзка. Положителното е, че има много богата база от значими обекти и широк фронт на работа. Страната има гъста мрежа от регионални галерии, музей, театри, археологически находки т.н., в които може да се инвестира с цел разгръщане на по-богат културен живот. Но, разбира се, за да се отпуснат европейски средства, са необходими добре обмислени проекти с качествени идеи. С други думи, предварително трябва да се инвестира, преди да се получи.
В случая на Националния музеен комплекс първоначалните усилия се оправдаваха многократно. Общата цена на построените до момента 2/3 от комплекса възлиза на близо 30 милиона лева. От тези средства над 23 милиона идват от ЕС, 5 милиона са ДДС (де факто пари от единия джоб на държавата в другия), като останалите 2 милиона са истинската цена, платена от българския данъкоплатец. Това е много добър пример за висока възвращаемост на първоначалната инвестиция: за 2 милиона лева обществото получава 23 милиона под формата на културна инфраструктура.
От тази сметка се вижда, че възможностите, които наличните програми за финансиране предоставят, са наистина уникални, но се изисква сериозна работа, за да бъдат убедени европейските институции в ангажираността ни да създадем качествена културна инфраструктура – трудоемка задача, която често се подценява от политиците и обществото.
 
Проектът извървя дълъг път – от спечелването на конкурса през 2010 г. до  завършването му през тази година. Как преценявате резултата?
- През последните четири години наистина се постигна много. Удостояването на проекта с националната награда "Сграда на годината" в категория "Съвременна културна инфраструктура" за 2014 е доказателство за това. Също така наскоро проектът беше номиниран за европейската архитектурна награда "Мис ван дер Рое", което само по себе си е добра новина.
Но въпреки тези положителни развития не бива да забравяме, че комплексът все още не е напълно завършен. За съжаление липсващото последно крило по ул. "Оборище", в което са концентрирани всички зали за гостуващи изложби, както и голяма част от обществените и образователни функции ще бъде сериозна спънка в пълноценното функциониране на музея. Много се надявам средствата, които бяха отделени преди няколко години за довършването на това крило (от първото правителство на ГЕРБ), да не са потънали безвъзвратно.
 
Какъв според вас трябва да бъде един съвременен музей, за да се радва на добра посещаемост и да бъде действаща културна институция?
-За да се радва на голяма посещаемост, един съвременен музей трябва да предлага разнообразие от обществени събития и програми. Нещо, което не се случва достатъчно добре у нас, ако съдим по оскъдния брои музейни посетители. Но моментът е назрял за промяна. Не само аз, но и множество изкуствоведи са убедени, че е време за нов тип художествен музей в България. Музей, който да скъса с установения до сега статичен модел на работа (концентриран предимно върху постоянната експозиция) и който да се развие в съвременна динамична посока. Музей, който да предлага повече гостуващи изложби, по-широка образователна дейност, който да позволява организирането на повече обществени събития, достигащи до по-голяма и по-разнообразна публика. Един вид влизане в крак със световните тенденции в музейната индустрия. Закъснели сме, но не е прекалено късно българските музеи успешно да се "преизобретят" по начина, по който много световни музейни институции успяха да направят преди 20, 30 години. Само така от затихващи културни институции музеите ни могат да се превърнат в епицентрове на активен обществен живот.  
Да не говорим, че адекватното трансформиране и осъвременяване на музеите в България е решаващо и за самото им финансово оцеляване, защото в съвременния свят голяма част от приходите на един успешен музей идват от продажба на билети за гостуващи изложби, както и от организирането на обществени събития. Всичко това придобива огромна важност на фона на пресъхващите държавни субсидии за култура – феномен, които се наблюдава не само в България, но и глобално, особено след финансовата криза от 2008 г.

В тази връзка каква е ролята на архитектурата в постигането на тази цел?
- Ролята на архитектурата в трансформирането и еволюирането на музеите като културни институции е ключова. Тя се явява катализатор за промяна. Един завършен национален музей на художествените изкуства с всичките най-съвременни музеологични съоръжения, както и с пълен спектър от функционално съобразени пространства може да действа като школа за подготовка на музейни кадри и епицентър, от който да започне така необходимата реформа в музейна мрежа на страната. Това е съвсем различен мащаб на мислене, който може да доведе до качествени дългосрочни промени и по-богат културен живот на гражданите и нацията. 
Но за да въведа читателите в кухня на конкретната тематика, е добре да се кажат и няколко думи за процеса на генериране на основните концепции на сградата. Не сме работили във вакуум, а напротив, от самото начало създадохме отворен процес на обмен на информация, който позволи да разберем в дълбочина необходимостите на конкретните музейни институции (НХГ и НГЧИ), както и да създадем възможност за вкарване на чуждестранен опит. Този начин на работа позволи музейният комплекс да се разработи като един цялостен организъм, адресиращ необходимостите на основните групи бъдещи потребители, а именно публиката, музейните служители и академичните среди.
 
От казаното дотук става ясно, че сградата е амбициозна и същевременно сложна. Скъпа ли е според вас и оправдава ли инвестираните средства?
- Въпросът има две страни: едната страна е инвестираните средства в самата сграда, другата страна е дългосрочните разходи за поддръжката и. Музеят като прототип сграда не е евтин за изпълнение поради ред технологични особености, свързани с поддръжката на стабилен музеологичен микроклимат, но все пак става въпрос за създаване на условия за опазване на националните художествени колекции, което само по себе си е приоритет.
В хода на реализирането на проекта беше важно максимално да се капитализират съществуващите положителни предпоставки, а именно наличието на неизползваеми сгради в центъра на София (собственост на Министерството на културата) и наличието на надеждно европейско финансиране. Потенциалът, които се отключи в резултат на това изключително ефективно оползотворяване на съществуващите ресурси, е наистина значителен.
По отношение на дългосрочната поддръжка на сградата в проекта са предвидени ред устойчиви стратегии, които да минимализират разходите на енергия. Заложени сапасивни стратегии, между които употребата на зелени покриви и външни засенчващи елементи,намаляващи топлинния товар върху сградата, както и иновативно решение за подобряване на изолацията на съществуващите монолитни фасади. По отношение на така наречените интелигентни решения в проекта е предвидена Системата за сграден мениджмънт (BMS), която синхронизира работата на различните системи и гарантира оптимална енергоефективност. Също така ОВК инсталацията ще има възможност за топлинна рекуперация през студените месеци и извеждане на топлия въздух директно навън през лятото, а експозиционното осветление в галериите ще може да реагира на количеството дневна светлина, както и да се деактивира, когато в галериите няма посетители.
Взети заедно, всички тези фактори кулминират в едно добре балансирано и в дългосрочен план икономично решение.

Фотограф: Асен Емилов