С няколко важни промени в областта на организационната дейност на Съюза на архитектите в България (САБ) и с решения за действия в условия на икономическа криза приключи Двадесетото редовно общо събрание преди седмица. То се проведе на 30 май в сградата на Федерацията на научно-техническите съюза на ул. "Георги С. Раковски" в столицата. Освен отчет за изтеклата финансова 2008 г. то прие бъдеща програма за работа и финансиране през 2009 г. От общо 220 делегати, представители на 2100 членове на творческо-професионалната организация на архитектите, събранието започна с кворум от 159 души. Сред най-важните и очаквани промени беше предложеният проектоустав на САБ, многократно обсъждан и преправян през годините. След бурни дебати общото събрание го прие, но отложи няколко важни изменения. Решенията от 30 май предвиждат да се удължи мандатът на управителния съвет от три на четири години и да се намали броят на членовете на управителния съвет от 21 на 17 души. Архитектите отхвърлиха на този етап възможността в организацията им да членуват ландшафтни архитекти, урбанисти и дизайнери, които нямат архитектурно образование.
Общото събрание реши да развива инвестиционната си дейност, като закупува нови помещения и сгради за част от дружествата си. Така ще се възобнови дейността на организацията ни в Хасково, в Русе и в други големи градове, подчерта за в. "Строителство Градът" зам.-председателят на УС на САБ с ресор съюзно-организационна и стопанска дейност арх. Здравец Хайтов. Според него проблемите, свързани с управлението на имотите на САБ и разисквани по време на форума, произтичат от необходимостта за по-рационално и по-добро управление по време на криза. "Общото събрание на САБ реши да се актуализира стратегията за управление на имотите във връзка с новата антикризисна програма. Нещата, изглежда, не са розови, след като наемателите ни - банкови институции, искат намаление на наемите", каза арх. Хайтов. Основното решение, свързано с имотите, е "капитализирането на инвестиционен фонд", получен след продажба на имоти през годините. Те не бяха печеливши", подчерта арх. Хайтов. Фондът може да бъде използван за придобиване на нови активи - сгради и помещения, в които да се настанят дружествата в страната. Ще се купуват нови, по-хубави имоти, за да могат да се събират архитектите в регионите, останали след реституцията без помещения. "По този начин централното ръководство става съпричастно с проблемите на колегията в Хасково, Русе, Стара Загора - където вече се изграждат в момента домове на архитекта и е възстановена дейността на дружеството. Работи се за Видин и Шумен", обясни новата политика арх. Хайтов.
Големият проблем за САБ е защитата на творческата база "Св. Кирик и Юлита" край Асеновград. Както е известно, пловдивският митрополит Николай оспорва собствеността на САБ върху комплекса, построен в традициите на българската манастирска архитектура с дарения и труд на архитекти през 80-те години. "Това е нерешен правен казус, по който се водят две съдебни дела и чието разрешаване по съдебен път вероятно ще продължи с години" - смятат арх. Спиридон Ганев и арх. Хайтов. На 27 май са били разпитани свидетели от страна на САБ по повод проектирането и строителството на базата. "Засега нещата вървят в полза на САБ", коментира арх. Хайтов. Двете дела, които в крайна сметка са за доказване на собственост, вероятно ще се обединят в едно и ще стане ясно, че българските архитекти през последните 20 години са доказали богоугодната си дейност. Те са дарили огромен брой нови черкви, храмове, манастири. Специален списък, изготвен само за дни преди година от САБ, доказва, че повече от 140 архитекти са работили поне по 4-5 църковни обекта и са доказали съпричастността си към традиционната българска религия. "Св. Кирик и Юлита" е не само творческа база, която от началото на годината стана поле за професионална изява с  "архитектурната работилница" за идеи за вторичен градски център на бул. "Цариградско шосе" и с младежкия международен пленер "Екотримонциум" за бъдещето на река Марица. Комплексът може да стане културен център от балканско значение.